- Господин Дацов, парламентът даде зелена светлина за плащане на над 1.2 млрд. лв. по загубеното арбитражно дело от България за АЕЦ "Белене". Парите ще бъдат отпуснати извън одобрените разходи в бюджета като операция на финансиране, която остава под черта. Не е ли прекомерна тази гъвкавост, особено когато става дума за подпомагане на закъсали държавни предприятия?

- Големите въпроси в случая най-малко са към бюджета. Проблемът е, че се допусна да се стигне дотук. Никой не прави така, както се постъпи в България. Ако започваш голям проект, не го зарязваш по средата, не зарязваш няколко милиарда на вятъра. Когато се отвори проектът "Белене", към него имаше някакви съмнения. И от тогавашната перспектива "Белене" бе рисков, но не изглеждаше толкова лош проект. По чисто български ние, забавяйки го във времето и надувайки цената, го направихме да изглежда неприемлив. Това важи и за други замразени проекти.

Иначе от бюджетна гледна точка този случай поражда въпрос към самата система на планиране. Още когато бе прекъснат, бе ясно, че България ще бъде осъдена. Ако има изненадани, това означава, че тези хора или са непрофесионалисти, или са очаквали Божия намеса. След като бе ясно, че водим дело и след като се знаеше кога се очаква решение, бе редно "щетите" да бъдат предвидени. Аз не вярвам, че тази операция ще бъде призната от Евростат като операция на финансиране под черта, тъй като тя носи всички белези на държавна помощ и на държавен разход. Очаквам в първите няколко месеца, когато България публикува данните за дефицита на начислена база, сумата да бъде отразена като разход, а не като финансиране и това ще се види като нарастване на дефицита. Но дали тази операция ще бъде отчетена под черта или като разход, няма кой знае какво смислово значение.

- Финансовото министерство вече обяви предварителни данни за 3.4 млрд. лв. излишък през септември. От данните за август се вижда, че този излишък се дължи не само на изпълнение на приходите, но и на много ниско ниво на капиталовите разходи. Може ли да наричаме успех неизпълнението на капиталовата програма?

- Можем всякак да жонглираме с думите. Но ако през 2008 - 2009 година сме казвали, че управлението на еврофондовете е пълен провал при по-висока усвояемост спрямо сегашното ниво, това означава, че има провал и сега. Проектът на консолидирания бюджет предвиждаше малко над 6 млрд. лв. капиталови разходи. Към август изпълнението е 1.3 млрд. лв. Така че - колко могат да станат до края на годината?

- Грешка ли е това, или скрит резерв, който да позволи финансиране на алтернативни разходи? В България такава практика съществува.

- В публичните финанси има много повече неписани правила на доброто управление, отколкото писани. Залагането на адекватни буфери е една от добрите практики. Но каквито и резерви да се залагат, те не могат да бъдат толкова големи, с всички уговорки около проблемите при реализиране на капиталовата програма.

Освен неизпълнение на разходите при бюджет 2016 се наблюдава и друга тенденция. От подробните данни за август става ясно, че разликата в приходите спрямо същия период на миналата година е 1.5 млрд. лв. плюс, от които данъчните приходи са около 1.3 млрд. лв. Част от тези допълнителни приходи са естествени поради развитието на икономиката - има ценови разлики, по-висока заетост, растеж. Тези фактори обясняват около 800 млн. лв. от ръста. Тоест остават около 700 млн. лв., на които трябва да се търси обяснение извън чисто икономическите причини. Липсват достатъчно обяснения за еднократните приходи в бюджета. Може да бъде направена приблизителна оценка, че от разплатените проекти по еврофондовете през 2015 г. в началото на годината дойдоха 140 -160 млн. лв. допълнително ДДС. Допълнителни приходи от поне 200 млн. лв. с еднократен характер би следвало да има и от разплащането с американските централи и последвалото изчистване на задълженията към техни контрагенти. По линия на пенсионния фонд от началото на годината има прехвърляне на вноски в размер на поне около 80 млн. лв. Приблизително около 400 - 450 млн. са еднократни приходи и това, което може да се отдаде на по-добра събираемост, в момента възлиза на около 200 - 250 млн. лв. Може да се очаква до края на годината сумата да надхвърли 300 - 350 млн. лв.

- Тоест твърденията за висока събираемост на приходите са силно преувеличени...

