Българските четвъртокласници изпреварват по математика и природни науки учениците в същия клас от държави като Германия, Австрия, Италия, Испания и др. По математика се нареждаме на 18-о място, а по природни науки - на 15-о, от общо 49 държави. Страната ни обаче изостава сериозно по отношение на образователните възможности в семейството и възможностите за ранно ограмотяване, като 11% от родителите у нас признават, че не са чели книги на детето си, преди то да тръгне на училище. Все още трябва да се работи и за преодоляване на затрудненията на най-слабите ученици - 11% от четвъртокласниците ни нямат минимума от знания по математика, а 10% - по природни науки.

Това показват резултатите от международното изследване TIMSS на уменията по математика и природни науки на учениците от четвърти клас, проведено през 2015 г. То потвърждава резултатите и от нашето национално външно оценяване в края на 4-ти клас, в което децата показват сравнително добри оценки, след което започва сривът в знанията им, видим от другите международни изследвания, например на 15-годишните. България участва от 1995 г. в авторитетното проучване, което по принцип измерва знанията на учениците по математика и природни науки в 4-ти и в 8-и клас (на всеки 4 г.). Досега винаги са били изпитвани осмокласниците ни, чиито резултати се влошаваха с всяка година. М.г. за първи път са включени четвъртокласниците, т.е. изследването няма база за сравнение. По математика са били тествани съдържателните знанията в 3 области - числа, геометрични фигури и данни, а по природни науки - в сферата на биологията, физиката и физическата география. И по двата предмета е оценявано и познавателното равнище на учениците - доколко могат да разбират, прилагат и аргументират наученото. Изследвани са 4 равнища на постижения - напреднало, високо, средно и ниско. Както обикновено на върха са Сингапур, Хонконг и Корея по математика, а по природни науки челната тройка е Сингапур, Корея, Япония. На дъното и в двете области са Мароко и Кувейт.

По математика България е класирана на 18-о място от 49 държави с 524 точки (при 1000 възможни), като българските четвъртокласници изпреварват 10-годишните ученици от Германия, Швеция, Канада и др. 10% от учениците ни попадат в групата на най-силните (напреднало равнище), докато средният процент за TIMSS е 6 на сто. 40% от десетгодишните ни ученици са на високо равнище, а 75% - на средно. 92% са покрили ниското равнище (при 93% средно ниво за държавите), което значи, че 8% от учениците в края на началния етап нямат елементарни знания и умения по математика. По отношение на знанията за числа и геометрични фигури учениците ни са отбелязали също ниво от 524 т., като малко по-зле е положението при работата с данните, където сме получили 504 точки.

По природни науки пък се нареждаме на 15-а позиция с 536 точки, като по този начин отново задминаваме държави като Германия, Дания, Канада, Испания, Италия и др. Цели 16% от четвъртокласниците ни са покрили напредналото равнище при средно за TIMSS 7%. 50% са покрили високото равнище (при средно ниво от 39%), 77 на сто са на средно равнище, а 90% - са се справили с ниското равнище (при средни за всички държави 95%), което по принцип не следва да е проблем за учениците от този клас. Т.е. 10% от децата ни в края на 4-ти клас нямат необходимия минимум от знания по природни науки срещу 5% за връстниците им от останалите изследвани страни. Докато обаче по задачите за приложение и разбиране децата ни са сравнително добре - съответно с по 551 и 536 т., то още следва да се работи по отношение на задачите, изискващи аргументиране (507 т.).

Изследването наблюдава и други фактори (чрез въпросници за родители, ученици и учители), отчетени като силно влияещи върху постиженията по математика и природни науки и при които определено изоставаме - семейната среда (наличието на образователни възможности и ранните занимания за ограмотяване), посещаването на градина и училищния климат (дисциплина, социално-икономически статус на учениците и др.). Едва 12% от четвъртокласниците (при среден процент от 17 на сто за изследването) ни попадат в графата на тези с "много възможности" - т.е. разполагат с повече от 26 детски книги и общо 101 книги у дома, имат интернет и собствена стая, с родител висшист, който е специалист или професионалист в дадена сфера. 68% са посочили, че имат "достатъчно възможности" - 26-100 книги, 11-25 детски книги, интернет или самостоятелна стая и родители със завършено професионално обучение след средното образование, които са работници в сферата на услугите и търговията или имат собствен бизнес. И тук сме по-назад от средното ниво от 74%. Всеки пети наш четвъртокласник пък (20%) се е определил като имащ "малко възможности" - т.е. книгите в дома са до 10, липсва интернет и лична стая, а родителите са с начално, основно или средно образование, работещи като общи работници или занаятчии. Средният процент тук при останалите държави е 9 на сто.

11% от четвъртокласниците у нас (срещу едва 3% средно в другите страни) никога или почти никога не са имали ранни занимания за ограмотяване като четене на книги, разказване на приказки, пеене на песни, говорене за неща, които са прочели и направили, играене на игри с думи, рецитиране на стихчета и пр. От въпросниците, попълвани от директорите, пък става ясно, че 72% от децата учат в училища, които нямат проблеми с дисциплината и сигурността, при 20% има незначителни проблеми, а за 8% имат сериозни проблеми (10% средни нива).

НА ВЪРХА

В една от задачите с отворен отговор по природни науки българските четвъртокласници са номер едно - 81% от тях са посочили правилно други две планети освен Венера и Марс, които също обикалят Слънцето. Това е най-високият резултат, като на 2-ро място са децата от Португалия (79% успеваемост на тази задача), а на трето - тези от Полша (77%). Доста над средното ниво са се озовали учениците ни например и в една от задачите по математика, в която е трябвало да посочат колко сантиметра е дълга една от останалите две страни (еднакви по дължина) на фигура с 5 страни при зададена обиколка на цялата фигура и посочени дължини на 3 от страните.