- Въздухът трепери, мирише на пари!

Комшията потрива ръце, очите му светят като на скулптиран български владетел и дори жена му този ден се върти край печката не като Лукреция Борджия, а някак като Наташа Ростова на първия й бал.

Оставям корнишоните на кухненската маса, сядам и за да ускоря процеса, питам:

- Откъде ще изгрее слънцето на нашата улица този път, комши?

Той отпъди с ръце гълъбите, кацнали на перваза на прозореца, снижи глас:

- Просветното министерство ще обяви нова обществена поръчка за информационни материали! Два милиона лева търсят своя собственик! Кой, ако не ние, кога, ако не в указания в заданието срок!

Търпеливо чакам да се оттече интелектуалният първак. Комшията продължава:

- И ние можем да брандираме хавлии! И ние разполагаме с топки, гонещи стреса у учителките!

- А дали това са най-подходящите рекламни материали? - насочих процеса правилно. - Гарантират ли те поръчка?

Комшията заприлича на болен от маралия, сполетян и от алкохолен делириум вследствие на самолечение с народна медицина:

- Какви ги говориш?!

Той с разтреперани ръце наля от прочутата си отлежала гроздова, сварена пролетта от мухлясали сладка и бомбирали буркани с гювеч и в работен порядък, без наздравици и чукане, надигаме чашите.

- Разчупи шаблона, комши! - казвам, мезейки с корнишон натюр, даже и без сол.

- Пенке, води протокол! - изграчи моят човек и се взря в очите ми. - Какво по-точно имаш предвид?

Отпих ерудирано, заговорих гладко:

- Да започнем с антистрес топките. Това ли е най-ефективното решение? От години ги произвеждат, но стресът на планетата не е преборен! Ние с теб обаче знаем кой е онзи природен продукт, който отмива всякакъв стрес като цунами джапанка, а освен това става и за разтривки!

Или в тигана на печката капна вода, или мозъкът му запращя, но факт е, че комшията реагира:

- Брандирани двестаграмки? Ракията ще я печем от каквото не е изядено в ученическите столове! - той скочи и закрачи между пералнята и балконската врата. - Трябва да дават плод за закуска на децата, трябва!

- Това е най-лесната работа! - успокоих го. - Да помислим с какво още да информираме света за просветните неща у нас!

Той се метна, доля по чашите и поради действието на третия закон на Нютон нямаше как да не отпием. Попитах:

- Как смяташ, комши, дали малки каци, колкото за една зелка, с логото на министерството са добра идея?

- Пенке, този човек е гений! - изхъхри комшията.

- Буркани със съответните етикети! - продължих окрилен. - Царска туршия, парени чушки, белени домати, кисели краставички! Сувенирна кървавица, която скоро ще бъде известна като просветница! Учителски бахур! Министерска луканка! Лютеница! На етикета няма момиченце, а министърката, но също явно е яла щедро намазана филия!

- Аз повече харесвам лютеницата с хорце... - срамежливо споделя комшията.

- Значи се насочваме към този бранд! Хорцето обаче ще се вие от просветните експерти!

- Наша е поръчката! - ликува моят човек. Сетне се сеща, пребелява. - Ами ако стане като със запалките?! Ако ни се смеят?!

- Ще ни се смеят! - смело прогнозирам. - На тях като им се смеят и какво?

Комшията си отдъхва, отпуска се до степен за малко да направи забележка на жена си, че яйцата на очи не са подходящо брандирани, но го ритам под масата и прекъсвам овреме словесните патоки, та тиганът не се стоварва върху главата му, а на масата.