Какви биха били евентуалните последици: за пореден път Италия може да загуби равновесие, при което бързо растящите лихвени проценти ще подкопаят доверието в платежоспособността на високозадлъжнялата държава. Така пише в годишния доклад на МВФ за Италия.
Няколко месеца по-късно ситуацията изглежда така, сякаш кошмарът е станал реалност.
Великобритания гласува с мнозинство за излизане от Европейския съюз. Лихвите по цял свят се увеличават, откакто Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ - отрова за задлъжнялата италианска икономика. Банковата система има нужда от спешна помощ, тъй като финансовите институции се крепят върху огромна камара от лоши кредити.
Популизмът продължава да се шири из цяла Европа, а италианската му версия заплашва да хвърли страната в правителствена криза, чийто изход е крайно непредсказуем.
Тук става дума за много сериозни проблеми. Италианският държавен дълг е в размер на над 2.2 млрд. евро, или 133% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е една от най-силно задлъжнелите държави в света. Външният дълг на страната е още по-голям. Нетната му стойност (т.е. без чуждестранните активи) се равнява на близо 60% от годишното икономическо производство.
Ако Италия стигне до ръба на неплатежоспособността, ще последва международен финансов трус: поредна криза на държавния дълг, на чийто фон проблемите от 2010 и 2012 г. ще изглеждат като детска игра.
Италианските държавни облигации се търгуват на финансовите пазари по цял свят. Ако премиерът Матео Ренци се провали на предстоящия в неделя референдум за конституционната реформа, не просто Италия ще се окаже на ръба на пропастта, а и цялата Еврозона.
Тук става дума не толкова за икономика, колкото за политика. Досега Италия успяваше да покрие високите си дългове, макар че през последните 3 години икономиката й отбелязва по-нисък ръст от този на всички останали развити страни.
И това е обяснимо: производителността на страната е в застой отдавна, конкурентоспособността намалява, данъците са ужасяващи, съдебната система работи болезнено бавно, образователната система е слаба, разходите за научноизследователска дейност са ниски. И въпреки всичко Италия успяваше да изпълнява задълженията си.
Политическата ситуация обаче се променя. Ако италианците гласуват с "Не" на референдума, Матео Ренци ще бъде принуден да подаде оставка. Какво ще се случи след това - никой не знае.
Във всеки случай предсрочните избори са твърде вероятен сценарий. Проучванията на общественото мнение показват, че лявопопулисткото движение "Пет звезди" изпреварва Демократическата партия на Матео Ренци.
Партията на Бепе Грило се обявява против политиката на строги икономии и на структурни реформи, като дори кокетира с идеята за напускане на Еврозоната.
Дясната "Северна лига" също пробива с предложението за отказ от еврото като национална валута.
По всичко личи, че населението вече губи търпение. От години Италия тъпче на едно място. Не се случват никакви реформи. Инвеститорите я отбягват заради високата задлъжнялост, дори в корпоративния сектор. Съответно - благосъстоянието се разпада.
Изследване на McKinsey Global Institute наскоро изчисли, че всички италианци са били принудени да приемат замразяване или намаляване на заплатата между 2005 и 2014 г. Младежката безработица е висока. Нивото на заетост спрямо общото население в работоспособна възраст е едно от най-ниските в цяла Европа. Западащият Юг на Италия е в още по-тежко положение.
Разочарованието на гражданите е напълно разбираемо. Но отказът от еврото би влошил ситуацията драматично.
Новата лира първо ще девалвира сериозно, а инфлацията ще се покачи. Това означава, че като се вземе предвид поскъпването на стоките и услугите, италианците ще разполагат с още по-малко доходи. А при нестабилна валута ще бъде много по-трудно да се обслужват дълговете, които продължават да се разплащат в евро.
Италия ще се плъзне скоростно по пистата на националния банкрут. И никой няма да може да й помогне. Заради високите дългове средствата на МВФ ще бъдат недостатъчни, за да омекотят падането на Италия.
Европейската централна банка няма право да се намеси: когато една държава вземе суверенно решение за напускане на Еврозоната или на ЕС като цяло, ЕЦБ е длъжна да стабилизира оставащите членове при евентуални сътресения на финансовите пазари, а не напускащата страна.
