|
| Бойко Ламбовски |
Следователят, казват, бил привикван на "високо място", за да замотае и приключи делото бързо. В заключение, като причина за смъртта на седемте младежи и двете девойки - добре подготвени туристи, той записал следното. Те били станали жертва
на "стихийна и непреодолима сила",
на която не могли да се противопоставят. Толкоз. Няма да ви занимавам повече със случая - комуто е любопитно, може да проучи версиите за гибелта на Групата на Дятлов. Аналогията ми в случая е за друго. Стихийна и непреодолима сила е вулканът, който ти засипва селището с лава и пепел, или цунамито, което отнася тебе и къщата ти в океана. Не можеш да ги пребориш, не зависи от силата и ума ти, щом те връхлетят изневиделица. Днес обаче такива "стихийни и непреодолими сили" представляват няколко свръхмощни държави на планетата. Те могат да си позволят, далече от своите територии, да бухнат върху населени или ненаселени пространства много по-разрушителни от вулкана и цунамито беди. И ги бухат. Всички тези огромни пълчища от бежанци, които са на път да дестабилизират политически целия ни континент, тръгнаха именно след такива вмешателства. Взеха да го признават и политици, които по време на инвазията в Ирак кудкудякаха в общия ентусиазиран хор за нуждата от "мироналагаща мисия".
Мисля ето що. Светът пред очите ни става удивително неправдоподобен, превръща се в много опасно място. Такова нещо заяви наскоро и немецът Щайнмайер -
сега светът според него бил много по-опасен,
отколкото по време на Студената война. Аз обаче няма да преразказвам умозаключенията му, а ще ви обърна внимание на един парадокс, който усилва чувството ми за неправдоподобност, дисбаланс и недомислици. От една страна светът изглежда узрял за единно управление - имаме структури като ООН, имаме технологии, които за секунди правят известно всичко важно, което се случва по всяка точка на планетата. Имаме една сила, претендираща да е съсредоточила в себе си решаващата политическа, икономическа и военна мощ. (Има и други няколко сили, настояващи за своя роля и своя игра, с достатъчен конкурентен потенциал, но все пак една сила има параметрите и самочувствието за главната роля.)
Е, светът се вълнува много от факта кой ще застане начело на тази сила. Всъщност големите агенции и медии ни информират за избора на президент на САЩ така, сякаш не една от двестате уж равнопоставени страни в света си избират лидер, а САЩ избират лидер на света за следващите четири години. Ние научаваме всеки ден какво е казал Тръмп и как е отвърнала Клинтън, кому расте рейтингът, връз чий лоб е кацнала муха и кой намекнал къде по света би инициирал нова мисия (мироопазваща). Политици и цели етноси се включват в тази борба - примерно Украйна силно подкрепя Клинтън, а австралиецът Асанж, да речем, пуска срещу нея компромати. Твърди се, че руското ръководство пък симпатизира на Тръмп, а партии и лидери - вкл. у нас, недвусмислено агитират срещу него.
Ето го парадокса - цял свят се вълнува от избор, в който участва малка част от света. Участват само гражданите на една страна. Е, допускаме, че тази богата и силна страна с огромен научен потенциал се състои от богати, силни и високообразовани хора. Тогава бихме очаквали лидерът, когото избират и чиито решения ще се явяват "стихийна и непреодолима сила" за останалите региони на света, да е безусловен авторитет. Сиреч човек
с мъдрост, знания и толерантност,
които респектират и очароват всичките седем милиарда на лудата ни планета. Вместо това на пулта на стихиите, на командното табло на политическите тайфуни ще се възправи или разсеяна, болнава стара жена, която си губи документите по хотелските стаи и цял свят й чете секретните есемеси, или много по-смешен от Жорж Ганчев богаташ, чиято основна грижа е да не забрави да си лапне тик-така, преди да заопипва актрисите в някоя сапунка.
Неправдоподобно до безумие. Иде ти да резнеш палатката отвътре.
