Гражданите на Афганистан, Ирак и Пакистан, на които им е отказан бежански статут, ще бъдат настанявани в лагери от затворен тип. С тази мярка МВР и Държавната агенция за бежанците (ДАБ) възнамеряват да предотвратят бъдещи безредици. Новината дойде от работно съвещание при премиера Бойко Борисов, на което беше обсъдено изпълнението на плана за действие при възникване на извънредна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск по границите на България с Турция.

За целта ще бъдат изградени допълнителни лагери, а част от съществуващите ще бъдат разширени. В лагерите в Харманли, София и с. Баня ще бъдат настанявани само сирийци, които имат право на бежански статут, защото бягат от войната. Областният управител на Хасково Станислав Дечев обяви по Нова телевизия, че извеждането на афганистанците ще бъде извършено по план, след като всички бъдат преброени. Очевидно управляващите дори не знаят броя на настанените.

Досега плановете на правителството бяха да бъде изграден само един затворен център в ямболското с. Бояново, където да бъдат преместени афганистанците. След бунтовете в Харманли и протестите на жители на Бояново явно тези планове са се променили. Новите центрове ще бъдат разположени по границата с Турция в бившите гранични застави. Ще ги охранява МВР. Според МС вече са направени разчети за хранене, битово осигуряване и медицинско обслужване, както и за необходимите сили и средства.

Два от центровете на ДАБ и дирекция "Миграция", които са близо до границата, ще бъдат преобразувани. Центърът в с. Пъстрогор, в който в момента са настанени само афганистанци и пакистанци, ще стане изцяло от затворен тип, като там се пренасочат част от настанените в разпределителния център в Елхово чужденци. Предвижда се разширяване на разпределителния център на дирекция "Миграция" в Любимец. Там според Дечев ще бъдат доставени 50 фургона за 400 човека и ще бъдат настанени афганистанците от Харманли, които бяха арестувани след безредиците в четвъртък.

Засега е под въпрос дали България няма да бъде санкционирана от Европейската комисия заради изграждането на затворените лагери. Още през ноември 2013 г. представители на ЕК препоръчаха бежанците, пристигащи в ЕС, да бъдат настанявани в центрове от открит тип, а не в закрити, където условията са сходни със задържане в затвор.

След бунтовете 50 афганистанци са пожелали доброволно да се върнат в страната си, стана ясно вчера. Други 200 предстои да бъдат върнати, след като се разгледат молбите им и получат отказ за бежански статут, съобщи пресслужбата на кабинета. Само че тези хора имат право и да обжалват на две инстанции и експулсирането им доста ще се забави.

Тези, които доброволно са заявили, че искат да се върнат, най-вероятно ще бъдат изведени със самолет. Съгласието им дава право на българските власти да ги превозват до Афганистан, тъй като към този момент няма споразумение за реадмисия. Засега българските власти имат проблем с тези чужденци, които нямат документи за самоличност и не искат да кажат истинските си имена. Това прави идентифицирането им трудно, а властите в Кабул отказват да признаят граждани, които нямат афганистански паспорт.

Според Илиана Йотова - евродепутат и бъдещ вицепрезидент, голяма част от афганистанците не получават убежище у нас и трябва да бъдат депортирани, още повече че ЕС плаща тези полети. Според европейското законодателство на тези, които нямат документи, могат да им бъдат издавани европейски разрешителни за връщане и така се решавал проблемът с връщането им в Афганистан.



ПРОБЛЕМИ

"Местенето на мигранти от един в друг лагер създава нови огнища на напрежение. Това, което се случва в Харманли, е бледа картина пред това, което може да се случи", каза по Нова телевизия Илияна Йотова и определи ситуацията като "тенджера под налягане, чийто капак е развален". В края на август тя била в Харманли, но от центъра й обяснили, че има епидемия от краста и освен това не можели да гарантират здравето й. Лекари и преводачи няма, защото от месеци не им се плаща, допълни Йотова и попита как се използват парите от фонда за миграция.