Засега все още сме далеч от подобен сценарий. Дори ако Ренци се провали на референдума, както показват предварителните прогнози, италианците все пак биха могли да се справят и с тази криза, както го правиха в миналото.
Един технократски кабинет би могъл да поеме управлението на страната. Изборите може да бъдат отложени възможно най-дълго, с надеждата, че икономиката ще се стабилизира.
Но както стана ясно: тук проблемът не е икономическата, а политическата динамика. Когато гражданите не желаят повече да чакат, когато са по-склонни да последват дръзките обещания на популистите, които обещават бърз достъп до блага, тогава ситуацията се променя фундаментално. И почти никога не се променя към по-добро. (по "Шпигел", "Дойче веле", http://www.webcafe.bg)
Популярният извънсистемен политик Бепе Грило (в средата) и кметицата на Рим Вирджиния Раджи агитират срещу конституционната реформа. |
Ренци - още един премиер, който прави грешка?
След британския Брекзит и избора на Доналд Тръмп много наблюдатели смятат, че в Италия се задава поредният тест за западните демокрации. Италианският конституционен референдум на 4 декември може да разтърси политическите пластове в Европа. Матео Ренци се надява замислената от него конституционната реформа да внесе повече стабилност в страната, в която от 1945 година насам са се сменили 63 правителства. Изворът на тази нестабилност често се оказваше блокадното поведение на италианския парламент, чиито камари досега имаха равни правомощия.
Реформата на Ренци предвижда орязване на властта на Сената. Депутатите вече няма да могат да свалят правителства и да блокират законодателни инициативи. Това означава, че правителството в бъдеще ще има по-голяма власт. Матео Ренци вече обяви, че ще подаде оставка, ако избирателите откажат да подкрепят конституционната реформа. По този начин той обвърза изхода от референдума с вот на доверие към кабинета.
Пълна блокада
Със своите 951 депутати италианският парламент е третият по големина в света. Досегашната система на две равноправни камари дава възможност законодателните инициативи да бъдат протакани до безкрай. "Дори когато трябва да се промени само една запетайка в някой закон, е нужно одобрението и на другата камара. Италия се бори с това положение от десетилетия насам", казва политологът от университета в Рим Франко Павончело в разговор с Дойче веле. На пръв поглед изборът, пред който са поставени италианците, изглежда лесен: с "да" се подкрепя позицията на управляващата Демократическа партия, с "не" се гласува срещу увеличаването на властта на правителството.
"Има голяма вероятност Ренци да не успее да се задържи дълго на премиерския пост. Той превърна конституционния въпрос във въпрос за собствената си политическа съдба, а това е грешно", казва Франко Павончело.
Самотен на върха
Последните социологически проучвания сочат, че противниците на референдума в момента са мнозинство. Успехът на референдума за Брекзит и изборът на Доналд Тръмп обаче показват, че социологическите анкети понякога не отразяват действителните нагласи сред населението. Факт е все пак, че Матео Ренци е притиснат от две различни страни. Десните сили, ръководени от бившия премиер Силвио Берлускони, са против реформата. Също както и ляво-популистката партия "Движение 5 звезди".
"От стратегическа гледна точка беше грешка Ренци да превръща референдума във вот на доверие лично към него. Защото Ренци има врагове дори и в собствената си партия. Десноцентристкият лагер, радикалната левица и дори демократите - всички са против него", казва Лука Верцичели - политолог от университета в Сиена. Печалното, според него, е това, че тези сили са обединени само от едно - отхвърлянето на конституционната реформа. Ако те спечелят референдума, страната ще изпадне в нова криза, защото дори опозицията е наясно, че Италия има нужда от конституционна реформа. "Всенародното допитване е единствен по рода си шанс за промяна в Италия", допълва политологът. Лука Верцичели е обезпокоен от атаките на популистите в Италия. Той се опасява от лавинообразно увеличаване на популистките тенденции от дясно и от ляво. Верцичели твърди, че това би довело до "нов период на икономическа нестабилност". Още сега дълговете на страната възлизат на 135% от БВП.
Въпреки преднината, която имат противниците на референдума, почти всеки четвърти италианец все още не е взел решение как да гласува. Един от тези колебаещи се избиратели е 31-годишният Никола Б. от областта Венетия в Североизточна Италия. "Ако трябваше сега да избирам, бих гласувал с "не", казва той. Той съзнава, че има нужда от промени, но орязването на правомощията на Сената му се вижда твърде радикално.
