Добре си бяхме свикнали - като излезе човек от къщи, първо се оглежда наляво и надясно, да не би да се зададе черна котка, ако се зададе - плюе през рамо, ако случайно наплюе някого, му бие една тупалка, за да не го изпревари другият, и денят започва щастливо.

Разбира се, ако невнимателно не настъпи кръгъл капак на улична шахта - тогава задължително трябва да кръстоса пръсти и да върви така сто двайсет и пет крачки, без да настъпва нищо друго.

Ако все пак настъпи - да го избърше внимателно от обувката и продължи, а ако има да си връща на някого от съседните магазинери, да влезе в магазина и незабелязано да го изстърже в крачето на щанда. Така денят започва без особени миризми, а за опонента - с особени.

Добре е, разбира се, да си имате и познато птиче, което да ви нацвъка за късмет - тогава можете да си купите билетче или да попитате кога най-после ще дават заплатите, защото на аванси вече не се живее.

Животът, за съжаление, напредва заедно с научните постижения. Науката вече доказа, че нощем всички котки са сиви, печелившите числа в билетчетата са винаги съседни на вашите, а вселената се разширява неудържимо, така че в близко бъдеще може и да гръмне, но все пак не е зле човек да си плаща парното, защото сметките ще идват дори и след това, защото може и да няма невъзможни неща, но има някои неизбежни.

Затова е време да спрем да се взираме в стъпките си и котките и да вдигнем очи нагоре - към светлите звезди, както бе рекъл класикът на излизане от ада.

Горе, доколкото забелязваме, е същата бъркотия, както и тук. Звездите и планетите също зорко ни наблюдават и много внимават да не сбъркат нещо - вземете например Меркурий - в зависимост от политическата ни конюнктура той криволичи из небесния свод досущ като Гошо от стихотворението с колелото - ха наляво, ха надясно, право в... Както и да е. Когато е в правилната посока - значи всичко е наред. Когато е в неправилната - очевидно тук пак нещо се е объркало. В момента, в който се зададат някакви политически катаклизми, Меркурий се фръцва и става ретрограден. Защото една планета не може да си позволи да пренебрегне циклично проявяващата се ретроградност в милата Родина - банкова криза, задаващи се избори или гласуване на бюджет. А ги е пренебрегнала - а вече за нищо няма да я броим и ще си подирим друга да ни е виновна, а тя ще трябва да си търси друга работа и предназначение.

Планетата Марс, да речем, кръстена на бога на войната, наблюдава внимателно нашата война по пътищата. В момента, в който хората стават нервни, вадят бухалките, разгъват палките, нахлузват боксовете и почват да се млатят по светофарите, тя се приближава колкото може повечко до нас, защото според служебната си характеристика трябва да обича да гледа екшъни на живо. Когато температурите паднат, та на шофьорите вече не им се излиза на студа, само и само да строшат фара на някого, който им е свирнал нервно изотзад, Марс се отдалечава, защото му ставаме скучни.

Ролята на екзопланетите, които току откриваме и закриваме, още не е уточнена, но те обикновено гледат да съвпадат откриването си с повишаването на цените и откриването на нови обекти, а закриването - с някой и друг неумишлено подпален от четирите краища паметник на културата.

Изключително двусмислена е ролята на Вечерницата, които някои наричат Зорница, но те са малцинство, защото никой не обича да става рано. От една страна, нарекли сме я на богинята на любовта, Венера - за да може да ни свети, когато се обичаме. От друга страна - нещо хич не се обичаме помежду си напоследък, какво ти хич - направо ще се изпотрепем, за радост на другите планети и особено нашата, на която очевидно вече съвсем сме й писнали, та само гледа как да ни издуха, измие и изтръска от себе си. А на Венера сякаш не й пука за нас - тя чинно се явява безсмислено да ни свети сутрин и вечер, според някои - вечер и сутрин. Астролозите мълчат за причините на това загадъчно поведение, очевидно те не може да се търсят в ретроградността на хаотичните ни движения или в нашата напълно неориентирана и отчасти финансово мотивирана политическа ориентация.

Логично е да се предположи, че планетата изпитва някакво временно неразположение заради нашето постоянно такова. Само по този начин може да си обясним наличието на огромното количество черни котки по тротоарите, непечеливши билетчета, гърмежи тук-таме по места и повсеместен главобол рано сутрин и късно вечер.

Да внимаваме, братя, с Венера - Меркурий кучета го яли, той за изборите ще поеме в правилната и единствено спасителна за отечеството посока, но с неразположената Венера трябва да си имаме едно наум!