Макар че кабинетът Станишев даде ясен знак, че бедствията ще са един от главните му приоритети, макар че в първия месец от мандата се положиха видими усилия в тази посока, засега все още няма реални резултати. От една страна, това е нормално - 30 дни са прекалено кратък срок, по принцип всеки кабинет има 100 дни толеранс. Друг е въпросът, че вицепремиерът Емел Етем пое поста с думите, че на нея й се полагат само 100 часа заради бедствената ситуация.

За този месец обаче можеха поне да се сменят някои вредни тенденции. Първата от тях е



липсата на нормален диалог



и доброномереност в общуването между кметовете и постоянната комисия за бедствия и аварии. Макар че лично премиерът се срещна с кметовете на пострадалите общини, за да изслуша проблемите и предложенията им, двете страни не успяха да заиграят в един отбор. Неразбориите около изграждането на временните къщи са най-пресният пример за това. Комисията смята, че кметовете са виновни, защото се бавят с изграждането им, те пък я корят, че още не е определила таваните и сроковете за получаване на парите, за да стартира работата. Проблемът може да се реши за минути - като се подобри комуникацията. Не може в бедствена ситуация като днешната официалните писма до кметовете да пътуват с дни, а отпуснатите пари да се бавят повече от седмица.

Друг пример за неразбориите е кой да плати на армията. Комисията пак хвърли вината върху кметовете. От последния транш им дадохме 20 млн. лв да се разплащат, казват чиновниците на Етем. Но това са само много малка част от парите, нужни за покриване на щетите в общините. Кметът на Мездра например съобщи, че е доказал щети за 1,6 млн. лв., а е получил 120 000 лв.

Постоянната комисия към МС така и не успя да се раздели с навика



да пази всичките си решения в дълбока тайна



Въпреки многократните запитвания на "Сега", не стана ясно на кого и за какви точно проекти бяха раздадени тези 20 млн. лв. Още повече, че кризисният щаб вече одобри списък с обекти, които ще се изпълняват от армията и много бързо може да се направи справка в кои общини армията трябва да помага, парите са преведени, а кметовете не са се издължили. И така нямаше да се стига дотам военният министър да заплашва, че тъй като армията не е получила и лев за операция "Феникс", ще се наложи да я прекрати преждевременно.

Вече един месец в дълбока тайна се пазят и плановете на министър Емел Етем за структуриране на новото министерство. Странно защо въпросът все се свежда до нещо твърде маловажно - как ще се разреши старата вражда между Гражданска защита и противопожарната служба. Този спор интересува главно няколко генерали, които със зъби и нокти се опитват да запазят привилегиите си. Той обаче измества далеч по-важните дискусии как трябва да изглежда новата структура,



как трябва да се промени законът за управление при кризи



и най-вече как самите граждани да станат активен участник в този процес. В другите държави подобни преструктурирания се подготвят с години, като се обсъжда и най-малкият детайл. Ако кабинетът на Станишев иска да изгради стабилна структура и да я постави на правилната основа, трябва да направи по-прозрачен пътят за постигане на тази цел.

Същото се отнася и за подготвяните радикални промени в закона за управление при кризи, както и на лансирания от Етем нов закон за ежедневна защита на населението. Иначе може да се повтори старата грешка с досегашния закон за управления при кризи, който беше приет в началото на годината, при потопите се установи, че не работи, но и досега не е променен така, че да има полза от него.

Има още една негативна тенденция при предишните министри на бедствията, все с нежни имена, която Етем прегърна охотно -



липсата на медийна политика



В една толкова мащабна и отговорна дейност като политиката за преодоляване на бедствията медиите не могат да бъдат врагове, а трябва да са партньори на новото министерство. За целта обаче е нужна прозрачност, от която по неясни причини Етем засега бяга.