Ренци се бори именно за гласовете на колебаещите се. А шеф на неговата кампания е небезизвестният Джим Месина, който през 2012 година ръководеше кампанията на Барак Обама. "Лагерът на Ренци се надява, че колебаещите се избиратели биха го подкрепили, за да предотвратят идването на власт на политически неопитното "Движение 5 звезди", казва политологът Франко Павончело.
Но след като са имали 63 различни правителства за около 70 години, италианците явно не се стряскат твърде много от перспективата за нова нестабилност.
Реформата на Ренци предвижда орязване на властта на Сената. Депутатите вече няма да могат да свалят правителства и да блокират законодателни инициативи. Това означава, че правителството в бъдеще ще има по-голяма власт. Матео Ренци вече обяви, че ще подаде оставка, ако избирателите откажат да подкрепят конституционната реформа. По този начин той обвърза изхода от референдума с вот на доверие към кабинета.
Пълна блокада
Със своите 951 депутати италианският парламент е третият по големина в света. Досегашната система на две равноправни камари дава възможност законодателните инициативи да бъдат протакани до безкрай. "Дори когато трябва да се промени само една запетайка в някой закон, е нужно одобрението и на другата камара. Италия се бори с това положение от десетилетия насам", казва политологът от университета в Рим Франко Павончело в разговор с Дойче веле. На пръв поглед изборът, пред който са поставени италианците, изглежда лесен: с "да" се подкрепя позицията на управляващата Демократическа партия, с "не" се гласува срещу увеличаването на властта на правителството.
"Има голяма вероятност Ренци да не успее да се задържи дълго на премиерския пост. Той превърна конституционния въпрос във въпрос за собствената си политическа съдба, а това е грешно", казва Франко Павончело.
Самотен на върха
Последните социологически проучвания сочат, че противниците на референдума в момента са мнозинство. Успехът на референдума за Брекзит и изборът на Доналд Тръмп обаче показват, че социологическите анкети понякога не отразяват действителните нагласи сред населението. Факт е все пак, че Матео Ренци е притиснат от две различни страни. Десните сили, ръководени от бившия премиер Силвио Берлускони, са против реформата. Също както и ляво-популистката партия "Движение 5 звезди".
"От стратегическа гледна точка беше грешка Ренци да превръща референдума във вот на доверие лично към него. Защото Ренци има врагове дори и в собствената си партия. Десноцентристкият лагер, радикалната левица и дори демократите - всички са против него", казва Лука Верцичели - политолог от университета в Сиена. Печалното, според него, е това, че тези сили са обединени само от едно - отхвърлянето на конституционната реформа. Ако те спечелят референдума, страната ще изпадне в нова криза, защото дори опозицията е наясно, че Италия има нужда от конституционна реформа. "Всенародното допитване е единствен по рода си шанс за промяна в Италия", допълва политологът. Лука Верцичели е обезпокоен от атаките на популистите в Италия. Той се опасява от лавинообразно увеличаване на популистките тенденции от дясно и от ляво. Верцичели твърди, че това би довело до "нов период на икономическа нестабилност". Още сега дълговете на страната възлизат на 135% от БВП.
Въпреки преднината, която имат противниците на референдума, почти всеки четвърти италианец все още не е взел решение как да гласува. Един от тези колебаещи се избиратели е 31-годишният Никола Б. от областта Венетия в Североизточна Италия. "Ако трябваше сега да избирам, бих гласувал с "не", казва той. Той съзнава, че има нужда от промени, но орязването на правомощията на Сената му се вижда твърде радикално.
Ренци се бори именно за гласовете на колебаещите се. А шеф на неговата кампания е небезизвестният Джим Месина, който през 2012 година ръководеше кампанията на Барак Обама. "Лагерът на Ренци се надява, че колебаещите се избиратели биха го подкрепили, за да предотвратят идването на власт на политически неопитното "Движение 5 звезди", казва политологът Франко Павончело.
Но след като са имали 63 различни правителства за около 70 години, италианците явно не се стряскат твърде много от перспективата за нова нестабилност.