Дълго чаканото археологическо проучване на обект "Божи гроб" в Йерусалим завърши без да бъде даден отговор на който и да е от важните въпроси, свързани с главната християнска светиня; всъщност нямаше как да е другояче. Изначално проучването бе предизвикано от потребността неотложни консервационно-реставрационни дейности да бъдат извършени по часовнята от жълто-розов мрамор, покриваща съоръжението - така наречената Кувуклия, която от своя страна заема средищното място в църквата "Възкресение", но вниманието на средствата за масово осведомяване бе насочено главно към разчистването на гробното съоръжение, разбира се. Изследването продължи общо 60 часа без прекъсване - от 26 до 28 октомври вечерта включително, и бе поверено на широк международен екип* от гръцки, арменски, израелски и американски реставратори и археолози под общото ръководство на проф. Антония Моропулу от Факултета по инженерна химия на Националния технически университет в Атина. Дейностите по цялостното укрепване и възстановяване на часовнята Кувуклия и по обработката на получените резултати в процеса на изследване на гробното съоръжение продължават.

Предварително обявените намерения на археологическата част от международния екип звучаха странно, за да не кажем невежо - твърдеше се, че очаквали да разберат защо августа Елена, майката на император Константин I, обявява това място за гроб на Исус от Назарет**. Разкриването на гробното съоръжение в нощта на 26-ти срещу 27 октомври, според оповестеното, не носи и не би могла да носи, разбира се, никаква подобна информация - под мраморната плоча, поставена върху гробното съоръжение в средата на ХVI в., бе открита подложка от трошен камък; под нея пък, на няколко части, е разчистена мраморната плоча с врязан кръст, поставена там по всяка вероятност от кръстоносците; най-отдолу - и това бе обявено за световна сензация - е разчистено врязано в меката варовикова скала погребално ложе, чиято повърхност е "съхранена непокътната (?)".

Разбира се, останките на погребания - в съответствие с християнските вярвания - отсъстват; гробното съоръжение, ако изобщо има нещо общо със събитията, описани в Новия завет, е всъщност символично, вид кенотаф.

Учението за "пустия гроб" е крайъгълен камък в християнството. Отсъствието на тленни останки в гроба на Исус от Назарет е важно доказателство за неговото възкресение (вж. в Свързани текстове) - новозаветният църковно-догматичен никео-цариградски Исус по задание не бива да присъства в своя гроб; иначе как ще сме сигурни, че наистина е възкръснал и е излязъл оттам, за да се възнесе?!

Така, десетилетното археологическо проучване на Йерусалим, и в частност на прилежащите към църквата "Възкресение" терени, както и на разчистеното сега гробно съоръжение в часовнята Кувуклия, е белязано от едно постоянно отсъствие - на християнския богочовек, който е непрекъснато в мислите и в действията на всички проучватели там, но в действителност никакви следи от него досега няма открити; и това се възприема обичайно като безупречно потвърждение за изначалната правдивост на цялото християнско учение, понеже именно възкресението, т.е. отсъствието на тленните останки на Исус от Назарет в гроба, се явява главен повод за съществуването на християнството изобщо.

Така бе и при това кратко проучване - обяснявано бе, че върху изсеченото в скалата погребално ложе в продължение на три дни в началото на втората четвърт на I в. н. е.*** е било поставено тялото на сваления от кръста Исус от Назарет (вж. Свързани текстове), но това, за жалост, всъщност не е и, както изглежда, никога няма да може да бъде доказано. Археологическото проучване в края на миналия месец може и да е било - и със сигурност е било - потребно от консервационно-реставрационна гледна точка, но нови данни за главната християнска светиня то не донесе; бе разчистено, обективно погледнато, едно погребално съоръжение, характерно за богатите евреи от времето след началото на новата ера, това е.



* * *



Особеното внимание към мястото, което днес се обозначава като "Божи гроб" - в тесен смисъл това е гробното съоръжение в часовнята Кувуклия, а в широк смисъл - цялата църква "Възкресение", градът Йерусалим и околните му земи - е отбелязано за пръв път около 325 г., когато августа Елена (ок.250-ок.330), майка на император Константин I (306-337), ръководи мащабни археологически разкопки на това място; поне на нея те се приписват, но със съдействието на Кесарийския епископ Евсевий (ок.263-339/340), който е отговорен за обнародването на резултатите. Проучването е зле документирано, макар да се твърди, че е запазено дори седалището, от което августата е ръководила разкопките. Поради лошата теренна документация - което тя очевидно си е позволила поради високото си обществено положение като майка на императора - днес наистина нямаме никаква представа, защо точно това богато гробно съоръжение, намиращо се в часовнята Кувуклия по настоящем, августата е обявила за гроб на Исус от Назарет; нейните основания - както и предположението й за хълма Голгота - ще останат тайна и за в бъдеще.

