|
| ---- |
"930 лв. е над два пъти минималната заплата", подчерта социалният министър Зорница Русинова. В някои райони сумата даже надхвърля една средна работна заплата и изглежда направо космическа на фона на мизерните социални помощи и 65-те лв. гарантиран минимален доход, от който зависят те сега. "Една държава, независимо дали е цивилизована или не, си личи по отношението към хората в неравностойно състояние", обоснова се Борисов, като не пропусна да спомене, че е засипан с "маса писма" от майки. Прав е - като стане дума за хората в неравностойно състояние,
България не е цивилизована страна
И подхвърлянето на подобни суми едва ли ще промени това.
Сега премиерът и министрите му обещават от 2017 г. за дете с увреждане над 90% да се отпускат по 930 лв. месечно, за дете с увреждане между 70 и 90% - по 450 лв., а за дете с увреждане между 50 и 70% - по 350 лв. месечно. Очаква се промяната да обхване около 21 600 деца, а допълнителната сума да е 50 млн. лв. към 111 млн. лв., които се дават сега. Семействата ще решават какво да правят с тези пари - дали да наемат личен асистент, или сами да се грижат за децата си. Това е само "концепция", казва социалният министър, но е категорична, че новите суми ще надхвърлят максималното, което семействата могат да получат сега по различните закони. Русинова посочва, че за дете със степен на увреждане над 90% сега родителите му могат да получат максимум около 400 лв. Тук обаче не влизат парите за личен асистент, който сигурно в почти 100% от случаите е един от двамата родители, така че предстои да се разбере дали няма да има ощетени.
Не е изненадващо, че премиерският жест не беше посрещнат с благодарност от родителите, които не само че не отмениха протеста си, но и нарекоха подхвърлянето на парите гавра. Първо, хората не вярват, че помощите наистина ще се променят, защото припомниха, че
още през 2009 г. Борисов им е обещал
решение на техните проблеми. После се разсеял. Да не забравяме и че сегашното обещание идва преди президентските избори, а ще трябва да влезе в сила след тях. Т.е. амнезията пак може да споходи управляващите.
По-сериозният проблем обаче е, че дори сега предлаганото решение е половинчато - уврежданията на децата няма да се излекуват с навършване на пълнолетие, а след като навършат 18 г. ще трябва да оцеляват с около 200 лв. инвалидна пенсия на месец. "Децата с увреждания стават възрастни с увреждания", както каза една майка на протеста. Затова родителите им искат сигурност, промяна в цялата държавна политика, регистър за хората с уврежданията, промяна на системата за ТЕЛК и в унизителната политика да се редят на година-две в програмите за личен асистент и да доказват, че децата им имат нужда не от два часа грижи, а от 24 часа. Това би било цялостна политика на цивилизована държава. Но за всичките тези години нито един социален министър или правителство не се нагърбиха да я изработят и приемат. Вместо нея периодично се отпускат някакви пари - най-лесно е, а и очевидно не е толкова скъпо (50 млн. лв. повече), пък звучи впечатляващо.
Самите родители предупреждават, че докато няма истински работещ регистър на хората с увреждания, ще има две неща -
корупция в експертните комисии
или пък изкуствено занижаване на децата с най-високата степен на увреждания, за да се пестят пари в системата. Русинова също призна, че в момента има две системи, които не си говорят - на ТЕЛК за експертните лекарски решения и на Агенцията за социално подпомагане - за това кое дете колко получава и за какво. Тези две системи няма да си проговорят скоро - това трябва да се случи "в следващите няколко години" според обещание, дадено от министъра в социалната комисия на парламента. "Не може да няма информация колко деца в едно семейство получават помощи за увреждания и какви. Фактът, че децата с увреждания са се увеличили с 5%, навежда на мисълта, че се правят и злоупотреби", коментира Димитър Танев от РБ.
От около две години в социалното министерство обещават нов закон за социалните услуги, с който да помогнат по-пълноценно на хората с увреждания. Поредният срок за представянето му изтича в края на годината, но политическата воля за реални промени все още изглежда неубедително. До предлагането на цялостно и дългосрочно решение подхвърлянето на суми, колкото и да са щедри, ще остане просто кампания за неутрализиране на поредния национален протест.
