"Опасни води" не е "Челюсти", но и до днес захапката и силуетът на бялата акула вдъхват атавистичен страх у човека - макар жертвите на хищните риби всяка година да са десетки пъти по-малко от тези на комарите или, да речем, кравите. Жауме Колет-Сера, испанският режисьор зад "Къщата на восъка", дирижира секси маце по бикини в моноспектакъл, където единственият зрител е цифрово генерирано чудовище, зинало насреща. Момичето е Блейк Лайвли - избират я от Оливър Стоун ("Диваци") до Уди Алън (Cafe Society), която прекарва почти цялото екранно време от 87 минути по оскъдни бикини. Навярно Колет-Сера я е избрал заради великолепната й физика. Но всъщност Лайвли се справя с актьорските си задачи на високо ниво.

Сърфистката, която си търси белята, всъщност търси утеха след смъртта на майка си. Тя се привързва към дъската за сърф и се впуска в приключения по водите на усамотени плажове. Сюжетът всъщност проследява битка за оцеляване: Лайвли е прикована едва на сто-двеста метра от брега, но шансът да стигне до него жива е малък. Героинята е и студентка по медицина - много удобно "съвпадение" в момента, когато се озовава с кървяща рана на ръждив сал в океана.

Структурно филмът е оформен като хорър-хита от края на миналия век "Проклятието Блеър". Там трагедията бе заснета от захвърлена любителска камера, тук - от смартфон Sony Experia (продуктово позициониране?). Визуалното обаче е сред най-силните му страни. Прекрасни подводни снимки и тропически пейзажи контрастират с дуела между човек и хищник.

"Опасни води" е далеч от Спилбърг (и дори няма претенции за първокласно кино), но като за лятно развлечение, хруска пуканките с доста остри зъби.