Закриването на домовете за деца намали разходите на държавата с милиони. От 2010 г. до днес са закрити всичките 25 домове за деца с увреждания, 45 за деца, лишени от родителски грижи, и 14 от общо 32 домове за медико-социални грижи (ДМСГ). Голяма част от икономисаните пари обаче не отиват за по-адекватни грижи за децата, за увеличаване на броя на персонала, нито за семейната подкрепа, за да се предотврати изоставянето на малките. Финансов анализ на реформата, изготвен от фондация "Лумос" (международната неправителствена организация на британската писателка Дж. К. Роулинг), сочи, че годишната икономия от закриването на сиропиталищата у нас е 13 313 905 лв. Вместо да се използват в интерес на децата, в името на които реформата стартира, парите попълват бюджетни дупки.

-------------

"Анализ на "Лумос" показва, че новата система за грижа, сравнена с бюджета на институциите за 2009 г., годишно икономисва около 7 млн. евро. През 2010 г., когато процесът на деинституционализация стартира, имаше политическо съгласие тези пари да се реинвестират в новите услуги. Идеята беше да не се загубят, да не изчезнат по пътя, а да отиват отново за децата и лицата от бившите институции. Никой обаче не може да каже къде отива разликата от намаления капацитет на домовете за бебета. Непрекъснато поставяме този въпрос, но нямаме отговор с конкретни параметри. Убедени сме, че тези пари не се пренасочват към новите услуги, а къде отиват могат да кажат само от Министерството на здравеопазването", коментира директорът на "Лумос" - България Трендафил Меретев.

Всъщност отговорност за тези милиона евро носят три министерства - на здравеопазването, социалната политика и финансовото. Сложното финансиране на реформата включва инвестиции от външни донори, като например Европейската комисия, от неправителствени организации, от бюджетите на различни министерства и местните администрации. Само европейските пари от 2010 г. до 2015 г. са над 100 млн. лв. Получени са в рамките на шест пилотни проекта за изпълнение на националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България".

Само с парите от европейските структурни фондове са изградени 132 нови центъра за настаняване от семеен тип, 19 нови защитени жилища, ремонтирани са и 7 общински сгради. В тях по това време са настанени около 1200 деца, а заложените за изразходване средства за пет години за процеса са 159 390 819 лв. Това сочи мониторинговият доклад за изпълнение на Плана за действие към националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в България" за периода 1 юли 2014 - 31 декември 2015 г. Сумата е огромна, но е насочена предимно към строителство на къщите, от данните по проекта. Това е и една от причините България да търпи критики от Европа доколко целесъобразно са инвестирани отпуснатите пари. Сега се разработва нов план за изпълнение на визията за периода 2016-2020 г. Въпросът е



дали всичко няма да е дежавю



Амбициозната програма започва през 2010 г. с идеята да се намали броят на децата, живеещи във вредните за здравето и развитието им институции. Точка първа са домовете за деца и младежи със специални потребности, за които промяната е животоспасяваща. Стартът е даден прибързано - без да е изградена докрай новата система, която да замени ефективно старата, без да са осигурени достатъчно съпътстващи услуги и подготвени кадри.

В същото време, за да се усвоят европейските пари в центровете за настаняване от семеен тип, създадени специално за лица и деца с увреждания, се преместват и деца от другите домове. Обгрижването в новите центрове обаче е твърде различно като качество. По един начин е там, където неправителствени организации набират допълнително средства за обучение на децата и за дофинансиране на оскъдното заплащане на персонала, друго е в останалите центрове. Затова и напоследък се появиха доста



сигнали за насилие,



и за кражби. В домовете за бебета все още продължават да умират деца. В същото време обитателите на част от новите къщички, тези с физическите и интелектуалните затруднения, нямат елементарни помощни средства, нямат инвалидни колички, превърнали са се в заложници на по-малките институции, заменили големите. Въпреки усвоените милиони липсват специални легла и дюшеци.

"Вярно е, че много повече деца имат достъп до обучение, а достъпът им до лекарска помощ и зъболечение е облекчен, но пък психологическата помощ, физиотерапията и логопедът все още са слабо застъпени", отчитат от българския клон на "Лумос". Организацията тези дни излезе с анализ, който търси отговор на въпроса какво се случва с най-уязвимите институционални деца, сменили големите домове с по-малки? Подобрил ли се е животът им за последните две години? Изследването обхваща 1291 деца и младежи с увреждания, а в изготвянето участват и Държавната агенция за закрила на детето, АСП и Сдружението на общините в България. Докладът сравнява развитието им с периода, в който са живели в институция, прави изводи и препоръки за качеството на живот в новите услуги. Получените данни са национално представителни за постигнатото пет години след старта на стратегията за деинституционализация.

