Министър-председателят написа оставката на правителството, събра министрите си и им каза:

- Напускаме властта. И този път не го избутахме до края, но ако сме честни, пак взехме най-доброто от мандата за нас. Народът беше съгласен, ние сме доволни, опозицията е в нокаут.

- Сега - продължи премиерът, - най-важното е да се оглеждаме и ослушваме внимателно. За да видим откъде ще се зададе новият мандат за властта. Трябва да сме много осторожни, за да можем първи да го грабнем и пак да се върнем целите в бяло.

Късно вечер министрите в оставка се събираха на отчет при бившия премиер.

- Няма го новия мандат, господин премиер, отникъде не се задава! Гледахме, слушахме - ни-що! Главите ни заболяха от напрягане и взиране, ама нъцки!

- Но народът ви обича, вас, господарю! - шепнеха най-близките му съветници.

- Това - викаше министър-председателят, - не го разбирам много, но щом така е дошло, давайте!

- Обича ви, народът, обича ви - не отстъпваха съветниците. - И властта все отнякъде ще се върне и ще кацне на рамото ви.

Но имаше и такива, които му думаха обратното:

- Народът, господарю, не ви обича, разлюбил ви е!

- Е, това пък - казваше откровено премиерът, - изобщо не го разбирам. Как така ме обича, пък не ме обича! Този народ да не е полудял!

После сам си отговаряше:

- Не, не е полудял народът, затова сега пак ще ни снесе властта на тепсия.

И даваше напътствия на бившите си министри:

- Да гледате внимателно. Все отнякъде новият мандат и властта ще се зададат към нас. Само някой да изпусне това! Глави ще хвърчат!

И продължаваше да нарежда:

- Взимате де що има реформа, отупвате я от праха и гледате дали от там няма да изпадне новият ни мандат. Ще преровите всички обекти, които сме открили. Изтръскайте още от здравната реформа и промените в образованието. Все някъде се е заврял новият ни мандат за власт и трябва да го намерим...

- И като отидете при народа, вие няма да говорите, а ще слушате. Нека сега хората да говорят на воля, да се наприказват. Това е техният час, каквото искат и колкото искат да говорят. Вие само ще слушате. Ако се наложи, пускайте различни димки - за по-високи цени, за тежките дни напред, за лошите, които искат да съсипят подредената ни държава, за глада и лишенията, които ще дойдат, ей такива неща ще пускате, ама внимателно, никой да не ви види. И се оглеждайте. Все нещо ще ви подскаже къде се е сврял новият мандат за власт. Обиколете келерите на министерствата или пък погледнете под килима, навсякъде се заровете. Ходете в села и градове, в гори и планини. Ще отваряте очите си на осем, ще слушате и най-малкия шум. Дори ехото може да ни подскаже верния път в този случай. Тука някъде е мандатът, надушвам го...

- Ние - продължаваше премиерът в оставка, - не можем да се откажем така от властта и това всичко го знаят. Единствено главите на онези балъци от опозицията не увряха. Те си мислят, че ние сме минало. Ха-ха!...

После се отдаде на спомени:

- Преди години беше лесно да вземеш мандат за власт. Излизаш по телевизора, казваш това, което всички искат да чуят, и си на върха. Или изкарваш на улицата протестъри, облечени като народ, даваш им да надуват вувузелите, да удрят тъпана, и хоп, мандатът сам пада като узряла круша в ръцете ми. Ама това време мина. Как мина и къде отиде - не знам.

И нареди:

- Когато чуете или видите мандат за власт да се зададе, веднага ми се обаждате. Останалото е моя работа. Давайте!

Чинно всички тръгнаха напред, обикаляха ден и нощ и все питаха:

- Иде ли? Иде ли мандат?

После се ослушваха много напрегнато. Но отговор не идеше от никъде.

Даже ехото, което чуваше всичките им въпроси, повдигаше рамене и се обръщаше на другата страна.