Историята отгърна нова страница в Близкия изток в началото на седмицата. Израел напусна Ивицата Газа 38 години след като я окупира по време на 6-дневната война.

За Израел това бе тежко решение и още по-тежко изпълнение на поет ангажимент. Премиерът Ариел Шарон отнесе много обиди и упреци за предателство. Близо 9000 еврейски заселници бяха прогонени от 21 селища, които обитаваха в Газа - разделиха се с домовете, поминъка, спомените си. Къщите им бяха сринати от булдозери, покъщнината им се разпиля. Израелската армия, която десетилетия охраняваше своите сред една от най-бедните и радикално настроени палестински общности, изнасяше на ръце хората, които отказваха да напуснат домовете си доброволно. На цялата тази драма точката бе сложена. Заселниците отдавна си отидоха, получават обезщетение от държавата за нови жилища и установяване другаде в Израел. Армията връчи ритуално ключовете на граничния пункт с Израел на палестинските сили за сигурност. Палестинците си взеха Газа. Настъпи веселие, което намери странно проявление в палежи и погроми над останките от еврейските къщи и над оставените непокътнати синагоги. Едва ли защото им пречат. Палестинци възторжено се хвърляха във водите на Средиземно море, до което израелците не ги допускаха. Еуфория. Тя обаче все някога свършва. Важното е какво идва след нея.



Контролът върху Ивицата Газа е първа стъпка



към нещо, за което палестинците твърдят, че мечтаят от векове - своя държава. Друг е въпросът защо досега винаги са изпускали момента да си я създадат, когато са имали шанс за това. Но това наистина са теми от историята. Бъдещето идва с въпроси какво ще се случи в живота на тези 1,4 млн. палестинци, близо 60 % от които са безработни, и всеки, който получава някаква заплата, изхранва поне още 7 души. Ще продължават ли тези хора да търсят работа в Израел, или ще се намерят техни сънародници, които да създадат достатъчно работни места, ще има ли реално действаща палестинска икономика, която да положи сигурната основа за така лелеяната бъдеща държава.

Засега икономическата активност на палестинците в Газа се измерва в обиране на желязо, алуминий, мед и други метали от изоставените постройки в еврейските селища и предаването им на вторични суровини срещу малко над долар за килограм. Цели семейства палестинци, с децата, които родителите спират от училище, за да помагат, събират метали и плодове от оранжериите, които израелците продадоха на палестинската власт. Въпросът е с какво ще се прехранват, когато желязото и мангото свършат. Къде ще живеят, къде и какво ще учат децата им, кой и как ще ги лекува.

Всички злини палестинците обичат да оправдават с израелската окупация. Обясняват, че икономиката им не може да работи заради бюрократичните и митническите пречки, както и спънките, които създават пословичните израелски мерки за сигурност. Твърдят, че



за начален тласък на икономиката ще са нужни сериозни дотации



и дарения, в медиите специалисти изчисляват, че става дума за малко над 1 млрд. долара.

През последните десетилетия, откакто е в ход т.нар. мирен процес между Израел и палестинците със съдействието на САЩ, ЕС и Русия, по сметките на палестинската автономия са прехвърлени дарения почти на същата стойност. Тези пари обаче ги няма. ЕС и САЩ започнаха разследвания къде са изчезнали парите, представител на МВФ още през 2003 г. съобщи, че 900 млн. долара от сметките на автономията са отклонени. Тогава подозренията падаха върху Ясер Арафат. След неговата смърт и избора на ново ръководство на палестинската автономия обаче нещата все още не са изяснени, подобрение също не е налице.

Радикални партии, чиито военни крила са отговорни за гибелта на стотици невинни израелци, вече започнаха да оглавяват протестите на безработните палестинци в автономните земи. Ислямистката партия Хамас се очертава като основен политически съперник на новия палестински лидер Махмуд Абас и неговата Фатах. Абас обеща на Израел да поеме сигурността в Ивицата Газа след изтеглянето на израелската армия оттам. Първите дни на свободата обаче показаха, че палестинските сили за сигурност



не могат или не искат да си вършат работата



Те не успяха да удържат тълпите палестинци да нахлуят в изоставените еврейски селища още с изтеглянето на израелската армия, а според предварителните договорки палестинците трябваше да влязат там 3 дни след напускането на израелците. Те не попречиха на палестинците да палят еврейските храмове. Върху покривите на синагогите бяха забити повече знамена на "Хамас", отколкото официалните на палестинската автономна власт. Това е още един знак, че "Хамас" установява все по-силно влияние върху палестинското общество и умереният тон и стил на Абас губят подкрепа, а през януари предстоят парламентарни избори за палестински законодателен съвет. Едно от силните политически послания на "Хамас" е срещу корупцията, но тя не предлага решения, а продължава да трупа актив с антиизраелските си радикални послания. Ако само това е бъдещето на Газа, то не изглежда никак добро, дори и без хомота на десетилетен окупатор.