От 2009 г. насам броят на децата в институциите е намалял със 78% - от 6730 на 1502 през 2015 г. В началото на 2016 г. беше закрита и последната от 24-те институции за деца и младежи с увреждане, а децата бяха преместени в центровете от семеен тип. За много от тях промяната е положителна - те са в по-добра среда, с по-добро здравословно състояние. Има известен напредък и в уменията им за общуване, но мнозина не могат да говорят и да комуникират по общоприетия начин. По-малко са и лицата с предизвикателно поведение, но дозите на предписаните им лекарства трябва да се преразгледат. Има съмнения, че в някои случаи те са превишавани, за да се притъпи агресията и негативните емоции. В тази връзка персоналът има нужда от допълнително обучение за справяне с критични ситуации, сочи анализът. Според проучването в рамките на проекта "Детство за всички" децата се хранят по-добре, приемат повече вода, макар че има и случаи, когато грижата е неадекватна. Системата не прави достатъчно или почти никакви опити да възстанови и подкрепи връзката им със семействата. Изводите са, че



има промяна, но не и очакваната



През 2015 г. приключи и управляваният от Министерство на здравеопазването проект "Посока: семейство", насочен към преструктуриране на 8 домове за деца до 3 години в Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София и Търговище. В него бяха инвестирани 16 633 982 лева от европейските структурни фондове и националния бюджет. Като част от проекта бяха развити и изградени редица центрове - за майчино и детско здраве, за ранна интервенция, семейно-консултативни центрове и др. Голяма част от тях обаче не функционират, защото отговорните министерства - на здравеопазването и на социалната политика, не успяха да се разберат какво е "интегрирана" услуга, как тя трябва да бъде законово и финансово регламентирана. Това поставя въпроса каква е устойчивостта на проекта и постигнатите резултати и каква е вероятността страната да търпи санкции от ЕК и да се наложи да връща немалка част от европейските инвестиции.

"Преди 4 години бяхме засекли, че Министерството на здравеопазването се кани с икономисаните от закритите домове и намалени капацитети средства да повиши заплатите на кръвните центрове. Тогава около 3.2 млн. евро разлика потънаха неизвестно как в държавния бюджет. Обърнахме се със запитване до министерството, но не получихме официален отговор. Такова отклоняване на спестени субсидии има и през 2011 г., тази практика продължава и до днес. Няма яснота къде отиват средствата, няма и изграден механизъм за пренасочването на икономиите към децата и семействата. Преди няколко години към Министерството на финансите е създадена работна група, която трябваше да изготви този механизъм, но самите министерства вече нямат памет за тоя факт и на наши запитвания отговарят, че няма такава работна група. А ние имаме официално копие от заповед, с която това се е случило, изпратено ни е от Държавната агенция за закрила на детето. В момента дори не е ясно дали това продължава да стои като част от ангажиментите, поети от държавата в Националната стратегия за деинституционализация, според която освободените от закритите домове пари трябва да бъдат вложени в услуги, подкрепящи развитието на децата и предотвратяващи разделянето им от семействата", коментира Дани Колева от Националната мрежа за децата.

От началото на 2011 до края на 2015 г. броят на бебетата в домове е намалял почти три пъти - от 2046 до 730, сочат данните на МЗ. А през 2015 г. средствата, изразходвани за домовете за медико-социални грижи, пак по информация на здравното министерство, са с 8 834 346 лв. по-малко в сравнение с 2011 г. За 2016 г. пък са планирани 2 787 358 лв. по-малко спрямо 2015 г. Тъй като със средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 г. разходните тавани на МЗ са намалени заради намаления капацитет на домовете, не се налага пренасочване на средства към други дейности, сочи отговорът на въпросите ни към здравното министерство. От ведомството обаче не отговориха защо икономисаните средства не са използвани за по-ефективно обгрижване на децата и за намаляване на детската смъртност в домовете за медицински и социални грижи.

От МТСП пък твърдят, че реинвестират освободените средства в разкриване на нови социални услуги за деца и семейства. За периода 2012-2015 г. те са 369, а към 1 юни 2016 г. - общо 589. Колко обаче са парите, които отиват за тях, не се посочва в отговора до в. "Сега".

С икономиите например би могло да се реши най-старият проблем на системата - недостигът на персонал. Заплатите са около минималната за страната, затова и в много от къщичките липсват достатъчно специалисти. Престрашилите се квалифицирани кадри бързо бягат след първия си сблъсък с най-трудните, с най-безпомощните и най-уязвимите деца и младежи. Често един-единствен работник на смяната обслужва десетина души, част от тях с предизвикателно поведение и открита агресия. Това ли е социалното включване на тези деца? Не е ли по-скоро една мимикрия на реформа? - питат от неправителствените организации, ангажирани с проблема. Сега предстои закриването на старческите домове, на функционално остарелите специализирани институции. Кой ще гарантира, че същото няма да се случи и със следващата реформа, която обхваща възрастните хора, тези с психически проблеми, с деменции, с умствена изостаналост и физически увреждания? И че икономисаните милиони левове няма да потънат незнайно къде, вместо да се насочат към специфична грижа за уязвимите групи.