Петъчната парламентарна буря още не е отминала. Но едва започнала, тя доведе някои анализатори до извода, че премиерът Борисов е удържал крупна победа. Ние понякога така мислим по инерция и си казваме, че няма начин да настъпи политически скандал и Борисов да не излезе победител. В случая бързо направеното заключение гласеше, че той едновременно е показал на реформаторите, че не са му алтернатива, и на социалистите, че не те, а той ще решава кога да заседава Народното събрание.

"Бързо" и "прибързано" обаче май съвпадат. Нека вместо традиционно размахания байрак на победата погледнем към сведените надолу знамена на загубата.

РБ без съмнение е ударен мощно. На спешното заседание на кабинета се върнахме към един жанр, поизчерпал популярността си след епохата на сталинизма - самокритиката. Думите на министър Ненчев, преведени на оня изчезнал език, навярно биха звучали така: "Безпощадните думи на другаря Борисов ми позволиха да осъзная колко съм се отклонил от правилната линия и как с действията си, без да го искам, съм помагал на класовия враг". Но дори да преценим превода за преувеличен, остава впечатлението, че на министрите реформатори брутално е припомнено кой е шефът, а контролът е възстановен.



Само че дали контролът наистина е бил губен?



Борисов знае, че по субективни и обективни причини тези министри са изпаднали в доста сериозна зависимост от него и не личи да са разполагали с план "Б" въпреки последвалите дни по-късно полугероични изявления. Така че в ролята си на гръмовержец премиерът заприлича не толкова на Сталин, смазващ всеки дръзнал да проявява различия, колкото на Горбачов, който постоянно ругаеше министрите си, но нямаше сили и воля да ги смени и затъваше заедно с тях, а всички те накуп - заедно с държавата. Борисов изиска и получи декларация за вярност. Прави го не за първи път. Малко преди кампанията, когато издигаха Трайчо Трайков, осъществи същия сценарий, макар и с по-малко врява. Свика лидерите на РБ и ги накара да заявят, че смятат да управляват заедно до края на мандата. Те приеха, но продължиха да правят каквото си знаят, както ще продължат и сега, колкото и пъти да повтаряме упражнението. Това особено важи за ДСБ, които дори вече спряха да обещават лоялност и взеха да парадират с поведение, призвано пряко да дразни министър-председателя и да го разколебава в убеждението му, че наистина контролира всичко. Да, контролът е налице, РБ е коалиционен партньор, всичко е точно, но нещата не се получават - въпреки всички политически зависимости и гневно размахани пръсти. РБ може и да не е алтернатива, но определено е препъникамък.

По-важното е, че с неочаквания петъчен парламентарен гастрол Борисов удари и собствените си депутати. Тяхната тактика вече се бе очертала. Ще приемат дълга парламентарна ваканция, а ако опозицията се опита да им попречи, ще провалят извънредното заседание и ще върнат ваканцията. Борисов им разпореди да направят такъв обратен завой, че да видят задните си номера. Вярно, че и тази сценка не наблюдаваме за първи път, относително нова обаче е напрегнатата вътрешна и международна ситуация, в която я проиграват. Самите депутати, принудени да вършат политически акробатики, от своя страна



не се стараят много да спечелят симпатии



Преди три години, в предишния мандат, ГЕРБ твърдяха, че било работа на управляващите да осигуряват кворум за парламентарните заседания. Сега същата партия и същите депутати дълбоко вярват, че било работа на опозицията да намери кворум. Опозицията кворум не намери, намери го Борисов, който пристигна, за да заяви приблизително следното: ще дойдете, за да одобрите онова, което не искахте; а не го искахте заради патриотите, които днес ви заплашват с напускане. Причини могат да бъдат открити и аргументирани, което не отменя абсурда на положението на ПГ на ГЕРБ. От носители на инициативата в парламентарния и политическия процес те встъпиха във функцията на ветропоказател. Всичко това би могло да бъде политически оправдано, ако вятърът духаше само в една посока и ние знаехме, че Борисов безотказно дърпа конците. Както във вица, щяхме поне да сме сигурни, че неговите депутати не са имали колебания в генералната линия, а са се колебали заедно с генералната линия. Добре, но тогава дойде и пресконференцията на Цветанов и Цачева, които решиха временно да спрат предизборната кампания, за да идат в парламента и да наложат изборните поправки. Борисов разпореди какво да се прави, но ето че и Цветанов трябва да иде лично да ръководи процеса. Ентусиазмът е голям, разбирателството - пълно, принципността - гарантирана.

Колкото до БСП, те с нищо не загубиха от цялото парламентарно омотаване. Борисов си присвои тяхното заседание, на което те така и така не държаха твърде.



Положителното салдо обаче попадна в червеното поле



Цялата политическа драма се пренесе при управляващите. Само преди две седмици се бяхме приготвили за зрелищна битка вътре в лявото, способна да обезсили и обезкръви многобройните му кандидати, докато насреща стои монолитен десен фронт. Стана обратното. Дясното се изпокара помежду си, коалицията се разтресе, надигна се пушилка от верноподанически и нецензурни реплики. Въпросът кой е водещият кандидат при левите се сдоби с еднозначен социологически отговор, пилотът в левия самолет бе идентифициран, за разлика от въпроса кой е началникът вдясно и има ли изобщо пилот в десния самолет. Изявленията на Борисов против комунистите и комунистическите фамилии предоставиха на социалистите допълнителен бонус - хем да сплотят ядрото срещу новата порция антикомунизъм, хем да дистанцират от ГЕРБ онези бивши комунисти, съзиращи в нея новата партия държава като приемник на старата БКП.

Ако не друго настъпилите скандали в управлението превръщат 6 ноември в още по-интересен и трудно предсказуем ден. Разтуряне на коалицията баш преди президентския вот е рискован вариант, чиито последици трудно могат да се изчислят. Ако това не се случи и коалицията удържи, значи се е случила договорка. Значи бавното срутване на модела от 2014 г. продължава.