Новият президент на САЩ Доналд Тръмп представяше себе си като приятел на "малкия човек" по време на предизборната кампания, но в екипа има все повече хора от Уолстрийт. |
На този пост Мнучин ще е водещият фактор за насочване на икономиката в определено русло, ще надзирава събирането на данъци, налагането на международни санкции, управлението на публичния дълг и ще е връзка между администрацията, финансовите пазари и бизнесмените. Бъдещият главен финансист на САЩ е
дарявал повече пари за кампании на демократите
и те бяха шокирани, когато заложи на Доналд Тръмп и се премести в неговата кампания. Там той отговаряше за набирането на средства от хиляди малки донори в опит да догони значителната финансова преднина на щаба на демократите. "Уолстрийт джърнъл" коментира, че с наближаването на президентските избори повечето ръководители на компании и банки на Уолстрийт са били сигурни, че който и да спечели, със сигурност следващият финансов министър на САЩ няма да е от "Голдман Сакс". Причината била, че репутацията на банката в обществото била толкова опетнена от финансовата криза, че никой не би рискувал да предложи неин служител, а и да го направи, той едва ли ще бъде одобрен. Това прави номинацията на 53-годишния Мнучин още по-необичайна - той е работил там 17 години, като още през 1994 г. става партньор в банковата група. "Голдман Сакс" е смятана за пример за влиянието на Уолстрийт върху администрацията. В същото време в самата банка участието в публичната администрация - далеч не само във финансовото министерство - отдавна е възприемано като важен принос в кариерата на един финансист. Джошуа Болтън например бе началник на кабинета на Джордж Буш, Стивън Фридман бе главен икономически съветник в същата администрация, Гари Генслър бе при Барак Обама ръководител на Комисията за търговия със стокови фючърси и финансов шеф на кампанията на Хилари Клинтън.
Друг пример за намесата на големия бизнес във Вашингтон е Стивън Файнбърг, който е считан за един от водещите финансисти в Ню Йорк. Основателят на частния инвестиционен фонд Cerberus Capital Management LP ("Сърбъръс кепитъл мениджмънт") ръководи гигантска финансова империя, чиято стойност се оценява на много милиарди. Той управлява от скромно обзаведен кабинет в жилищна сграда на Upper East Side, демонстрира патриотичните си чувства, возейки се в американски пикап, и носи само конфекция. Файнбърг е сред най-дискретните играчи на Уолстрийт, стриктно избягва всякакви медийни изяви, припомня "Дойче веле". За разлика от Петер Тил, инвеститор от германски произход, прочут като основател на eBay и PayPal, Файнбърг дълго се въздържаше открито да подкрепя Доналд Тръмп. По време на предварителните избори той дори направи дарения за републиканския конкурент на Тръмп - Джеб Буш. Едва в края на юни стана известно, че Файнбърг е организирал галавечеря за набиране на средства в полза на Доналд Тръмп. Гостите е трябвало да дадат по 50 000 долара, за да участват в мероприятието, съобщи нюйоркската преса. Стивън Файнбърг стана особено популярен през 2007 г., когато неговият инвестиционен фонд Cerberus Capital Management LP погълна автомобилния концерн "Крайслер", който дотогава беше част от "Даймлер". Към управляващите среди на "Сърбъръс" спада и Джон Сноу, финансов министър по времето на Джордж Буш-младши, както и Дан Куейл, вицепрезидент по времето на Джордж Буш-старши.
Пол Аткинс също не е непозната фигура във финансовия свят. Бившият шеф на американската Комисия по ценни книжа и фондови борси е сред
най-отявлените критици на финансовите реформи,
гласувани от администрацията на Барак Обама. Тръмп също заяви по време на предизборната си кампания, че смята бързо да отмени пакета от закони, приети от Обама, и на тяхно място да възобнови действието на един по-стар пакет от законодателни мерки, предвиждащи разделянето на финансовия бранш на търговски банки, инвестиционни банки и застрахователни компании. Това би отнело възможността на търговските банки да водят търговия с деривати и други рискови ценни книжа. Въпросното разделение беше премахнато през 1999 г. от президента Бил Клинтън. Много финансови експерти са на мнение, че именно това е създало предпоставките за настъпилата през 2007 г. международна финансова криза.
Автори на икономическата програма на Доналд Тръмп са милиардерът Уилбър Рос и професорът по икономика в Калифорнийския университет в Ървайн Питър Наваро. Докато Наваро минава за критик на американската търговска политика, инвеститорът Рос се прочу като ликвидатор на американската стоманодобивна индустрия отпреди около десет години. Разбиването на двата големи стоманодобивни концерна Bethlehem Steel и International Steel Group, станало с решителното участие на Рос, доведе до закриването на десетки хиляди работни места в щатите Охайо и Пенсилвания. Иронията в случая е, че точно в тези американски щати Доналд Тръмп спечели победа, представяйки се като защитник на "малкия човек".