|
| По-малко от 10% от ромите в България имат средно образование в сравнение с 35% от българските турци и 78% от етническите българи |
През последните три дни имах честта и удоволствието да бъда заедно с близо 100 истински вдъхновяващи учители - хора, които не мрънкат как "циганчетата" им пречат - всъщност изобщо няма да ги чуете да говорят за "циганчетата" (поне за мен тази дума някак си създава асоциацията за една безлична маса) - те нямат циганчета, имат Иванка, Асен, Мустафа, Селим, Антон, Димитър и хиляди други деца, които имат лица, история, мечти (в повечето случаи родени именно с помощта на техните преподаватели). Те знаят колко трудно е да накараш едно дете, на което цял свят повтаря, откакто се е родило, че е боклук и че едва ли от него ще излезе нещо, да си повярва, че има смисъл да мечтае, защото единствено от него зависи
да постигне тези мечти ... ако учи.
Защото това дете обикновено трябва да се пребори с много повече трудности, отколкото детето в масовото българско (като националност, а не като етнос) семейство - средата, от която идва, средата, в която отива, където винаги ще те гледат с подозрение, защото си малко по-мургав, преподавателите и съучениците ти, пред които не можеш да си позволиш издънка, именно защото всеки го очаква от теб и ти трябва всеки ден да се доказваш, че си двойно по-добър; да не говорим за "обикновените" битови трудности (не случайно ги слагам на последно място, защото не те са най-честата причина ромските деца да изостават).
Учителите, с които бях през последните три дни, не се изживяват като герои и никога няма да ги чуете да говорят за себе си по този начин. Тях обаче никой не попита какво мислят за "ромските" стипендии и има ли смисъл от тях. Не ги попитаха и как вадят пари от собствения си джоб, за да помогнат, макар и малко, с карти за транспорт, с учебници и други нещица, които за журналистите сигурно изглеждат дребни. Не ги попитаха, защото хората, които идват от истинската реалност (простете за тавтологията), няма да кажат, че тези стипендии са дискриминация, а шанс за децата, които се ползват с равенство (по конституция) и с неравен достъп до образование (по реалност). И ще ви дадат достатъчно примери от своята жива практика как именно такива деца стават лекари, учители, социални работници...
В дебатите до този момент не стана дума за Ники, който е единадесето дете в семейството и до 11-годишна възраст не е стъпвало в училище, но благодарение на подобна подкрепа не само завърши училище, не само завърши университет, но продължава с примера си и доброволческата си дейност да променя съдбите на други деца като него. Не стана дума и за Митко, който живее в едно малко село извън София и за да стигне до училище, трябва да плаща 140 лв. на месец за карта за транспорт. За Тони, който, откакто се записа в гимназия, работи, за да може да се издържа и да си плаща картата до училище и допълнителните разходи като учебници и други (от града, в който живее, до Бургас, където учи, само картата за междуградски транспорт струва 90 лв. на месец, без да броим разходите за градски транспорт), или за Иванка, която е от групата на тракийските калайджии и която е една от белите лястовици в своята общност - не само защото все още не се е омъжила, не само защото продължава да учи, не само защото взе матурата по философия с 5.24...
Всяко от тези деца
има различна съдба, но една обща черта
- мечтата да учат и да получат качествено образование. А, и още една - че образованието за тях не е даденост, а трябва да полагат тройно повече усилия от българските си съученици, за да го постигнат. Много ми се иска да видя всички ония, които реват из социалните мрежи как искат да са цигани, да прекарат само една седмица на мястото на тези деца... или на техните учители. А, и още нещо - не мисля, че е работа на Ромски образователен фонд да дава пари за тези деца, защото тези деца не са деца на Ромски образователен фонд - те са деца на България и България има ангажимент и към тях, както към всички свои деца.
И понеже започна да става прекалено емоционално - малко информация от реалността. От пет години заедно с Тръста за социална алтернатива реализираме съвместна програма, наречена "Равен шанс - достъп до средно образование", и тя наистина дава шанс. Целта й е да подпомогне образованието в гимназиална степен на ученици, които са силно мотивирани да учат, но срещат сериозни финансови затруднения за това. (http://amalipe.com/index.php?nav=projects&id=83&lang=1) Предимство е, ако кандидатите са се включвали и имат желание да се включват в дейности, свързани с образователна интеграция на ромските деца. Водещ критерий по подбора на стипендианти е тяхната лична мотивация и ангажираност. Условията са почти същите като програмата на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства: успех минимум (подчертавам "минимум") 3.50, да са от семейства с ниски доходи, да имат проблем с големи разстояния до училище, да имат малък брой неизвинени отсъствия. Единствената разлика е, че вместо пари в брой децата получават всеки месец карта за пътуването от мястото, в което живеят, до мястото, в което учат, и учебници за годината, които в края връщат, за да се ползват през следващата година от други ученици. Средната сума, която се пада на ученик на година е около 600 лв., т.е. горе-долу по 60 лв. на месец. За мен това е
твърде малка инвестиция на фона на постигнатите успехи
До момента, през изминалите години в рамките на тази програма сме подкрепили над 150 ученици (стотици са учениците, подкрепени в рамките на програмата и от други неправителствени организации в цялата страна). От тях само 2 отпаднаха. Останалите с право можем да наречем наша гордост.
Учениците, които тази година завършиха 12-и клас, се представиха много добре на държавните зрелостни изпити. От 16 завършващи ученици няма нито един с оценка слаб. Средният им успех от матурата по БЕЛ е добър 4.33, а средният успех от вторите им матури е много добър 4.53, при средни за страната 4.17 по БЕЛ и 4.27 по избираемия предмет. Три от ученичките имат отлични оценки: Блага Стефанова, завършила езиковата гимназия във Враца има отличен 5.77 по БЕЛ, Беатриса Бойкова доказа знанията си по история с оценка 5.78, както и Одри Аспарухова с отличен 5.64. Беатриса и Одри завършиха СОУ "Васил Левски" в град Бяла Слатина.
Гордостта ни не свършва дотук - Митко, за когото ви споменах по-горе, тази година стана заместник-министър на образованието за един ден. Той е едно страшно умно хлапе. Живко за малко не отпадна от училище - беше натрупал над 100 отсъствия (не от нехайство) - трябваше му съвсем малка подкрепа. Сега е студент по педагогика - иска да стане учител, смята, че с личната си история може да мотивира много други деца не само да завършат училище, а и да продължат да се развиват - http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/614-da-pomagash-s-usmivka-zhivko-stoyanov. Много са ни младежите, с които можем да се похвалим - Силвестър (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/608-silvestar-marinov-chovek-se-prevrashta-chovek-v-uchilishteto), Илия (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/603-stipendiantat-na-amalipe-iliya-alekov-za-patya-kam-uspeha-i-presledvaneto-na-mechtite), Боби (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/595-stipendiant-na-tzentar-amalipe-sas-sertifikat-ot-keimbridzh), Руска (http://romaeducation.com/bg/news-bg/641-ruska-veselinova-malkite-krachki-vodyat-do-golemite-pobedi) и още много, но едва ли ще прочетете за тях - скучно е. Те не правят сензация - особено преди избори.
|
| За ромските деца образованието не е даденост, а трябва да полагат тройно повече усилия от българските си съученици, за да го постигнат. |
не съществува. Очевидно, както и светлото бъдеще Комунизма. Това което се наблюдава е постъпателно разпадане на цивилизацията в тази част на Балканския полуостров. 
..