|
От няколко дни в България се говори главно за драмите във вътрешното министерство. Нещо повече, силовата машина, призвана да ни пази и да се бори срещу бандитите, влезе в политическия капан, превърна се в боксова круша за политиците. И това е само началото.
Не може да се отрече, че вътрешният министър Румен Петков и главният секретар Бойко Борисов имат съществен принос за това положение. Още в края на август т. г. в материал под заглавие "Игри на нерви в МВР" "Сега" предрече, че Борисов ще бъде принуден да си тръгне от ведомството. Въпросът бе какъв повод ще използва, за да го направи.
Генералът
намери мотив за абдикация в новия Закон за МВР,
който според него отнема правомощия и изпразва от съдържание фигурата на главния секретар. За неспециалиста аргументите са солидни. За съжаление обаче са неверни. Защото правомощията на главния секретар в новия проектозакон са дословно преписани от сега действащия. Друг е въпросът, че през изминалите 4 години Борисов далеч ги бе надхвърлил. И че нямаше как да се примири с очертаващото се обезличаване.
След това Борисов зае позата на "сърдитото дете" и заобяснява, че политиците превзели и ръководели МВР, че професионалистите били натикани в ъгъла, че вече нямало място за тях. И едновременно с това започна да дава нишани, че вероятно ще се кандидатира за кмет, и размишлява сериозно върху идеята да направи партия. Това окончателно разми линиите между професионалната и политическата мотивация на генерала. Само преди няколко месеца той емоционално се отказа от депутатското си място, за да остане в МВР, с което свързваше трайно своето бъдеще.
Факт е, че във вътрешното ведомство сигурно скоро няма да има такъв главен секретар като Борисов. По стил, присъствие и активност Борисов може да бъде сравняван само с Богомил Бонев в периода 1991-1993 г. Бонев също имаше огромен рейтинг, също не се притесняваше да критикува политиците, също направи по-късно партия, която обаче не размести политическото пространство, накрая се кандидатира неуспешно на президентски избори. Но с аналогиите ще спрем дотук, въпреки че има доста податки, че Борисов ще върви по пътя на Бонев докрай, без да се поучи от грешките му.
Борисов успя "да отвори" МВР
- контактуваше почти денонощно с медиите, не се притесняваше да нарича проблемите с истинските им имена, да воюва със съда, прокуратурата, политиците (с изключение на Симеон Сакскобургготски)... Друг е въпросът, че и той фактически нищо не промени, откри много фронтове, но не спечели нито една война, остана си с приказките.
На този фон не му прави чест начинът, по който напусна. Далеч по-честно бе да обясни истинските причини - че не се разбира с Румен Петков, че му пречат да работи така, както е свикнал, че го изолират, че все пак е решил да се посвети на политиката и т. н. А не да използва за смокинов лист някакви несъществуващи законови причини. Защото с поведението си той нагнети напрежението в системата на МВР, като директно противопостави "политиците" на "професионалистите", "генералите" на "цивилните".
Точно заради всичко това най-големият успех на новия вътрешен министър Румен Петков досега -
освобождаването на Бойко Борисов, може да се превърне в пирова победа
Не може да се отрече, че бавно и хладнокръвно Петков постига онова, което си беше наумил. Първо демонстрира приемственост, като покани Борисов и всички шефове на национални служби да останат в МВР. После отне на генерала медийните изяви, връзките с чуждите служби и го прати да върши рутинни неща като церемониалното присъствие при смяна на местни полицейски шефове. И използва всеки удобен случай да завърти кадровата рулетка, с която ще сложи начело на РДВР-ата и националните служби свои хора. Така за месец той подмени главния секретар, шефовете на регионалните дирекции в Монтана и Добрич. Това е само началото.
Петков демонстрира близки отношения с прокуратурата и пое водещата роля в борбата с престъпността. От първия ден той ясно показа кой ще е силният човек в МВР. Вече никой освен него не говори за престъпността и работата на ведомството. От време на време се появява някое интервю с директор на национална служба, но обикновено след това и министърът си казва тежката дума по лансираните идеи. Така например шефът на полицията ген. Илия Илиев предложи всеки полицай да може да глобява на пътя. Още на следващия ден Петков обяви, че той не е съгласен с това, и идеята бързо бе забравена.
Безспорно в полза на Петков е и обстоятелството, че успя да накара зам.-директор на националното следствие да стане негов заместник и да поеме дознателите в системата на вътрешното министерство. Този ход наистина може да се нарече успех за Петков, защото той успя да направи това за две седмици, което предшественикът му Георги Петканов не можа за 4 години. Така вече е ясно, че 99% от престъпленията ще се разследват именно от МВР.
Петков обаче
създаде огромни очаквания за новия Закон за МВР
и спечели няколко месеца толеранс, защото документът едва ли ще бъде приет скоро и може да служи за оправдание за неуспехите на полицията. Освен това законът буквално копира сега действащия. Единствената разлика е в кадровото развитие - вместо началници на отдели, групи и т. н., ще има категории А, Б, В, Г, или пък вместо полковници, капитани и генерали ще има комисари и други подобни. Но кого точно лъжем с този закон е друга тема. Петков успя да наложи мнението, че той е важен и ще реши много проблеми.
Новият вътрешен министър определено
направи няколко погрешни стъпки
Той също не обясни какви са истинските причини за освобождаването на Борисов, а продължи да го ласкае и да му прави комплименти. Така след време може да изпадне в позицията на експремиера Иван Костов, който влезе в грозна словесна битка с бившия си главен секретар Богомил Бонев на тема кой какво е вършил в МВР.
Освен това Петков започна да се заканва на всеки, който си позволи да каже или напише нещо критично за МВР - и на депутатите, и на медиите. Започна да плаши със съд, с целия ресурс на вътрешното министерство, с цялата сила на закона и т. н. Нещо, което не е помогнало на нито един министър или политик досега. Критиката може временно да спре, но после се връща като бумеранг.
Определено грешна стъпка бе и създаването на Обществения съвет. И не защото част от членовете му са били в ДС, КГБ или ЦРУ, че са попадали в една или друга разработка на спецслужбите, а защото по никакъв начин не може чрез него да се демонстрира "граждански контрол" върху МВР. Обясненията около неговата роля, функции и правомощия стават с всеки изминал ден все по-смешни - историзъм, приемственост и др. подобни. Със сигурност ще възникнат проблеми и с НАТО и ЕС, които преди време реагираха много остро при идеята за назначаването на Бриго Аспарухов за премиерски съветник. А в съвета освен въпросното лице има още няколко души, към които евроатлантическите структури ще имат солидни резерви.
Следващият капан за Румен Петков ще е
изборът на нов главен секретар
Ако той се спре на фигура с биография като на поканените в Обществения съвет, броженията във и около МВР могат да прераснат в открит бунт и дори да струват поста на министъра. Особеното в тази ситуация е, че определянето на нов главен секретар на МВР може да повлече негативи и за премиера, и за президента, които също са част от процедурата, и думата при определянето на конкретната кандидатура.
МВР може да разсее съмненията и прекрати спекулациите единствено с действия, операции, успехи срещу организираната престъпност, със спокойствие по улиците, с липсата на стрелби и взривове, с предотвратяване на кражби, грабежи и рекет, а не с безкрайно говорене и заяждане. Капсулирането, превръщането в цитадела, която, вместо да служи на държавата и обществото, защитава статуквото и правомощията си, ще затвърди ролята му на боксова круша за политици и престъпници.
|
