Учените, създали интернет, вярвали, че предоставят на човечеството инструмент за достигане на немислими нива на сътрудничество. Хората от всички краища на планетата могат да общуват, а познанието в различни области е на един клик разстояние, достъпно за всеки.

Така постепенно се родиха дискусиите за политиката - и в "Туитър", и в уебсайт форумите и всички вече се просвещават.

Процесът, разбира се, не засяга само политиката. В спортните форуми е същата драма и често се улавяте, че четете един и същ постинг по цял ден само за да видите дали под него се е появил нов коментар или пък сте пропуснали някой важен.

Ако някоя местна група качи новата си песен в Ютюб, отдолу веднага започват да валят коментари. Първият обикновено е нещо от рода на "страхотни пичове" от приятел, следван от 80-ина от типа на "По-скоро ще си изям джигера с мъхове от олимпийския басейн, отколкото да слушам тази боза".

Вероятно има и градинарски форуми, със значими постинги като "Смятам, че сега е най-подходящото време в годината за садене на бегонии", под които все ще се намери някой да напише, че времето въобще не е подходящо, но пък трябва задължително да се ползва магарешка тор или някой друг дълбокомислен или обиден отговор.

Сигурен съм, че общността за будистка медитация си има свой убесайт, където последователите споделят опита си в откриването на вътрешния мир или новопосветени споделят "Научих се да обичам чрез правилното дишане и открих нов покой". Първият отговор ще е споделяне на подобно усещане, в няколко изречения, слети в едно и с няколко десетки правописни грешки.

"Туитър" например е идеална услуга за



хора, които приемат всичко буквално



Например за стогодишнината от началото на Първата световна война правителството предложи да я отбележим с изключване на светлините вечерта. Аз написах в "Туитър" "Дадох своя принос във възпоменанието на загиналите воини, изключих фаровете на колата, докато карах по магистралата". Последва лавина от обиди, които все още не съм събрал сили да изчета, но все пак е хубаво да научиш, че хората са загрижени.

Вероятно няма комбинация от думи, която да постнеш в "Туитър" и от която някой да не обезумее. Може да напишете "Какъв великолепен залез над Дорсет тази вечер" и веднага ще се намери някой, който да отговори "не толкова великолепен, ако страдаш от синдрома на тъгата при залез. Затова помисли, преди да обиждаш жертвите на това заболяване, Марк".

Напредналите в изразяването на гнева в "Туитър" дори



не се нуждаят от постинг, срещу който да изригнат



Забелязах една авторка, която бе публикувала серия от обидни коментари по мой адрес в качеството ми на "подиграващ се с психичноболните". В крайна сметка обаче тя призна, че ме объркала с друг притежател на акаунт в "Туитър", след което без да губи и секунда, продължи да бъде ядосана за нещо, което вероятно въобще не се беше и случвало.

Интернет до такава степен разви и наостри уменията ни да водим дебат, че вече не сме подвластни на тиранията да трябва да бъдем сигурни, че се обръщаме към правилния човек. Можем просто да изкрещим "Защо да обръщаме внимание на мнението на Клеър Болдинг (известна спортна журналистка в Би Би Си и Канал 4, която води и религиозна програма в неделя сутрин - бел.ред.) за олимпиадата, след като тя съсипа Зимбабве". След няколко седмици може да загреем и да признаем, че сме я объркали с Робърт Мугабе, но в крайна сметка това, което сме казали, че мислим, си остана валидно.

Чудото на интернет се състои и в това



да отнеме властта на старите медии



и да позволи на всеки да споделя гледната точка. Така на практика всеки си има свой вестник.

Миналата седмица в. "Таймс" публикува материал, според който на Единбургския фестивал Били Браг (известен английски певец и ляв политически активист - бел. ред.) критикува лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, че "не протяга ръка към по-широк кръг избиратели", макар че доскоро го подкрепяше. Това е напълно имагинерна статия, тъй като Били Браг каза, че все още подкрепя Корбин и се надява той да протегне ръка към по-широк кръг избиратели.

Ето ви един нов и вълнуващ начин за съобщаване на новини. Ако треньорът на лекоатлета Мо Фарах каже "Надявам се Мо да започне силно на финала на 5000 м", някой може да напише, че "Треньорът се обръща срещу Фара...треньорът, който преди подкрепяше Мо, сега твърди, че той не започва достатъчно силно и това кара някои атлети да се питат треньорът не обмисля да замени Мо с Оуен Смит".

Един от изводите от тази история може да е тревожното заключение, че вестниците, притежавани от Рупърт Мърдок, понякога изкривяват някои факти по някакъв начин. Но реакцията на статията в социалните мрежи бе, че мнозина лейбъристи, които се противопоставят на Корбин, триумфират, докато поддръжниците му критикуват Браг и са особено ядосани, че той е дал интервю за "Таймс", каквото той изобщо не е давал. Изумителното в случая е, че тези хора се ядосват на Били Браг, защото те му вярват, а той е говорил пред медия, за която те смятат, че си измисля дописки. А са прочели за случката точно във вестника, за който са убедени, че си измисля истории.

Всъщност по някакъв начин интернет направи старите вестници далеч по-мощни, отколкото бяха преди. Скоро ще се нуждаем от клиники, в които пристрастени към нета ядосани хора ще се лекуват с разходки в градини, в които ще изписват "#предател" в калта. Докато не се излекуват.