Клечах пред телевизора и зяпах новото реалити шоу.

- Уважаеми зрители - дереше се водещият, - ще видите най-важното предаване за годината, боксовия мач - изборите срещу обикновения народ.

- Почти всеки сезон - плямпаше онзи - ние ви правим свидетели на такава вълнуваща среща. За съжаление обаче народът досега не е показал нито веднъж своите умения и майсторлък при двубоите и до днес е инкасирал само загуби.

- Наистина - продължи да се дере водещият - бяха направени доста усилия народът малко да се съпикяса, да укрепне и на ринга да се бие срещу изборите достойно и мъжки. За народа беше създадена специална правителствена политика, която осигуряваше денонощно хляб и зрелища, като зрелищата бяха повече, но изключително калорични и питателни. Много се направи и за това народът да е свеж и доволен, бяха пуснати в оборот всички игри на щастието и радостта. Беше сторено всичко, за да може народът да стои на двата си крака, да бъде с акъла си и да знае какво го чака, когато се изправи срещу изборите.

Коментаторът не спираше да дрънка, как въобще дишаше този човек - не ставаше ясно.

- В другият ъгъл на ринга, с новия си марков екип, срещу народа се изправят изборите. И с най-просто око се забелязва, че изборите са във форма, готови за битка! Ето, камерите ни показват техните треньори и медицински екипи, виждаме доста известни имена. Докато зад народа, както видяхме от предишните кадри, треньори не се забелязват, има една дузина джипита и цяла сюрия кибици и наблюдатели.

- И така - не спираше потокът от думи - гонг, битката започва! Първи удрят изборите. С първия замах те нанасят мощен удар в челюстта на народа. Изборите засипват противника с десетки мощни крошета. Удар, удар и удар. Противникът е омаломощен, краката му се огъват и той пада възнак.

- Това - виеше от радост коментаторът - е пълен професионализъм. Противникът е съкрушен и проснат по гръб. Съдията не бърза да се намеси, народът бере душа, после събира сили, олюлява се и се изправя на краката си.

- И тука, уважаеми зрители - продължава своя словесен картеч коментаторът, - се случва нещо неочаквано. Народът забива един светкавичен удар по главата на изборите. Един-единствен удар, драги зрители! Оттука се вижда как от главата на изборите изхвърчат искри! Това е един невероятен удар. Знае народът как да удари, знае! Съдията реагира моментално, играта е прекратена. Излиза медицински екип и дава първа помощ на поваления играч!

Сипах си една чаша менте и пак седнах пред телевизора.

- И така, уважаеми зрители - продължаваше дърдоркото, - мачът народът срещу изборите продължава. След изненадващата атака на народа изборите отново стъпиха на крака. Помогнаха им високоспециализираните медицински екипи и съветите на треньорите, сред които има и доста чуждестранни светила. Съдиите подновяват двубоя, изборите отново атакуват народа. Засипват ги с позволени и непозволени удари. Народът е притиснат в кьошето и само калкулира удари по главата и тялото. Съдията, уважаеми зрители, съдията, меко казано, гледа встрани и нищо не предприема. Народът отново е притиснат и останал без дъх и ориентация!

Заспал съм. Когато пак отворих очи, мачът продължаваше, а коментаторът не спираше своята логорея.

- Уважаеми зрители - бръмчеше онзи, - както обикновено мачът беше изключително неравностоен. Изборите биха народа като маче о дирек, с извинение за израза! Но народът не отстъпи и не се предаде.

- Не знам - рече на финала водещият - дали някога ще видим с очите си как народът надвива изборите и печели играта, наистина не знам ще видим ли някога такъв двубой!

Взех дистанционното на телевизора и натиснах копчето за стоп. Щом и лапацало като телевизора не знаеше отговора на такъв важен въпрос, явно никой не го знаеше!