Позвъних, вратата на апартамента се отвори и разбрах - светът вече не е същият. Доказателството - комшията бе омотан в бял чаршаф, на краката си имаше подпетени лачени обувки, около главата - пешкир, под носа дебели мустаци, нарисувани категорично с черна вакса.

Съвзех се бързо и се събух, но комшията натисна ловко обувките ми с крак да ги подпети и ме насочи да ги нахлузя.

- Сега ако ме накараш да се омотая с чаршаф, ще си обръсна главата и ще организирам в апартамента ти хепънинг с елементи на погром! - предупредих го.

Той заклати мултикултурно глава, зашляпахме с подпетени обувки към кухнята. А там културен шок номер две - жената на комшията също омотана с чаршаф, но от темето надолу! Посочих я с нос, той обясни:

- Прави пилаф! С пилешки дробчета!

Яли сме какво ли не, тъй че подминах пилафа, ясно ми бе - трябва ракия. Ръцете ми поеха инициативата, сами взеха чиния и нож, нарязаха домата, посолиха го, а устата мълвяха "Сипвай, човек, по-бързо сипвай!" И той сипа, та ме довърши - чай сипа, чаршафът му подпетен!

- Комши, това ли е краят на цивилизацията?! - изхъхрих.

Той, нали не е висшист, изтърси доволно:

- Чай каркаде! Благодат!

Отпих, парейки се, замезих машинално с домат, но продължих да бъда въплъщение на недоумението. Той заразказва напевно като сахарски вятър:

- Приспособихме се, комши. Върнах се вчера по-рано от риба и разбрах, че трябва да го направя. Така ли е, Пенке?

Комшийката покорно замърда едро тяло под чаршафа, пък метна шепа шафран в пилафа.

- Сварих в спалнята някакъв, омотан в чаршаф. И Пенка също омотана в чаршаф. Стоят, мигат и ме гледат. Срам, не срам, комши, но си помислих лоши неща за тях! - той извърна гузна глава към печката. - Пенке, оазис на живота ми!

Не обърнах внимание на ответното помръдване под съответния чаршаф, пресъхнало се примолих:

- Сипи ракия, човек умира!

Комшията трепна:

- Как ракия?! Само за разтривки!

И отпи чай. И аз отпих, голяма глътка, дано ме изгори, та да умра, но изстинал беше вече. А комшията набираше скорост:

- Човекът е мигрант от не разбрах кой изток. Те там ходят по чаршафи, климат, нрави, защо да ги съдим?

- А жена ти защо беше без дрехи? - казах гадно.

- Как без дрехи, нали бе с чаршаф?! Преоблякла се, та да му се отпусне душицата на човека, далеч от роден край, в чужда, често пъти враждебна среда, жена е, сърцето й е милозливо!

- А ти? И твоето ли сърце е милозливо?

- Не - поклати глава той, - аз съм прагматичен. Създавам най-подходящи условия, идват още няколко мигранти, обявявам апартамента за съответния лагер и започва да идва финансиране! - той сниши глас - При това яко финансиране, защото няма да спят по контейнери, а в домашна среда!

- И затова се омота с чаршаф? И си нарисува мустаци?

Той се позасрами:

- Този номер го знам от Гручо Маркс. Нямах време да ги чакам да растат, та с ваксата... И на сина от абитуриентския бал обувките... Искаш ли и ти мустаци? Пенке, дай ваксата, слънце за очите ми!

Категорично отказах и за по-сигурно се дръпнах до прозореца. Пенка вместо вакса сервира, ситнейки, голяма чиния с пилаф, а аз в това време мернах през стъклото как някакъв дългуч, омотан с чаршаф, притича от входа ни до паркирана наблизо таратайка, мушна се вътре и изпускайки кълбо съвсем нашенски дим, отпраши в посока Перник, ако вярваме на регистрационния номер. Нищо не казах на комшията, не бе нито времето, нито мястото да руша мултикултурализма по нашите земи. А и пилафът бе станал един път...