|
А ето и подробностите за това, което се е случило на 20 декември 1998 г. На ул. "Горска ела" 27 в столичния квартал "Симеоново" върви към приключване купон на младежи, които празнуват рождения ден на приятеля си Борис Х. Не всички се познават добре, но това не им е попречило да се повеселят и пийнат. Някои вече са направили главите и са се оттеглили на горния етаж на вилата да подремнат, други са се усамотили по двойки. Вилата е под наем. Наета е от познат на рожденика - Кристиян. Широко е, става за купони. Този обаче приключва страшно. Накрая всички, станали неволни свидетели на разигралата се драма, са прибрани за разпит в полицията. Пред очите на празнуващите младежи е убит Кръстника.
-------------------------
Така наричаха приживе дупничанина, бивш състезател по гребане, Иво Александров Карамански. Той не се сърдеше, дори се чувстваше поблазнен от това, че го смятат за Кръстник на родната мафия.
Познатият на наемателя на вилата, Стефан Кирилов Въжарски застрелва Иво. С два куршума в главата. Наглед без основателен повод, без причина. Часът е около 1.30.
Карамански си говори приятелски с рожденика Борис.
Въжарски се приближава и му казва да се отдръпне. Борис се обляга назад на стола. Преди това е говорил на ухо на Кръстника, защото музиката е била силна и трудно са се чували. Иво също седи на стол. Срещу него е градинската люлка. На нея допреди 10 минути седи Стефан. После излиза, отива до колата си "Форд Сиера". Вероятно мисли, пали фаровете, после ги гаси. Връща се във вилата, но вече е въоръжен. Стефан вади оръжието и от около 30 см стреля в главата на Карамански. В широката стая има още младежи. Стефан държи оръжието и го насочва на посоки. Вика: "Кой, кой още?!" Гостите се разбягват. Повечето се качват на горния етаж. Събуждат няколкото спящи. Някои се престрашават и слизат долу. Пресреща ги ранен мъж, който им дава мобилен телефон и заповядва да викат полиция и "Бърза помощ". Телефонът обаче не сработва.
Излизат навън. Близо до стълбите на вилата се влачи друг ранен мъж. Пред нея е спрян ван "Понтиак", а до него лежи труп на трети мъж. Това е шофьорът и бодигард на Карамански Драго Драгнев. Лазещият към вилата, целият в кръв, е приятелят на Кръстника Марин Маринов-Джондера, бивш полицай, в този момент собственик на охранителна фирма. Мъжът, наредил да се вика полиция, е Георги Чочов-Лестъра, близък на Карамански и наскоро пуснат под гаранция от затвора в Бобов дол.
При прегледа на следствените материали и показанията на 13 свидетели се стига до извода, че
Въжарски не е имал предварителна нагласа да убива.
Той е завел Иво на този купон. Настоявал е да отидат - щяло да има много свежи момичета.
Преди това Карамански и Въжарски са във вилата на Иво в "Бояна". Там група мъже от близкото обкръжение на Кръстника са се събрали още от следобеда на 19 декември и празнуват без конкретен повод.
Иво се прибира около 17 ч. във вилата си. Казва на един от бодигардовете, че е гладен. Той веднага отива да купи месо. Връща се и започва да го пържи. Отнякъде се появяват и домашни суджуци. Охранителят Филип се заема и с тях. От избата вадят червено вино. Във вилата вече има доста хора. Пият и ядат.
В някакъв момент Въжарски и Лестъра се обаждат. Връщали се от Благоевград и Дупница, където Лестъра видял детето си. Той звъни на Кръстника и му съобщава, че ще дойде с Въжарски. Според свидетелските показания
Стефан и Карамански се познавали едва от десетина дни.
Запознал ги Лестъра, който след излизането си от затвора веднага потърсил Кръстника, от когото очаквал да му подаде ръка да започне някакъв бизнес. С Въжарски се познавали отдавна. Той пък му помогнал да си плати гаранцията, за да го пуснат на свобода. Сега си връщал за услугата, като го запознава с Иво. Той предложил на Въжарски да наеме заведението му "Нептун" в кв. "Младост". После говорили за съдружие в погребално бюро, но не се разбрали.
Карамански не показва, че е недоволен от новия си познат. Приема го, наглед като приятел, на разпивката в "Бояна". Въжарски пие наравно с другите, даже повече. Понапива се. Няколко пъти подканя компанията да ги води на студентския купон. Той познава някои от "децата", защото е наемател на съседна вила. Приятел на празнуващите е неин пазач. Няколко пъти е бил на гости на Кристиян. Обстановката му е позната.
