Как е възможно вече осем години световната икономика да е парализирана в депресия? Икономическата наука няма отговор, преобладава мнението, че причините са екзогенни (външни за стопанската система), сиреч политически. Това не е опит да се хвърли върху политиците отговорността за липсващия изход и безкрайния ступор. Миналият петък ни поднесе поредно доказателство за политическата природа на икономическата депресия. Само за един ден се сринаха с над 10% и се върнаха с 5% назад акциите на Дойче банк АГ, безспорния флагман сред германските банки, стожер на европейските финанси. Причината: Департаментът на правосъдието на САЩ обяви, че ще наложи на банката рекордна глоба от 14 млрд. долара (12.5 млрд. евро) за злоупотреби с рискови ипотечни облигации. Така взриви

финансова бомба с 10-годишна давност

и показа ясно, че и до днес светът е заложник на същите процеси, които причиниха глобалната финансова криза от 2008/9 г. Макар че бе заплашена само една свръхбанка, ударът засяга цялата банкова система на Европа, защото сегашната администрация във Вашингтон се гласи до края на мандата си да наложи милиардни сделки от типа "глоба вместо съдебен процес" на други четири банкови гиганта от Стария свят, т.е. мишени са 5 от челната десетка европейски банки, от 2 две британски, 1 швейцарска. Поисканата глоба е с 50% по-голяма от най-високата наложена досега и е над двойно по-тежка от обсъждания досега размер, 5.5 мрд. евро, които германските банкери са заделили за глобата. От политическия акт следват два важни извода, които не вещаят нищо добро за световните финанси. Първият:

политиците могат да фалират всяка банка

на света, при това без да им е необходимо нито да доказват вина, нито да следват някакви обективни и предсказуеми процедури. Няма никакъв ясен стандарт и правила как се определят претендираните глоби и как се стига до крайния размер на договаряните суми. Жертва на американските глоби вече падна най-старата и изключително уважавана швейцарска банка - Вегелин от Санкт Гален. Сред най-застрашените от политическо и съдебно преследване банки е най-старата съществуваща банка в света - гигантът Монте дей Паски ди Сиена, - която и без убийствени глоби се бори със сериозни проблеми. Но на практика всяка банка в света, която е търгувала с отровни ценни книжа в САЩ може да бъде обвинена в същите злоупотреби. За всяка банка искът на правосъдния департамент може да е смъртоносен, като за Вегелин. Покрай глобите изпъква и вторият извод

правителствата нападат чуждите банки

без оглед на вредите, които причиняват дори на най-близки съюзници. Акции с чисто фискална цел заради няколко десетки милиарда в хазната заплашват да дестабилизират цялата политическа система на ключови държави в западния свят. Можем да си представим какво е за кабинета в Лондон заплахата до края на годината американските глоби да дестабилизират две от водещите банки - тъкмо когато Обединеното кралство е с единия крак извън ЕС. И за децата е ясно, че пазарлъкът с Дойче банк може да съсипе не само германската политика, но и сложния баланс в Евросъюза, защото поставя Канцлерамта в безизходно положение: Ако гледа безучастно как най-голямата банка, символ и еталон на германските финанси пада жертва на външен удар и борсов натиск, управляващата коалиция ще загуби избирателите си. Ако кабинетът се намеси със спасително финансиране - както германците очакват от държавата си, това ще дискредитира Германия като лидер на Европа, защото тъкмо германците изхвърлиха от европейските директиви механизма за спасяване на банки с пари от хазната. Политиците, най-вече в САЩ, се впускат в

играта "разори другарче",

както във времената на протекционизма и на Великата депресия. "Разори другарче" (beggar-thy-nеighbour) е детска игра на карти, за която пише още Дикенс в "Големите надежди", а Адам Смит предупреждава в "Богатството на народите", че когато "разори другарче" стане държавна политика, тя създава "най-благодатна почва за раздор и враждебност" между държавите, а крайният резултат е непредвидими загуби за всички. Историкът на Великата депресия Дитмар Ротермунд нарежда тази политика (да решиш собствените си икономически проблеми за сметка на чуждестранни фирми, банки и държави) сред главните причини за Великата депресия и нейната продължителност.

Най-вероятно разумът ще надделее

над късогледата фискална лакомия и желанието на мнозина висши чиновници да изпъкнат като правозащитници и стражи на хазната. Изглежда още в петък Вашингтон даде заден ход. АФП цитира вътрешни източници, че правосъдният департамент е готов да се откаже от рекордната глоба и да сключи сделка с Дойче банк за много по-малка сума, под наличните резерви на банката. Това веднага успокои борсата, но пазарът няма гаранции, че в бъдеще лидерите на света ще водят разумна политика. Напротив: очевидно е, че днешната глобална икономика е дотам зависима от световните началници, че дори гигантите на бизнеса и финансите могат веднага да паднат жертва на политически произвол. Бизнесът не вярва в думи и докато има

риск от нови Леман Брадърс

(1850-2008, американското КТБ - четвъртата по размер банка в САЩ, която държавата остави да фалира, и така взриви световната финансова криза), днешната още по-Велика депресия ще продължава. В играта на карти единият от двамата играчи е разорен, другият печели всичко, но в политиката "разори другарче" печеливши няма, губят всички. Не само световните играчи, но и кибиците като нас, аборигените в икономическата периферия.