А избор августата несъмнено е имала; днес са известни вече доста над хиляда подобни гробни съоръжения в околността на днешната църква "Възкресение" в Йерусалим - десетилетните археологически разкопки тук показват, че това място през I в. н. е. се е намирало извън града и е използвано и като каменоломна. Едва по-сетне то е включено в градското пространство, затворено от крепостните стени. Поне шест са и подобните гробни съоръжения, открити при археологическите проучвания във вътрешността на църквата "Възкресение" през миналия век. Избор наистина е бил наличен. Обективно в главната християнска светиня видимо няма нищо забележително, тя е част от обширен некропол, предназначен през I в. н. е. за обслужване на заможните йерусалимски еврейски семейства.

Богословите твърдят често, че опознаването на гробното съоръжение в часовнята Кувуклия като гроб на Исус от Назарет от амгуста Елена е обусловено от запазения спомен за това място у околното местно население; сега ние ще се усъмним в това. През целия I в. н. е., т. е. към времето, в което би трябвало да е живял Исус от Назарет, съществува обширна книгопис на латински и на старогръцки език, а в Юдея - освен това и на староеврейски, арамейски и сирски; става дума за многобройни исторически, философски и художествени произведения. По това време работят философът Филон Александрийски († 54 г. н. е.), историкът Юст от Тивериада (втора половина на I в. н. е.), римският историк Йосиф Флавий (37/39 г. н.е.-95 г. н.е.), когото днес ценим извънредно много заради времевата близост до Исусовата смърт, Плутарх (40-120 г. н. е.), както и цяла редица още римски автори; всички те не знаят за Исус от Назарет, а там, където има споменавания, те са доказано късни добавки, направени при преписване на произведенията им (вж. Свързани текстове за дописването, например, на произведението на Йосиф Флавий "Юдейски древности" със "свидетелство" за съживяването на Исус от Назарет).

От затруднителното положение богословите излизат, като твърдят често, че ранните християни нямат отношение към материалното - "Всевишният неръкотворните храмове обитава" (Деяния на апостолите, 7:47); пак такава крайна незаинтересованост проявяват те и към последните места, обитавани приживе, или на първо време след кончината му, от Исус от Назарет, включително към хълма Голгота и към гробницата в близост.

Но тогава, как точно 300 години по-сетне августа Елена ще да се е водила в археологическото си изследване от спомените на местното население?! Нали споменът не би следвало още да е жив поради пренебрежението на ранните християни сред местното население в Юдея към материалното наследство на техния богочовек?! Тогава как да сме сигурни, поне в задоволителна степен, че гробът, обявен от августата за свят, е търсеният?

Отговорът трябва да е станал ясен - никак; след смъртта на император Галерий и възцаряването на Константин I християнската църква е вече все по-близка с властта в Римската империя. Точно това е времето, в което се изобретяват значителен брой реликви, свързани с живота и дейността на Исус от Назарет; пак тогава се дописват старите автори и техните произведения за да се създадат доказателства за "чудеса". Археологическите разкопки на августа Елена в Йерусалим - действителни или мними - трябва да се разглеждат именно в този пропаганден контекст. А къде е действителният гроб на Исус от Назарет едва ли някога ще узнаем ...

(следва)

__________

* Археологическата част на международния екип включва и някои спорни имена, а предварителните резултати, обявени в средствата за масово осведомяване, и преди всичко в едно задокеанско географско списание, предназначено за масово потребление, имаха сензационен привкус; поради тези причини оповестеното досега трябва да се възприема с особено внимание.

** Когато използваме точно това име, тук и по-долу, имаме предвид евангелската представа за историческата личност, доколкото многогодишните археологически разкопки в самия Назарет показват, че в края на I в. пр. н. е., т. е. към времето на предполагаемото раждане на Исус, градът все още не съществува, всъщност.

*** Вече е ставало дума (вж. Свързани текстове), че това събитие трябва да се отнесе във времето след 26 г. н. е., но непременно преди 29 г. н. е.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=596809

(Възкръсвал ли е Исус от Назарет?)

http://www.segabg.com/article.php?id=597425

("Ако Христос не е възкръсвал, то напразна е вашата вяра")

http://www.segabg.com/article.php?sid=2013062700040001301

("Нека всеки е свободен сам да избира религията си")