|
| *** |
Погледнах през прозореца и се възхитих от постижението си. Една страна, потопена в хаос, винаги е по-интересна, отколкото непотопената. В уредената бабите спят спокойно и скучно, в обърканата - нощем през прозорците им прескачат неочаквани мераклии и като почне един купон - та чак до зори.
В уредената хората си държат парите в банки, в обърканата ги увиват в пешкирче и ги хвърлят през прозореца. А в още по-добрия случай - като отидат сутринта до банката, с удовлетворение констатират, че я няма, а на нейно място е изградена детска площадка - да се радват дечурлигата.
Излязох на улицата и душата ми запя в патриотичен неравноделен такт - някакъв неориентиран в хаоса опита да пресече на зебрата, моментално мина друг и го прегази, след което го пребърка, за да му взе данните от личната карта, та да го съди за строшения фар. Фаровете за съжаление и при хаоса са скъпи. Трябва да направя нещо по въпроса, но засега не ми идва нищо наум.
По пътищата на родината цареше възторжено брауново движение - хората караха в насрещното като същи англичани, защото - сигурно сте забелязали - дупките в чуждото платно винаги са по-малки, отколкото във вашето.
Насреща ми се зададе група брадати индивиди и махна за стоп. Спрях, а единият провря брадата си през прозорчето и делово попита на английски накъде е това, Джърмани. Джърмани, отвърнах, е през девет граници в десета, пък той ми рече, ние ограда за двеста милиона прескочихме, ти с граници ще ни плашиш. И к'ва е тая ваша държава - хич не ви е уреден транспортът, пеш трябва да мааме чак до Калотина.
Не му казах, че всичко това се дължи на мен, за да не ми благодари.
Благодари ми един, на, убийте ме, не се сещам кой беше тоя, който ме черпи с кафе, пита ме искам ли да стана горд собственик на осемдесет и шест фирми, аз - нали съм добричък, съгласих се, той ми даде две по сто, показа ми къде да се подпиша, след което ме целуна по челото и рече, че му е било мило и драго, но ако се видим, да казвам, че не сме се виждали, и изчезна.
Не си падам по мимолетните връзки, но и в тях има някакво очарование!
Вечерта бях на мач - там хората по трибуните се биха малко, защото не им се гледаше какво става на терена и им трябваше занимавка и адреналин, а играчите ги гледаха как се бият, за да не скучаят, а пък скучаеха, защото знаеха резултата от мача и не им беше интересно да го играят.
Вечерта пуснах телевизора, това прозорче към света и у нас - там хаосът вече беше въдворен напълно - човек с бръсната глава ме убеждаваше, че ако го харесам, шейхът Някой-Си-Масур щял да ми подари милиард. И никой не се смееше, дори операторът, защото камерата не мърдаше нагоре-надолу. Дори при хаоса професионализмът е над всичко!
После почна нощен преглед на печата и наистина го видях това заглавие - само че вестникарите са неграмотно племе, изпускат препинателните, затова заглавието беше станало на "Да бъде хаос и биде!"
Утре ще трябва да се обадя, че нямам нищо общо с фаянсовата индустрия. А за отмъщение ще взема да потопя тая страна и в разврат - да видят те хубаво ли ще им е!
