Когато една проста работа се е объркала, винаги може още повече да се усложни - на този принцип действа Централната избирателна комисия (ЦИК). Скандалните действия и бездействия, които твори органът, станаха твърде много, за да ги отминаваме. Не за всички беди е виновна ЦИК. Но реално тя е "правителството", което отговаря за вота и референдума. От нея следва да търсим отговорност. Тя трябва да направи така, че гражданите да се улесняват, изборите да са прозрачни, да не оставя грам съмнение върху гласоподаването.

За голяма част от батака най-напред са виновни законодателите. Първо, с най-значимата, но уязвима и неясно как приложима промяна в изборния процес - гласуването стана задължително. Такова е, обаче санкция би имало едва след два последователни вота. Тези избори въобще не са задължителни, правото да не се явиш пред урната, което, както и да го погледнеш, е конституционно предоставена свобода (потъпкана на хартия от депутатите), остава. То със сигурност ще се запази свободно и занапред, защото в страните, където е разписана принуда, тя реално не работи. Но да се съсредоточим върху днешния ден. Следваше ли ЦИК да направи нещо по този въпрос с цел по-добра информираност и възможност за избор на гражданите? Да,



тя трябваше да организира информационна кампания,



че никакви глоби няма да се налагат при неявяване пред урната - звучи утопично държавен орган да поощрява негласуването, но нямаше ли подобно действие да е в полза на информираността и правата? Мнозинството българи в момента мислят, че изборите наистина са задължителни. Точно това им казаха депутатите и медийните заглавия преди няколко месеца, подробностите как точно са задължителни и ще бъдат ли реално някога такива остават на заден план. Бюлетина в полза на кандидат, пусната просто защото избирателят се страхува от наказание, е принуда, но съчетана с престъпление, не мислите ли? ЦИК трябваше да проведе такава информационна кампания, още повече че президентският вот е съчетан с референдум.

Депутатите силно затрудниха и българите в чужбина, това е известно. Възможностите на ЦИК да им помага не са кой знае какви, но следваше да опита поне с по-малко бюрокрация. Не се случи, сигналите за неуредици от европейски и американски градове са много.

Стигаме до най-големите скандали. Оказа се, че истинността на подписите, положени в подписките за регистрациите във вота и на референдума, няма как да се проверява. Страхотен парадокс - имаме купчини хартии с имена и ЕГН, обикалят те ЦИК и ГРАО, обаче няма институция, която да проверява положените парафи. На мен може да ми откраднат ЕГН-то, съответно и името, а срещу него да се сложи произволен подпис - проверява се дали има жив такъв човек, не и подписът. Така и с хиляди хора. Всичко това обаче се оказва абсолютно изрядно, на принципа, че няма как да не е, след като липсва държавен орган, който да проверява подписите. ЦИК се оправдава със законите (липсвал нормативен ред, по който да проследява), списъците били грижа на ГРАО, ГРАО обаче ги получава в електронен вид, намалява се шансът да ги сравни с "ръкописната достоверност". Но поначало това сравнение никой не го прави. Ако го правеше, нямаше всичките около 40 подписки за вота и допитването да се проверяват общо за 4-5 дни (толкова реално предвид изборните графици и темпа на подаване на документите). Носят ли в крайна сметка отговорност партиите или хората, които са ви вкарали в подписката? Не, както видяхме, няма как да се установяват нарушения. А оплакванията валят. Пълен миш-маш, ЦИК не дава вид, че има намерение да вземе отношение.

А накрая и най-големият абсурд - решението регионални и интернет медии да не могат да кандидатстват за пакета от 40 000 лв. при агитация на инициативни комитети и партии без субсидия. Дали в угода на нечий интерес или просто



не знаейки как да предотвратява стари скандали



(случаят "Хаштаг"), ЦИК реши соломоновски да стесни полето на потенциалните получатели на парите. Което, както и да го погледнеш, е нечестно, признание е за собствено неумение да се свърши работата. Абсурдът стана още по-голям, след като ВАС отхвърли решението, но последва ново на ЦИК, което витиевато допуска същото - сайтовете да се отстранят от пакетите. Европейската народна партия подаде втора жалба, очаква се комисията сега да преправя и това свое решение.

Всичко това води до изключително големи вреди. Първо, защото не спомага да бъде разсеяно общото впечатление, че изборите са нечестни. Второ, защото възниква въпросът защо въобще ни е нужна ЦИК. Към органа постоянно има обвинения за политически слугинаж, което е обяснимо предвид факта, че квотите в него са точно политически... Но всичко това води до въпрос не само за политиката, но и за експертността - професионалисти ли са въобще членовете на ЦИК? Не правят за първи път избори, а скандалите валят ден след ден.