Академичната година наближава, а с това и усилията на университетите да привлекат повече студенти стават все по-трескави. Въпреки че за 2016/17 г. държавният план-прием бе намален с 9 хил. бройки (до 65 хиляди), много висши училища не успяха да запълнят местата и след трето класиране. Затова някои се гласят да продължат кандидатстудентската кампанията чак до октомври. В употреба влизат всякакви трикове - от приемане чрез изпити, държани в други университети, до предлагане на парични бонуси за всеки доведен нов студент. Каквито и "зайчета" да вадят от торбата вузовете обаче, ударът е неизбежен - не само заради демографската криза, но и заради новите правила на финансиране, според които повече пари вече ще получават по-качествените специалности. Това логично влече след себе си свиване на приема в по-слабите специалности, а вероятно ще доведе и до закриване на програми.

Макар че чак през октомври ще стане ясно как точно новите правила се отразяват на висшите училища, и сега може да се прогнозира ориентировъчно кой колко студенти ще загуби или пък ще добави (тук не включваме платеното обучение). Сравнението между миналогодишния и сегашния утвърден план-прием*, специално за държавните вузове, сочи, че никой няма да бъде подминат от промените. На най-голям натиск обаче ще бъдат подложени многопрофилните университети, които предлагат широка палитра от специалности - от педагогика, през право, та чак до изобразително изкуство. Какво показват сметките за някои от висшите училища?



От много към малко... профили



Логиката на новия начин на финансиране на висшите училища е повече пари да получат качествените професионални направления за сметка на некачествените, които постепенно да бъдат закрити. Няма как това да не засегне в най-голяма степен многопрофилните университети, които предлагат десетки специалности, тъй като е невъзможно да си добър едновременно в сто неща. Затова този тип висши училища ще бъдат принудени да преосмислят стратегиите си и да наблегнат върху специалностите, които носят най-добра реализация, доходи и предлагат високо качество.

Великотърновският университет има близо 20% намаление на приема - утвърденият брой студенти за т.г. е 2214 души, или с 556 по-малко от разрешеното за м.г. Двойно е орязването при история и археология - от 112 на 58 души (тук запълнени м.г. са били 40 бройки, т.е. може и да няма реално намаление), по туризъм - от 60 на 32-ма, по науки за земята - от 45 на 25, по политически науки - от 75 на 32, по религия - от 57 на 18 (само 9 реално записани за м.г.) и др. Голямо е намалението при филологиите - от 433 на 287 души, философията - от 60 на 38, правото - от 120 на 102 души, икономиката - от 175 на 113 и др. Университетът обаче има три силни направления, които са с увеличен прием. Бройките за педагогика са увеличени от 416 на 497, за математика - от 13 на 20, а за информатика и компютърни науки - от 115 на 135. Ако акцентът се насочи към тях и качеството им непрестанно се подобрява, то вузът ще може да получи повече средства за тях, а и по-голям прием за следващите години, за да компенсира евентуално закриване на неперспективни специалности.

Югозападният университет е с 1/3 по-малко одобрени първокурсници - план-приемът му е намален от 3911 на 2708. 25 от 29-те професионални направления от м.г. са с орязан прием, като намалението е драстично при изобразителното изкуство, кинезитерапията, науките за земята, психологията, философията и др. 4 направления обаче получават шанс да привлекат повече студенти - педагогика (приемът е увеличен от 35 на 40 души), комуникационна и компютърна техника (от 140 на 155), обществено здраве (от 27 на 31) и театрално и филмово изкуство (от 62 на 63). Математиката и информатиката също се очертават с потенциал за вуза, тъй като приемът в тях остава непроменен. И ако донякъде е разбираемо откриването на новите специалности - акушерка, медицинска сестра и здравни грижи, то необяснимо остава разкриването и на специалност национална сигурност.

План-приемът на Пловдивския университет пък е намален от 4679 на 3901, т.е със 778 души. И тук направленията с увеличен прием се броят на пръсти и отново са педагогика, информатика, комуникационна и компютърна техника и биологически науки.



От всичко по малко



Въпреки че е лидер в почти всички направления, СУ също ще усети промените. Очаква се броят на субсидираните от държавата кандидат-висшисти да бъде свит с около 7% - 536 студенти по-малко (от 6898 утвърден план-прием за м.г. на 6362 души за т.г.). Девет от професионалните му направления запазват миналогодишния си прием - медицина, фармация, медицинска сестра, биотехнологии, математика, науки за земята, право, психология и педагогика. 14 от тях обаче са с намален прием, филологията - от 1187 на 980 места, религия и теология - от 152 на 80 (според данните на МОН реално приети тук са едва 55 студенти), социология - от 317 на 244, администрация и управление - от 330 на 251, химически науки - от 230 на 167 и др. Три направления обаче ще са с по-висок прием - педагогика на обучението - от 406 на 410 души, биологически науки - от 282 на 308 и информатика и компютърни науки, където СУ ще опита да привлече цели 100 студенти повече - от 635 на 735 души. Още повече, че в това направление, както и при математиката, държавата ще даде по 2000 лв. бонус за студент, приет над миналогодишния прием.



Драстично свиване при икономиката



Направленията икономика и администрация и управление се орязват повсеместно. Най-големият ни икономически университет - УНСС - има утвърден план-прием за 3745 студенти по икономика вместо 4155 утвърдени за м.г. Със 130 по-малко пък са държавно субсидираните студенти по администрация и управление в този вуз. Намаление има и на план-приема по останалите му три направления - социология, антропология и науки за културата, политически науки и обществени комуникации и информационни науки. Единствено правото е оценено достатъчно високо, че да запази миналогодишния си прием, който е 250 души. Общо загубата за УНСС, изчислена на база утвърден прием, ще е 600 студенти по-малко във всички професионални направления.

Не така обаче е положението например в Стопанската академия в Свищов, където план-приемът и в двете й (и единствени) направления е орязан почти наполовина. Така общият брой на държавно субсидираните студени там ще е 1346 при 2470 за м.г., т.е. намалението е почти наполовина. Реално обаче загубата ще е доста по-малка, защото местата, които вузът е успял да запълни за м.г., са около 1500, т.е. намалението ще е само с около 150 места. По данни на самата академия пък орязването за икономиката ще е с 350 студенти, а при администрация и управление - със 70.

Икономическият университет във Варна има 1440 утвърдени студенти държавна поръчка по-малко от м.г. (2415 за 2016/17 г.). Тук кандидат-икономистите се свиват от 3020 на 1676, а следващите администрация и управление - от 300 на 178 души. Учещите туризъм следва да намалеят от 390 на 351, но пък вузът ще може да приеме повече студенти по четвъртото си направление - информатика и компютърни науки - 210 при 145 м.г.



Отказ от несвойствени специалности



При техническите университети проблемът е, че покрай инженерните специалности, те предлагат и немалко несвойствени за профила им направления, приемът в които логично ще бъде намален. Техническият университет-София например има 144 утвърдени места по-малко от м.г. - от 3523 на 3379. Студентите по администрация и управление намаляват от 180 на 134, а тези в направление общо инженерство - от 629 на 537. По-малко бройки има и при машинно инженерство, електротехника, електроника и автоматика, енергетика и др. Останалите три направления обаче получават картбланш да привлекат повече студенти - по математика (от 36 на 40), по комуникационна и компютърна техника (от 854 на 923) и по транспорт и корабоплаване - от 235 на 244 души.

----

* Сравнението е между утвърдения план-прием за 2015/16 г. с утвърдения план-прием за 2016/2017 г., тъй като от регистрите на МОН е трудно да се намерят обобщени данни за реализирания прием по направления.