Всички клишета са истина, колкото и да твърдят обратното разни крайни интелектуалци. (И няма кой да им каже: Абе, Бай Интелектуал, това да не ти е махалата на Магнаурската школа!) Силата на клишетата е толкова неудържима, че например в социалните мрежи най-широка популярност придобиват постингите от вида - "Слабите обичат реда, силните владеят хаоса". Яко, бате! Че не е ли тъй санким. Потвърждение на тая философия се намира на най-високо държавно ниво, респективно - по вестниците. Най-важното в хаоса е да се запази спокойствие и стабилност. Или както цитира Човека "Труд": "Няма хвърля страната в хаос". В превод - няма да хвърля оставка. Неговата оставка е равна на хаос, катаклизми и ката ден клизми. Той владее хаоса, държи го на каишка и тази каишка се нарича държавна власт без алтернатива. И "Стандарт" щастливо припява: "Борисов спаси коалицията". А щом "Стандарт" е щастлив, значи стабилността на определени модели е повече от непоклатима.

А наред със стабилността имаме и лице да се покажем на международната сцена. Даже две лица, ако се върнем към конкурса за генерален секретар на ООН, но да оставим миналото. Ето, имаме нов успех - "Сгащихме 150 европейски бандити" в "Телеграф". Никаква милост за тия навлеци. Не стига, че на нашите требе да им намираме доходни бизнеси чрез еврофондове и да ги пазим да не се изтрепат на Слънчака, па и на тия да им берем гайлето. Екстрадиция и да си ходят, откъдето са дошли. Още повече се радваме, че пратихме на Ердоган нова порция гюленисти ("Сега").

За завършек нека се знае, че народът иска да е единен и хаос да няма. Или както казва Цецерон пред "24 часа": "Хората се умориха от разделителни линии". Когато Цецо каже нещо, то е неповторимо, дори от него самия, щото всяко изречение е водопад в бездната. Обикновено никой не го разбира, та му се налага да повтаря, докато спрат да се опитват и приемат нещата каквито са. Сиреч, владее хаоса на думите. Реч моя, севдо моя!