Прибрах се вкъщи и заварих жена си весела и в приповдигнато настроение. Веднага станах подозрителен. По принцип не сме от семействата, в които съпрузите се радват заедно, по-скоро сме от семействата, в които единият се радва за сметка на другия.

- Богати сме! - обяви жена ми, а усмивката й беше толкова широка, че за момент се притесних да не си сцепи бузите.

- Нещо с майка ти ли? - попитах с детски копнеж аз и внезапно си представих дълго завещание с отдавна крити фамилни богатства.

- Не, бе! - попари внезапния ми ентусиазъм жена ми. - Мама е добре.

- А тогава как точно сме забогатели, кифличке? - попитах.

- Бойко го обяви! - гордо заяви жена ми. - Каза, че сме богати, защото задръстваме границата с Гърция.

Плеснах се по челото:

- Само не почвай и ти с тия глупости!

- Първо на първо, не са глупости, след като го казва премиерът...

Знаех, че второ на второ няма да има, тъй като на жена ми само този довод й стига и хартисва.

- Зайче-байче - въздъхнах аз, - когато българи започнат да задръстват границата на Швейцария, тогава ще сме забогатели. В Гърция хората ходят, защото им излиза по-евтино, не защото са се видели с пари.

- Родоотстъпник долен! - присви очи жена ми и за секунда наистина ми се стори, че произведе искра. - Кланяй се пред Византия, майцепродавецо, кланяй се! За такива като тебе ли умря обесен Ботев и погина застрелян Левски! Срам!

Нямаше смисъл да коригирам историческите й познания, затова просто казах:

- Бонбонче, гърците може да са всякакви, особено мързеливи и нахални, но от гледна точка на туризъм няма как да ги пипнеш - плажовете им са чисти, къмпингите им са като ботанически градини, хотелчетата им са спретнати... Не че и у нас няма такива, има, но просто една голяма част от хотелиерите са измекяри и печалбари, а хората, именно защото си броят стотинките, предпочитат да играят на сигурно. И точно затова се събират по пет човека в една кола, разделят си бензина, карат няколко часа и отиват на място, където хем ще им излезе по-евтино, хем няма да си хабят нервите с нелюбезни сервитьори, мръсни чаршафи и едри батки на плажа.

Жена ми обаче само клатеше глава, непреклонна като охранител пред вход на заведение в Слънчев бряг.

- Ох, хубаво, де - въздъхнах аз. - Кажи ми тогава кога точно според Бойко съм забогатял през изминалата година - заплатата ли ми вдигнаха, животът ли поевтиня?

- Да, ама влоговете в банките... - опита да подхване друга любима тема на премиера жена ми, затова се наложи да я прекъсна:

- Хората си държат парите в банката, защото ги е страх да не ги оберат! А лихвите по депозитите са смешни!

Жена ми задиша тежко, не обичаше да губи нищо, особено спорове.

- Знаеш ли какъв ти е проблемът? - попита след малко тя. - Станал си богат, но не го осъзнаваш, защото си беден духовно!

Въздъхнах. Нямаше смисъл.

- Добре, кравайче - поклатих глава аз. - Така е. Забогатяхме през изминалата година, и то само благодарение на политиката на правителството.

След което отворих един шкаф и бръкнах в буркана със семейните спестявания.

- Алоу - стресна се жена ми, - какво пипаме там?

- Нали забогатяхме - казах, - значи тия пари вече ни не трябват, отивам да си купя професионалната въдица, за която спорим от миналата година.

- Ама, чакай - затътри след мен жена ми, - това са ни всичките пари, не може!

- Е, как не може - учудих се аз, - ти се благодари, че не сме чак толкова забогатели, че да си взема и един извънбордов двигател за гумената лодка.

И излязох, този път наистина благодарен на правителството.