:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,360,612
Активни 144
Страници 4,380
За един ден 1,302,066

Към Европа през Дивия Запад

Въпреки продължителното дъвкане на законите за радио и телевизия и кино, продължават да ни заливат второ- и треторазредни американски продукции
Снимка: Борислав Николов
В следващите две седмици сме изправени пред една от малкото възможности да се насладим на качествена европейска кинопродукция. Това ще се случи на 7-ия София филм фест, на който ще бъдат показани около 70 европейски филма, невиждани на наш екран. Повече от 20 (макар и предимно документални и късометражни) ще бъдат и българските филми.

Причината, поради която изтъкваме тези цифри, не е за да правим реклама на фестивала. А поради факта, че става дума за необичайно явление на родния аудиовизуален пазар. Абсолютно не познавам човек, който да не е отегчен от огромните количества американски субпродукти, които ни заливат от кино- и телевизионния екран. И това се случва не в Пуерто Рико, а в страна, която се кани да стане членка на Европейския съюз след по-малко от петилетка.

Въпреки нескончаемото дъвкане на Закона за радио и телевизия и никога неприетия от демократичните ни парламенти Закон за кино, България е ратифицирала още през 90-те някои основни разпоредби на Европейския парламент и Съвета на Европа, касаещи електронните медии. При неуредиците във вътрешното ни законодателство, особеното на тези ратификации е, че те имат предимство пред вътрешните норми, когато им противоречат.

Сред въпросните директиви е и тази от 1989 г., в която покрай другото е записано следното: "запазена за европейски продукции мажоритарна част от ефирното време". Въпросната мажоритарна част не е непосилна: някакви си 10% от времето и бюджета, които не са запълнени с новини, реклама, спорт и игри. Става дума за филмова, културна и образователна продукция.

Още в стария Закон за радио и телевизия имаше много ясна глава за националните квоти в програмите, която гласеше:

(1) Най-малко 15 на сто от годишното програмно време на радио- и телевизионни организации, а за Българското национално радио и Българската национална телевизия най-малко 30 на сто трябва да бъде българската продукция, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.

(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1 телевизионните организации с национален обхват осигуряват преобладаващо в програмите си европейска продукция.

Както казваха в един стар български филм: "Тате ще ми купи колело, ама друг път." Европейската продукция не само не е преобладаваща в ефира ни, ами направо липсва. Изключенията се броят на пръсти. Опитите да ни пуснат позабравени руски филми за 3 март не са в сметката. Русия не е и не ще да е членка на Европейския съюз (докато ние много искаме). Вместо това ни заливат второ- и треторазредни американски екшъни и трилъри.

Същото е положението в киносалоните. София вече има "цели три" арткина - легендарното "Одеон", Евро-български културен център и новооткрития салон "Център" на Киноцентър "Бояна", който обещава да предлага "различно кино". Въпреки добрите им намерения да запълват програмата си с качествени, класически и нетрадиционни творби, обаче и там има превес на американската продукция.

Случаят с киносалоните е малко по-различен от този с националните електронни медии, защото както те, така и киноразпространителите са изцяло частни организации. По тази причина им е много по-лесно и доходно да купуват и прожектират пакети с евтини, некачествени (тук-таме много качествени) и пропагандни американски филми. Тая работа обаче също се регламентира от общото европейско право.

Има няколко филмови къщи, които използват субсидии от Евроимаж, програмата Медиа и др., за да внасят европейски филми. Такава е например "Ван Крис", която е концентрирана върху френските продукции. Повечето от тях обаче не надхвърлят нивото на средностатистическата холивудска боза, защото парите са малко, а зрителите - още по-малко. Тези филми ги гледат по пет души в кино "Култура".

Повод за плач имат и кинопроизводителите ни, които вече 13 години са без адекватен Закон за кино. Неотдавна проектът отново бе внесен за обсъждане в Народното събрание, но за момента кинаджиите ни не са получили дори своя "санитарен минимум" за финансиране от държавата: 5 игрални, 10 документални и 120 минути анимация на година. При това творците ни изобщо не са съгласни със споменатата "ставка", която предполага държавно администриране, а не създаване на фонд, който да се зарежда не само от субсидии, а и от пазарни механизми - както е в цяла Европа.

В съпоставимата с нас Унгария например са си произвели 36 филма през изминалата година. Похвално. (Унгарците също изкарват пари, като стават снимачна площадка на американски екшъни - Еди Мърфи снима последния си филм на Дунава, както Жан-Клод ван Дам снима на жълтите павета.)

Докато папките с проектозаконите продължават да хващат прах в парламента обаче, ще си гледаме евтините американски екшъни до полуда и ще се опитваме да се интегрираме към Европа, драпайки с цървули по Дивия Запад.
 
Шедьоврите на Алмодовар са от малкото европейски продукции, които идват сравнително навреме у нас и са относително посетени от публиката.
666
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД