|
| Правителствени пържени яйца. Н.В. Гогол има един герой Яичница (Пържени Яйца), може да се възприеме и метафорично. Такива са ни и ще бъдат министрите. С яйца, ама пържени. |
Комшията ме изгледа като манекенка полов клошар, но си замълча, сипа, при това щедро. Отпих авторитетно.
- Добре, де - отпочнах разсъжденията си върху това, което той току-що ми бе съобщил, - онзи ден президентът заяви, че в понеделник ще връчи мандат на Реформаторския блок?
- Размислил е - обясни ми комшията, - онези нали започнаха да шикалкавят, да обясняват и да сочат с показалци по циферблата на часовника, той им е казал, меко, но категорично "Няма 12, няма 13, като е така, вие си се консултирайте с ГЕРБ, аз имам на кого да се осланям в политиката!"
- И дойде при теб?
- Не, първо е минал през супера да купи буца сирене на промоция, та да не е с празни ръце, и чак тогава дойде.
Огледах сиренето в чинията на масата - не беше точно буца, парче беше, но хайде, не това бе важното, а друго:
- И ти връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство?
Онзи кимна, отпи развълнувано.
- Дори и не седна - каза, - връчи ми го и се изниза, да не ми пречел да сформирам министерския съвет.
Направих се, че обмислям внимателно думите му, но всъщност чопвах от сиренето за мезе. Комшията се въртеше на стола, подвикна нежно:
- Пенке, очертава ли се финализиране на работата по пържените яйца в рамките на мандата ни?
Откъм печката се чу ръмжене, от което сиренето на масата спря окончателно да зрее. Комшията сниши глас, намигна ми:
- Пенка поема силовите структури, здравето и пенсионно-осигурителните неща. С ранг на вицепремиер! - той пак надигна. - От любов, гълъбо, направих тази решителна стъпка!
Освен ответно ръмжене, според мен имаше и тракане на зъби, но не мога да се закълна над Конституцията за това. Комшията делово доля, впи в мен питащи очи:
- Ще поемеш ли останалите министерски кресла, обединени в мегаминистерство по твой облик и подобие?
Дръпнах се:
- Ами ти? Със скръстени ръце ли ще стоиш, докато ние с онази светица ще се съсипваме от правителствените неща?
Да бях го напсувал на мандат, надали така щеше да посърне.
- Не го очаквах от теб! - отрони - Че нали съм премиер! Ще се мятам от лента на лента с ножиците като шебек! Речи, приветствия и ценни напътствия! Шеги и крилати мисли! Да не смяташ, че е лесно!
- Да, ама ще нагъваш хляб и сол на аванта! - контрирах.
- А, не! - подскочи той - Това ще е второто ми разпореждане! Ще ме посрещат с ракия и туршия! Ако ме уважават! Ако не ме уважават, да казват с есемес, да не се разкарвам, ами централно да им спирам парите! Но това са подробности!
- А кое ще е първото ти разпореждане? - проявих здраво любопитство.
- За твоето назначаване! - гордо отвърна той.
- Това не се знае... - дръпнах се - Не съм сигурен, че искам цял народ да ме псува и кълне!
- Няма да има такива неща!
- Как няма да има?! Още на първата официализирана с кръглия държавен печат глупост ще ни подхванат!
Той бе категоричен:
- Не! Измислил съм го! Заседанията на Министерския съвет ще се провеждат тук, на шише ракия и съответното държавническо мезе. Първо с теб се привеждаме в работен вид посредством по половин кило концентрат на мегаминистър, съответно мегапремиер, след това взимаме правителствените решения. Няма българин, който да каже лоша дума за пиян човек! Даже напротив, независимо какви ги е направил, залитайки!
Нямаше какво да възразя. Само уточних:
- А Пенка?
Ръмженето откъм печката ми подсказа верния отговор.
- Комши, гениален държавник и политик си ти! - признах с пълно гърло.
И се съгласих.
