През 2020 г. една четвърт от вливащите се в пазара на труда ще са роми. Тази прогноза бе посочена от просветния министър Меглена Кунева като аргумент в защита на ромските стипендии. "Хора без образование и подкрепа стават тежест за социалната система и утре ще тежат на вашите деца", обърна се тя към родителите от Добрич, които въстанаха срещу предстоящото отпускане на стипендии от по 30 евро на месец за ромски гимназисти между 9-и и 12-и клас.

Проектът за въпросните стипендии е на Ромския образователен фонд, който дава 60% от средствата, а МОН се включва с 40%. Т.е. държавата ще предоставя по 12 евро от месечната стипендия, имаща за цел да повиши успеха на младежите и да ги задържи в училище.

Според родители стипендиите са дискриминиращи, защото критерият за отпускането им е успех минимум 3.50, докато за българските ученици условието е да имат поне 5.50. Вчера пред бТВ Кунева посочи, че ромските стипендии няма да се раздават, а за тях ще се кандидатства по сложна процедура. Желаещите ще трябва да представят мотивационно писмо, документи за доходи в семейството и свидетелство за успех в училище. "За да им бъде отпусната стипендия, те трябва да отговарят на много сериозни критерии, включително и за поведение. Идеята, че някой ще влиза в класната стая и ще разделя децата на роми и българи и ще раздава пари на едните, е дълбоко невярна", заяви тя. Министърът посочи, че успех 3.50 е минимумът условие за кандидатстване по програмата. По думите й вече има подадени молби и сред тях имало и такива с над 5.50. Освен това сумата от държавата на практика била по-малка, отколкото се отпуска за стипендии за успех - между 35 и 50 лв.

Според Кунева има проблем с образованието на голяма част от ромската общност и да не се признава това и да не се предприемат мерки, означава да си "крием главата в пясъка". "Българските и ромските ученици нямат равен старт, тъй като в семействата на ромските деца не се говори български език. Целта на този проект е да изправи един изначално по-труден старт", посочи тя, допълвайки, че инвестицията в образование сега намалява бъдещи инвестиции в социалната система, като в обезщетенията за безработица и социални пенсии, защото образованието е условие за намиране на работа".

Преди ден се разбра, че Кунева е била подкрепена за стипендиите от организациите на родителите, които обсъждаха заедно проблема с раздаването на вредни закуски на децата в нарушение на правилата. Вчера с позиция в защита на проекта излязоха и от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". "По-малко от 10% от ромите в България имат средно образование в сравнение с 35% от българските турци и 78% от етническите българи. Иначе всички ревем как ромските деца отпадат от училище, как излизат неграмотни и как не могат да се "интегрират". А в момента, в който някой реши да направи нещо, за да промени тази реалност, ще ревнем с още по-голямо гърло", пишат от там. От центъра са реализирали подобен проект като този на Ромския образователен фонд, с единствената разлика, че на младежите не са давани пари в брой, а месечни карти за пътуване до мястото, в което учат, и учебници, като на всеки се е падало средно по 60 лв. на месец. От 150 подкрепени гимназисти само 2-ма са отпаднали, а резултатите им на матурите са били по-високи от средните за страната. "Как мислите: инвестицията в тези деца дали си струва 60-те лева на месец?", питат от "Амалипе".



САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Любопитен е и въпросът как от МОН ще определят кой ученик е ром, при положение че ведомството не води отделни статистики на ромските и на българските ученици. От министерството обясниха, че кандидатите ще подават заявление, в което освен успеха си ще посочват и като какви се самоопределят (в случая - от ромски произход - бел. ред.). Заявленията ще се подписват от класния ръководител и директора, които ще потвърждават, че въпросното дете действително е от ромски произход и вкъщи говори с родителите си на ромски език. "Етническата принадлежност е въпрос на самоопределение, единственият коректен начин е човек да посочи в декларация от какъв произход е", смята и Деян Колев от "Амалипе". Според него едва ли има опасност българи да се представят за роми, по-скоро е възможно много ромски деца да не кандидатстват заради страх от дискриминация след това.



ПОЗИЦИЯ

"Не считам, че в случая има дискриминация. Не трябва да смесваме нещата - едното са стипендии за успех (на българските ученици - бел.ред.), а другото са пари за ромските ученици, които не владеят добре български език", коментира пред "Сега" председателят на парламентарната комисия по жалбите на гражданите Бойка Маринска. Според нея става дума тъкмо за целевата група от ромски ученици над 9-и клас, които са най-рисковите за отпадане от училище.