- Ниво от 300 - 350 млн. лв. не е малко от гледна точка на подобряване на събираемостта. Това са около 0.3 - 0.4% от БВП, което е много добър резултат. Друг е въпросът, че премиерът се изкушава да манипулира и да цитира общата сума на изпълнението на бюджета, слагайки всичко под един общ знаменател. Това изкушение е разбираемо при политиците, дори върши добра работа в случая. Да не забравяме, че икономиката е социална наука и управлението на очакванията е много важно.

- Икономистът Георги Ангелов наскоро разви интересна теза - че се връщаме към времената на трупане на излишъци и това отслабва натиска за реформи, като повишава риска от неразумно харчене.

- По принцип съм съгласен за реформите, но тях ги нямаше и в кризата. А винаги съм се дразнел от формулировката неразумно харчене, защото Министерството на финансите обикновено има вътрешни цели, които много често се определят от икономическата ситуация и стремежа за постигане на баланс. Оттук нататък, като останат някакви свободни пари поради недобро управление на разходите или по-добри приходи, те могат да се пренасочат за запълване на определени дупки или за финансиране на дейности с по-малък приоритет. Проблемът е как вземаш тези решения и за какво харчиш, каква е системата, по която се определят проектите, и как се управляват. Що се отнася до излишъците, аз считам, че още към 2014 година България трябваше да е постигнала широко балансиран бюджет, поддържайки салдо в размер на минус 1, плюс 1% от БВП. В момента за мен е нормално при това развитие на икономиката и заетостта да имаме вече превишение, а не дефицит.

- Да разбирам ли, че не приемате за достатъчно амбициозно обявеното от финансовото министерство балансиране на бюджета едва през 2018 г.?

- Да. При тези данни аз не смятам, че ще имаме кой знае какви растежи в скоро време. Потенциалът за растеж се ограничава от две страни. Първо, от пазара на труда, където наблюдаваме ниско ниво на заетост и проблеми с качеството на труда. Втората страна е ниското ниво на инвестициите. След 2009 г. имаме ниво на инвестициите от около 22 - 23% от БВП. Говоря за съвкупни национални инвестиции - частни и правителствени, което е ниско за поддържане на устойчив растеж от 4 - 5%. В такава ситуация, при толкова много външни рискове правенето на излишъци в добрите времена е свързано не толкова с изравняване на икономическия цикъл, а по-скоро с търсене на разум - в добрите времена да спестяваш за лошите.

- Очаквате ли и амбиции за реформи в бюджет 2017, или политическата конфигурация по-скоро не го предполага?

- Редно е да изчакаме проектобюджета, но според мен още догодина ще започнат да се възстановяват инвестициите поне по линия на еврофондовете. Вече има договорени средства за около 5 млрд. лв., нормално е да се разплатят проекти за около 1.5 - 2 млрд. лв. още през 2017 г. Това означава, че фискалното пространство, което бе освободено тази година, за да се получат тези излишъци в бюджета, догодина няма да съществува. И фактът, че в бюджета не е правена никаква съществена реформа от 2007 - 2008 г. насам, означава, че има голямо предизвикателство от структурна гледна точка. Това ще се усети още повече през 2018 - 2019 г., колкото и далече да ни изглеждат, когато натискът на социалните системи, на усвояването на еврофондовете ще продължат да нарастват и някои отложени сега решения ще се проявят тогава.

Затова много по-важно е какви сигнали ще даде бюджет 2017, отколкото самите числа. Еврофондовете в момента не се усвояват, цикълът върви нагоре и подпомага приходната част, но това не може постоянно да продължава. Големият проблем е, че ние продължаваме да си говорим за чисто количествено управление на бюджета. Даже има едно голямо връщане назад, което започна още от 2008 г., но се задълбочи след това, по линия на програмното бюджетиране, капиталовото бюджетиране, ефективното използване на средносрочните фискални рамки, прегледите на публичните разходи, които спряхме да извършваме. Хубаво е, че идват сигнали от финансовото министерство, че смятат да променят това. При сегашната структура на данъците могат да се събират още 0.3 - 0.4% от БВП отгоре, но това е някакъв максимум, който е постиган. Големите резерви са в ефективността на разходите. Не е въпросът да се очаква да се режат пари. Нивото на разходи за публичния сектор варира между 36 и 40%, което според мен е нормално ниво от гледна точка на оптималност на бюджетния сектор. Но е много важно какво се дава срещу тези пари. За да има бюджетен ефект, реформата на системата на бюджетиране трябва да е свързана с реформите в самите обществени сектори. За съжаление единственото нещо, което в момента се вижда, е, че огромна част от "парата отива в свирката", а не в истински усилия за реформи. Може би съм субективен, но ми се иска много от процесите да бъдат по-бързи, по-амбициозни, а и малко по-модерни.