|
| ---- |
хората категорично отказаха да влязат в това клише
Животът им бе най-достоверният източник на информация. А той им казваше, че за да започнеш работа, трябва да си член на управляващата партия; че ако не си с властта, може да загубиш бизнеса си; че медиите обикновено дават глас на властта; че ако си много непримирим, може да те удари прокуратурата; че е трудно без връзки да запишеш дете в детска градина; че единственият човек на власт е Бойко Борисов; че ако си кмет, трябва да благодариш на Бойко Борисов, независимо дали ти е дал пари на данъкоплатците, или си спечелил сам европейски проект; че за да спечелиш търг, дължиш рушвет и още много и много унизителни обстоятелства, свързани с едноличната власт.
За хората стана абсолютно безразлично дали ги крадат през левия или десния джоб на панталона. Свикнаха, че всяка глупост на властта е оправдана, защото без нея/него ще стане още по-зле... Убедиха ги, че простащината и насилието на властта е допустима. Обясниха им, че 4000 мигранти, които бързат да се махнат от България, са по-голяма заплаха от 40 000 българи, които ни напускат ежегодно. Обезсърчиха почтените, които имат добри намерения в политиката, че имат два варианта - или да се продадат на Борисов като наемници, или да бъдат смачкани от властта на Борисов. Като в стария виц за арменското училище народът преглътна, че да вземе Орешарски 1 милиард заем, е катастрофа, а
да изтегли Борисов 16 милиарда, е прекрасно...
Както се казваше някога, права линия е само тази, която е успоредна на партийната линия. Страната ни се върна в общественото си развитие там, където битката на Желю Желев бе актуална. По-възрастните помнят. Битката бе за гласност, демокрация с многопартийна система и свободна пазарна икономика. И на тези избори народът проведе отново тази битка. Защото никой тогава не си мечтаеше за поръчкова съдебна система, зависими медии, партия-държава, олигархия и картелна икономика, свързана с държавната власт.
Сигурно ще кажете, че съм краен в сравнението си, но все пак минаха 27 години от живота ни и никой не е склонен да ги захвърли с лека ръка, за да се окажем пак в изходна точка. По ирония на съдбата диктаторът тогава бе свален от БКП, а днес това се случи с подкрепата на БСП. Не ми е приятно да го призная, но все пак е видимо с просто око в резултатите от втория тур, че стотици хиляди българи, които нямат леви убеждения, гласуваха за генерал Радев. Те по-скоро гласуваха против Бойко Борисов и против пълзящия успех на една тоталитарна власт. Тук образът на госпожа Цецка Цачева няма нищо общо. Той имаше значение на първия тур.
Сега в страната има две политически задачи с партиен характер и една национална с държавно значение. След тази оглушителна победа на "Позитано" трябва да демонстрират еманципираност спрямо фигурата на новия президент и да не си помислят дори, че трябва да го "опаковат" по свой вкус и подобие. Ако имат сила да демонстрират подобна широта на характера, спокойно могат да пресъздадат европейска социалдемократическа левица, която е
далеч от срамните петна на БКП
и осъжда тоталитаризма не само с днешна дата, но и в миналото. Само така могат да стигнат до новите хора, живеещи в България. Инак ще се върнат към образа на наследствен остатък със затихващи функции.
Пред център-дясното задачата е не по-малко трудна, защото окупаторът на властта се бе разположил точно под прикритието на дясна партия. Това стечение на обстоятелствата изисква особени усилия да се обяснява непрекъснато, че тия не са като ония. Щетата е много тежка, но пак на тези избори се видя, че стотици хиляди българи търсят протест, промяна, законност и десен път за развитие. Това е валидно за много безпартийни, както и за хиляди членове на ГЕРБ, попаднали във водовъртежа с добри намерения. В момента пазарът им предлага скромна палитра от партии, продали се на режима на Борисов, и други поклонници на дясното, скрити в "политически манастири" с убеждението, че са единствени пазители на "правата вяра". Политическият пазар изпитва огромна нужда от широка платформа, на която егоизмът е минал на заден план, а единението е достъпно за всеки. Десница, която не дели олигарсите на наши и ваши, а се бори за честен и конкурентен пазар. Десница с патриотични устои, която изземва територия от националисти, спонсорирани от Москва. Десница с демократична основа, която
не виси за инструкции пред посолствата,
а преговаря за интересите на страната в посолствата. Задачата е трудна и надхвърля размера на самохаресващите се обитатели на централна София, макар че и те могат да заквасят питката.
Национално значение има задачата страната ни да върне демократическите ценности, на които бе преоснована в началото на прехода. Това изисква не само мъдростта на настоящия и бъдещия президент, но и зрелостта на партиите, които са в парламента. Ще се наложи за няколко месеца до новите избори да догонят гражданите, които ясно им дадоха да разберат, че не желаят да бъдат малтретирани. Това означава да не ги плашат с криза и да демонстрират своята незаменимост, защото и Стокхолмският синдром не е вечен. Да не си натъкмяват избирателна система на принципа "не ме харесваш, но ще търпиш", защото гробището е пълно с "незаменими" хора. Данъкоплатците искат да знаят какво става с парите им, искат да живеят с роднините си, а не със скайп, искат предвидим живот, а не страх, искат закони, които са валидни за всички, искат да имат шанс за успех в родината си, искат свободна и силна България, а не слаба и известна с бедността и болестите си страна, която се кипри с членство на хубави и правилни места.
Ако политиците не схванат сигнала, ще има и втори, и трети шамар. Докато е на избори, добре, но когато ги няма, си е чист бой. Да не стигаме дотам.
|
| Хората гласуваха, за да се върне справедливостта, да има закони, които да са валидни за всички, и да живеят в България, а не в скайп. |
|
| Арман Бабикян |
