Стоим с комшията в коридора пред кабинета на следователя и треска ни тресе. Шега ли е да те повикат в столичното следствие, официално и писмено! Хайде, да си бивш министър или министър-председател, нещо там ексдепутат - дреме ти, щото всичко е парлама, опитът го доказва. Обаче ние сме обикновени хора...

- За кокошка няма прошка! - шепне комшията и притиска към гърдите си шишето от олио, пълно с всичковица двоен препек.

Бурканът с царска туршия в ръката ми натежава като надгробен камък. Оглеждам се:

- Да драснем, а? Ще бутнеш ракията на охраната и...

- Следствие е това! Храм на справедливостта! - прекъсва ме високо и ясно той и сочи с уши камерата.

Гушим се като гълъби на заледен перваз и очите ни, огромни и кръгли, се кокорят към вратата на кабинета.

- Сигурно ни привикват заради пръстовите отпечатъци в болниците - с половин уста казва комшията.

- Ние какъв принос имаме към здравните работи - кръв и урина профилактично веднъж на две години! За това най-много условно да ни дадат!

- На мен миналата седмица ми взеха отпечатък, нали лежах за изследвания! - сепна се той.

С езика на тялото подчертах, че двамата нямаме нищо общо, прошепнах:

- Ще се грижа за жена ти и за бидоните с ракия, докато търкаш наровете!

Онзи пребеля:

- Да знаеш, че в единия съм сипал мишеморка, само аз знам в кой!

Изгледах го съжалително и в този момент се сетих:

- Кой ти гледа отпечатъци, сакатлъкът е с турските ваксини!

- Аз не съм се ваксинирал! - дръпна се той.

- Ще свидетелствам за това, ако ти свидетелстваш за мен! - впих очи в него.

За малко да си стиснем ръцете, но се сетихме за камерата и се престорихме, че имаме тикове. Това сигурно намести нещо мозъчно, защото комшията се вкамени и каза с ъгълчето на устата си:

- За миговете ще е!

- Руските ли?! - вкамених се и аз.

- По американска линия! - уточни той.

Усетих, че парадоксално е прав. И в този момент ми хрумна по-реалистична версия:

- Заради санирането ни привикват! - изпъшках.

Той опита да се скрие зад шишето с ракия, но като разбра, че го виждам, проплака:

- Какво общо имаме ние с милиарда?!

- След малко ще разберем! - казах прегракнало.

Комшията тихо зави на умряло, аз затърсих на тавана кука, та да се обеся с колана си.

В този момент вратата на кабинета на следователя се отвори, отвътре излезе няма да ви кажа кой с адвокатите, след тях мъж с поомачкан костюм ни привика с пръст. С комшията преглътнахме като един и пристъпихме вътре. Докато се чудехме на колене ли да паднем или по очи, онзи седна зад бюрото си и ни посочи столовете отпред:

- Сядайте!

Седнахме като за последно.

- Ракия и мезе донесохте ли?

С готовност представихме веществените доказателства. Той извади от бюрото си пластмасови чаши, чиния и съответните вилички, кимна:

- Наливай!

Самият той ловко отвори буркана и нагреба туршия в чинията.

- Като за изложба е! - каза доволен. - Хайде, наздраве!

Отпихме и с комшията се посъживихме.

- Невинни сме! - казахме. - Грешка е станала!

- Няма грешка! - отсече следователят. - По наши си канали научихме за двойния препек и суровата, хора сме, и ние да отпуснем нервите! Хайде, наздраве!

Пак отпихме.

- И ни повикахте да почерпим... - предположих несмело.

Той кимна, хрупайки с удоволствие. С комшията съвсем оживяхме, моят човек доля, а аз попитах:

- Само да се намираме на приказка и не че ни интересува, ама... Вярно ли е, че всичкото това привикване, освен нашето, де, е само за парлама?

Какво ни отговори следователят, няма да ви кажа и след сто години, че обещах да си мълча.