"Събаряйте в почивен ден". Това бе заглавието на коментар във в. "Сега" от март тази година, когато само спонтанен граждански протест спря започналото събаряне на един от тютюневите складове в Пловдив. Разрушаването на сградата започна в събота, но едва в понеделник, в първия работен ден, компетентните институции успяха да вземат някакво отношение. Ефект от действията им досега няма.

Шест месеца по-късно, отново в почивни дни, в стихиен пожар изгоря част от Пловдивския тютюнев град. "Отговорните" институции, проявявали години наред пълна безотговорност, се задействаха в първия работен ден след бедствието.

Социалните мрежи тези дни се препълниха с емоционални коментари в стил "Пловдив умря в събота". Имаше протести, флаш мобове и коментари какво е можело да се направи или какво да се прави оттук нататък. Министърът на културата Вежди Рашидов през март се закани как собствениците на сринатия и на практика безвъзвратно ликвидиран склад ще трябва да го възстановят. Вчера се закани да глоби собствениците на изгорелите поредни складове многократно с максималната санкция от 30 000 лева. Експерти вече ни обясняват как сринатите до основи сгради можело да бъдат възстановени. Дават рецепти държавата или общината да си ги придобият и да си ги пазят и развиват. Намери се и виновник - някакъв бездомник.

Това е срамно. Няма дори смисъл да се повтарят всички изказвания. Този плач е фалшив и идва след десетилетия на пълно безразличие от страна на държавата и на общините какво се случва. А



нашето гражданско общество все повече прилича на Спящата красавица



- събужда се едва след като са го лизнали огнените езици



В пловдивския случай големият парадокс е, че Тютюневият град бе рекламиран и прокламиран както един от основните мотиви, с които градът бе избран за съпътстващ на италианския Матера като европейска столица на културата през 2019 г. Знам какво е Матера и какво се прави там в областта на културата и за опазването на културното и историческото наследство. Знам, че в последните две години българските туроператори откриха Матера и Алберобело в Пулия, както и южната част на Ботуша, както и Сицилия и усилено ги рекламират. Да, Пловдив също е влизал в някакви проспекти, примерно с Античния театър. Но с какво ще защити опита си да бъде столица на културата, става все по-неясно.

Не иде реч само за пари. А за онова общо безхаберие, което в крайна сметка граничи с безродие. И за безпомощността на общините да опазят поне малката оцеляла част от историческото ни наследство.

Когато говорим за Пловдив, странностите идват една след друга. Две от изгорелите сгради са дарени на българската държава от техния някогашен собственик Димитър Кудоглу. Бившият градоначалник Славчо Атанасов вчера обясни, че е настоявал общината да получи Тютюневия град от държавата. И отправи косвена критика към Корнелия Нинова, която като шеф на "Булгартабак" ги е предала в частни ръце. Нито той, нито сегашният кмет Иван Тотев, нито развихрилото се гражданско общество не споменават обаче къде са били през всичките тези години, в които "перлите" на пловдивското културно наследство са се рушали и са били оставени на волята единствено на времето и на обитаващите ги клошари.

Ако



през март имаше поне формален повод за събарянето



- инвестиционно намерение за строеж на хотел от световна верига, сега, уверява днешният пловдивски кмет, няма никакви намерения. Макар да е очевидно, че четири или пет сгради не могат да пламнат и да бъдат изпепелени наведнъж ей-така, от само себе си. И че празен терен в центъра на голям град не остава, все някакво намерение ще се появи.

"Случаят в Пловдив не предизвиква и не навява тъга. По-скоро ярост срещу безхаберието на институциите. Срещу безразличието на общинските власти. Срещу очевидното съучастие на общината, все едно каква е цената на това съучастие". Това е цитат от коментара на "Сега" от март. Трудно е да се добави нещо. Пък и сме свидетели на поредни и поредни потвърждения. Забравете Захарната фабрика в София. Забравете "Прошеково пиво", което вече се рекламира като луксозна жилищна площ. Забравете Японския хотел и Кишо Курокава - след като дори ДНСК и полицията се оказват безсилни да спрат "инвестиционните намерения" за надграждането на един от шедьоврите на японския архитект. Забравете за гражданското общество, което се събуди и там едва след като градежът бе започнал, а архитектите се сетиха да искат хотелът да бъде обявен за паметник на културата. Забравете за държавни служби, община или за институция, която се грижи за това наследство - искането е отхвърлено, защото



липсвали оригиналните планове на хотела



През последните седмици видях възстановените центрове на Варшава, Гданск, Вроцлав - сринати през Втората световна война. Възстановени с пари от данъците и с дарения в строителство, продължило десетилетия наред. И продължаващо и днес - без оригинални планове. Видях островния замък Тракай в едноименния национален парк в Литва (Божидар Димитров да не го приписва на траките). Той, както става с много старини навсякъде по света, бил изоставен и строителните му материали разграбени от околното население за собствените им къщи. Но е възстановен по оригинална технология в градеж, продължил десетилетия, след като се възродил националният дух. Видях замъка Малборк край Гданск, столицата на тевтонските рицари. Отбраняван около два месеца в края на Втората световна война, е превърнат в руини от настъпващата от изток съветска армия. Възстановяването му започва веднага след това, а параклисът - последната част от това архитектурно бижу, е отворен за посетители през февруари тази година. Виждал съм десетки стари сгради и индустриални зони в европейските страни, превърнати в жилищни зони, в културни центрове, в места за отдих. С енергията и ентусиазма на държавни институции, кметове, граждански организации.

Затова и казвам, че плачът за изгорелия тютюнев град е фалшив. Идва след десетилетия, в които никой не си е мръднал пръста да спаси това, което никога не е било поразявано от война. Предадено е на разрухата от самите нас. Не знам колко още исторически сгради ще бъдат сринати. И колко държавници, прокурори, кметове, общественици, интелектуалци и т.н ще се изкажат в тяхна защита. Докато историята ни безмълвно си отива.