Ще започна с шега. Изборите минаха-заминаха, а един много интересен извод не бе направен. Не е вярно, че претендентът на Реформаторския блок Трайчо Трайков се е провалил - победи квадратчето "Не подкрепям никого". Човекът взе 224 000 срещу 214 000 гласа за въпросното квадратче, цели 30 стотни разлика. Има доста общо между двамата "кандидати" - вихреха се скандали край тях, хора декларираха в социалните мрежи, че ще ги подкрепят, изборът им се смяташе за някак престижен (поза, фасон), а в крайна сметка никак не повлияха на състезанието - с 5-6% актив само прилежните статистици ще ги помнят.

А сега сериозно. Българите за първи път на избори имаха възможност да гласуват с опция "Не подкрепям никого", това е вид протестен вот.



Летяха шегички, че може да се окаже



най-предпочитаното квадратче, казваше се съвсем сериозно, че при задължително гласуване ще събере висок резултат. Затова е интересно да се проследи как се представи, до какво доведе. Общо взето, до нищо.

Ето ги цифрите. На първи тур опцията "Не подкрепям никого" избраха 214 000 души, още 119 00 са недействителните гласове. Недействителните са ни нужни за сравнение, тъй като преди 5 години протестен или друг подобен вот се изразяваше с драсканици върху бюлетината, което правеше гласовете недействителни. Недействителните тогава бяха 230 000 при 6% по-ниска активност. Както и да го смятаме, в процентно отношение "Не подкрепям никого" плюс недействителните сега са приблизително толкова, колкото недействителните тогава. Еднакви са и тенденциите за втори тур. Мислите, че след като "окапят" кандидатите, все повече хора гласуват протестно, разсеяно, без предпочитание?... Нищо подобно. Винаги на втори тур този тип бюлетини намаляват - 155 000 "Не подкрепям никого" и 66 000 недействителни сега, 105 000 общо преди 5 години - отнесено към избирателната активност, нещата са същите. Сходни са и спрямо 2006 г., когато активността бе 42%. "Не подкрепям никого" увеличава в рамките на статистическата грешка този тип бюлетини.

Първи извод - визираната опция по никакъв начин не донесе количествена и качествена промяна; по-важна е качествената - никакъв специфичен вот не акумулира. Втори извод - предвид резултатите протестният вот бе обран от Румен Радев, не от празното квадратче. Трети - при 57.5% активност и едва 5.6% за "Не подкрепям никого" българите не са проявили аполитичност, напротив - силна политичност, изразена в подкрепа на лица и партии. Четвърти - никакъв антисистемен вот не събира някакво си квадратче, за такъв са нужни имена. Пети -



настроенията в електронните мрежи са точно толкова относими



към реалността, колкото и брътвежите на Митьо Пищова. Там преди втори тур се изляха тонове дълбокомъдри интелектуални възклицания в подкрепа на протестния вот, а той, както стана ясно по-горе, дори намаля на балотажа. Истинската България не е във "Фейсбук" (абсурдно е да го установяваме, нали), а надникне ли там, много мрази някой да й дава акъл. Особено ако скоро е сменил цървулите с трандафори.

Трябва ли "Не подкрепям никого" да остане? Да, хората следва да имат такъв вариант. Този вот може нищо да не променя, но е добре да го има, защото предоставя алтернатива на гласоподаватели, които наистина не харесват стоката на сергията. Един път може да е малък, друг път голям - няма значение. Винаги ще изразява позиция и онагледява тенденции.

Бъдещето му обаче е крайно неясно в баталиите покрай изборното законодателство. В парламента се чуха заявки за къде-къде по-кардинални намерения, депутатите може да го забравят. Трябва да го има, но не в сегашния вариант, при който се брои за избирателна активност на президентски и кметски избори, а на парламентарни. Това бе пожарно решение, взето през октомври, когато се установи, че Изборният кодекс мистериозно е извадил тези гласове при пресмятането на резултата. Няма как една и съща бюлетина да се третира по различен начин на видовете вотове. Затова "Не подкрепям никого" трябва да го има винаги, независимо от избирателната система. При пропорционална надпревара не е в интерес на малките формации (реалният праг за влизане в Народното събрание се вдига), затова протестираха през октомври.



Имат вариант - да работят по-активно, да убеждават повече,



да са умни, честни и принципни - така ще се увеличат гласовете и никакви процедури няма да им пречат.

И още нещо интересно - колкото и малък вот да събра, "Не подкрепям никого" взе повече от Ивайло Калфин и Татяна Дончева накуп и - както стана ясно - почти колкото Трайков. Няма как те да имат място под слънцето, а той - не.