|
| Председателят на НС е лоялна, досега не е показала никакво намерение да играе самостоятелно по какъвто и да е въпрос. |
Сега научихме, че когато Борисов погледне през прозореца на кабинета си към отсрещната сграда на "Дондуков", вижда един голям анахронизъм, заложен в конституцията. Причината? В другите държави или народът избирал президента, който на свой ред посочвал премиера, или парламентът излъчвал държавния глава.
"При нас е малко обратно
- тази двойка, която ще излъчим, за която всички вие като партия ще работите и ще търсите максимална подкрепа за тях, вечерта след изборите трябва да заяви, първо, че не е от нас. Това не е ли лицемерие? За един час той трябва да каже: "Вече не съм от вас, вече съм и над опонентите". И ще го каже, всеки го е казал", констатира възмутено Борисов. Какво всъщност тревожи толкова премиера? Най-напред това, че президентът като надпартийна фигура (в конституцията все пак пише, че "олицетворява единството на нацията") трябва де юре и де факто да се еманципира от политическата сила, която го е излъчила и издигнала на поста му. Грозна несправедливост, ако питате Борисов, особено при положение че той и партията му трябва толкова сериозно да се бъхтят, за да спечелят изборите за Цачева. Но това е само едната причина за премиерския гняв към конституционната ни уредба, при това по-малката. Другата, по-сериозната, е дадената възможност на държавния глава да се бърка там, където според Борисов няма работа. Например в областта на отбраната и външната политика, които президентът би трябвало да съобразява с премиера и ресорните министри. "Как ще прави сам външна политика, ако външният министър е на обратното мнение? Тежък разнобой в една държава и в никоя го няма", огорчено констатира лидерът на ГЕРБ. Казано другояче, ако президентът изведнъж реши да не бъде послушен, тогава политическата сила, която държи правителството,
може да изпадне в доста сложно и неприятно положение
А поводи за главоболия откъм "Дондуков" 2 Борисов вече си има. Да вземем за пример настоящия държавен глава Росен Плевнелиев, който в заника на мандата си (първи и очевидно последен, след като не се намери реална сила, която да го подкрепи за втори) реши да направи от родната дипломация ударна бойна сила във войната срещу враговете на евроатлантизма. То не бяха нападки срещу Русия в чуждестранни медии и на международни форуми, не бяха натовски черноморски флотилии, обвинения в кибертероризъм, хибридни войни и всякакви други тайни и полутайни конфликти и заговори на Московията срещу европейска България. Борисов сигурно е гълтал аспирина с цели шепи след всяко подобно изказване на бойкия ни президент, защото горе-долу по същото време се чудеше как да закърпи скърцащите отношения с Кремъл. Да не забравяме как през юли обяви, че е поставил на външния министър Даниел Митов задачата да нормализира връзките с гневния северен съсед, а през август - че говорил с руския президент Владимир Путин да отблокира двустранното енергийно сътрудничество. Но Плевнелиев, който в представите на Борисов за институционално сътрудничество трябва да работи в синхрон с кабинета и ГЕРБ (а най-добре въобще да си трае), се оказа на друго мнение. И Борисов трябваше да наблюдава безпомощно президентската активност, няма как да запуши устата на държавния глава. "Що за глупост е това, че президентът трябва да бъде алтернатива на управлението?", изпусна се той в гнева си, докато изнасяше своята реч (да си спомним как ДСБ искаше да издигне Плевнелиев точно като реформаторска алтернатива на управлението). И дори директно обвини президента, че се държи като "ястреб" и така ядосва кремълските първенци.
Но съдейки по речта на премиера, в главата му изглежда се е въртял най-вече образът на вече бившия му съюзник и настоящ политически противник (поне официално) Георги Първанов. Изглежда, че именно
бившият държавен глава събира
в себе си всички проблеми, които един уж безпомощен президент с протоколни функции (както сме свикнали да описваме институцията) може да създаде на едно правителство. "В дадени условия, когато президентът поради качествата си лични е по-силен или по-налагащ се, се стига до т.нар. голям шлем. Само че след този голям шлем следват тежки загуби за държавата - една абсолютно корупционна сделка, започнала още в далечната 1986 г., наречена АЕЦ "Белене"! - гневно обясни Борисов. Явно гневът му не е престорен, защото проектът за Втора атомна се оказа страшно главоболие за кабинета му, след като се ангажира да плати по него половин милиард евро дълг на руснаците - гигантски разход, който, както и да го върти и суче, ще се пише на политическата сметка на ГЕРБ. На Борисов сигурно свят му се завива, като си представи колко атаки занапред ще трябва да търпи партията и лично водачът й. Е, как при тези проблеми с Плевнелиев и Първанов да не търси начин да си гарантира спокойствие откъм "Дондуков" 2?
И тук на сцената излиза най-подходящият типаж - Цецка Цачева. Председателят на НС е лоялна, досега не е показала никакво намерение да играе самостоятелно по какъвто и да е въпрос. Добър изпълнител е и това я прави перфектният човек, за да е сигурен Борисов, че ще има завет откъм президентството. Лидерът на ГЕРБ заяви, че очаква от Цачева да се разграничи от него, ако бъде избрана, от което "ще ме заболи". Но предупреди: "Президентът Плевнелиев се опитваше да покаже, че е различен от нас - не му се получи". Цачева със сигурност е схванала смисъла. Все пак познава Борисов достатъчно отдавна. Така че ако спечели, в нейно лице можем да очакваме един кооперативен, сговорчив и не особено деятелен президент. А от самия Борисов - може би опит за някои промени в конституцията, за да пасне по-добре на неговия вкус.
Само че тиганът е сложен на огъня доста рано. С кандидат като Цачева, ако ще да е и най-послушен, изгледите за успех не са непременно положителни.
