- Ало, господине - викна белокосият, - вие накъде така?
- Ами - виновно повдигна рамене мъжът, - ей насам, в дворчето...
- На моята кооперация в дворчето? - с най-сериозен тон попита белокосият, дори опита да повдигне едната си вежда, но нещо не му се получи и за момент заприлича на разсеян бухал.
Мъжът се огледа.
- Ами май да, ако живеете тук, явно във вашето дворче влизам...
- И по какъв въпрос? - сложи ръце на "Ф" белокосият. - Кого търсим, ако не е тайна?
Мъжът въздъхна.
- Честно казано, никого не търся, просто така влязох в дворчето ви, по нужда.
- По нужда влязъл, по нужда... - заклати глава белокосият, как само ги мразеше тия. - И по каква нужда, сине майчин?
- Ами... по такава - заобяснява се мъжът, - по малка нужда, извинявам се за което.
Е, поне беше културен, помисли си белокосият, но тия не му минаваха на него.
- Тука да ти прилича на тоалетна? - окъпа в слюнка събеседника си той, особено на звука "п". - Вярно, мръсничко ни е, защото си хвърляме боклука през балконите, но веднага щом спрем да го правим, ще стане чуден двор! Ще му турим и люляк, и всичко!
- Не се и съмнявам в това, наистина - риеше с крак мъжът, - но аз просто трябваше някъде, нали разбирате... просто...
- Просто ли е, сложно ли е, в този двор не може! - отсече белокосият и се почувства като истински диктатор, само трябваше да си пусне мустак. - Кооперацията ни може да е олющена и през ден-два да пада мазилка върху главите на минувачи без късмет, но все пак някой ден ще си я санираме, общината ще помогне, правителството ще помогне, ще направим отпред градинка, казах ви, че и люляк ще турим, Цецка Цачева ще поканим...
- Разбирам ви, сигурен съм, че ще стане страхотно, като истинска, дето се казва, но... вижте, аз наистина трябва...
- Няма какво да гледам! - обиди се на "като истинска" белокосият. - Изчезвайте оттук, преди да съм извикал полиция, те за такива случаи винаги са на линия, виж за кражби и прочее, не можеш да ги намериш, но вас ще ви разкатаят, наглец долен!
- Моля ви, бе, влезте ми в положението! Къде да отида, една обществена тоалетна няма, а това е единственият двор наоколо... Минах отсреща в заведението, поискаха ми стотинки, аз да не ги бера от дървото тия пари!
- Какви стотинки, бе, какви стотинки... - пренебрежително махна с ръка белокосият, след което направи кратка мисловна пауза, пък попита - колко стотинки искат?
- Петдесет.
- Толкова ли върви тоалетната тия дни? - учуди се белокосият, все едно по негово време е било точно обратното и са плащали на хората, за да ходят по малка нужда.
- Ами да, явно толкова върви...
Белокосият погали брадичката си.
- Добре, дай трийсет и тичай отзад в дворчето.
- Трийсет какво? - не разбра мъжът.
- Стотинки, какво! Ти не беше ли тук, докато го водихме тоя разговор!
- Ама... чакайте, вие сериозно ли?
- Съвсем сериозно! А ако много ми се чудиш, стотинките ще станат четиридесет, аз съм касиерът на кооперацията, аз коля и беся! - след което се опита да перифразира известен политик от близкото минало. - Аз разпределям порциите на финансирането в кооперацията! Всичко е в моите ръце! А вие, ако искате, се напикайте!
- Добре, добре... - затърси из джобовете си мъжът - Ето, вземете...
Белокосият прибра стотинките и посочи към вътрешностите на дворчето:
- Върви! Обаче не се бави, това тука не ти е тоалетна! - след което изгледа как мъжът се втурва навътре в дворчето и въздъхна. - Ей затова, значи, сме на това дередже! Ей затова няма да се оправи тая държава! Заради такива като тоя!
СНИМКА http://www.spycamfromguys.com/wp-content/uploads/2015/12/guy-caught-peeing-outdoor-.jpg
|
|