Преди да стигнат до "Симеоново" обаче с Въжарски се случват някои неща.
При Карамански идват две циганки, които се оплакват от дупничанина Сашо Манолов, че ги е измамил. Кръстника се обръща към Маринов, който има охранителна фирма, и го пита може ли бързо да намери Сашо. Маринов му казва, че няма да се справи.
Въжарски обаче се справя. Излиза, за да се срещне с приятелката си. В заведение в "Младост" около 21.30 ч. се засича с издирвания от Карамански. Казва му, че Иво го търси. Сашо изоставя жената, с която е, Въжарски - приятелката си, и заедно отиват в "Бояна".
Според свидетелски показания Иво казва на Лестъра и Въжарски - нали искате работа, и им дава да разберат, че
желае те да оправят нещата със Сашо.
Според неговия разказ го изкарват на двора, събличат го и започват да го бият. Тук Лестъра и Стефан се спречкват, защото последният бил много агресивен. Подразбира се, че задачата не е била да контузят трайно Сашо Манолов, а само да го пообработят. После се прибират във вилата и тримата. Битият сяда на масата. Иво му казва да отива в "Пирогов" да го оправят. Преди това поема ангажимента да оправи сметките с циганите.
Въжарски обаче продължава да се държи предизвикателно и се репчи на приятеля си Лестъра. Двамата излизат на двора и Лестъра го ступва. Карамански се намесва и ги разтървава - кани ги отново вътре, нали били приятели и са се събрали да се веселят. При спречкването с Лестъра обаче някъде в снега на двора е паднал GSM-ът на Въжарски. Той започва да си го търси, твърди, че са му го откраднали. Струвал 2000 марки. Нервиран е много. Карамански заповядва да запалят фаровете на колите, за да търсят телефона, но не го намират. Тогава Кръстника залъгва Стефан, че ще му купи друг.
Въжарски пак настоява да ходят на студентския купон. Карамански му казва, че ще отидат, да трае малко. Часът е вече около един след полунощ.
Приготвят се за тръгване. Охранителят Филип наточва 4 бутилки по литър и половина вино. Във вана "Понтиак" вече е натоварена китарата на Иво. Въжарски няколко пъти е натякнал, че младите не могат да се веселят и затова трябва да отидат да им направят "веселото". Преди да тръгнат, пак на двора пред вилата в "Бояна", ненадейно Въжарски доближава Карамански и посяга да му вземе големия ловджийски нож, който виси на кръста му.
Бодигардът Драго се хвърля и събаря Стефан на земята.
"Ти на кого посягаш, бе", изсъсква му охранителят. Въпреки този инцидент тръгват за "Симеоново".
При показанията си повечето от студентите признават, че с Иво си говорели по общи теми, някои не го познали, но впоследствие повечето разбрали кой е гостът им. Разказват, че често пускал майтапи, продължавал да пие само вино. Постоянно около него е Въжарски. Държи се враждебно с домакините, раздразнителен е. Според свидетели непрекъснато е под нервно напрежение - не е в състояние да води разговор и е видимо пиян, заяжда се. Споменава GSM-а си, колко му бил важен и без него не можел да работи.
На младежите им е интересно, но не търсят умишлена близост с Кръстника. Създава се впечатление за сравнително нормална обстановка.
Така е, докато Въжарски се връща с пистолета и застрелва Карамански. После излиза навън. Доближава се до "Понтиак"-а, в който са Драгомир, Марин и Лестъра. Вика "момчета, момчета". Те не са чули изстрелите вътре във вилата. Драгомир Драгнев му отваря прозореца. Тогава Въжарски вкарва ръката си с пистолета вътре, казва "ето ти и на тебе" и стреля по Драго. Отваря задната врата, "ето ви и на вас" и пак стреля. Лестъра се навежда инстинктивно и е ранен само в рамото. Маринов е тежко прострелян, но жив. Двамата оцелели след тази стрелба твърдят, че не са били въоръжени.
Другият бодигард на Карамански - Филип, по това време е изпратен за цигари заедно със студента Сашо. Преди това гардовете са докарали колата на Въжарски, в която е бил пистолетът му.
Един интересен щрих от цялата ситуация е, че известно време преди да стреля по Карамански, Въжарски е
казал на момче от купона да се обади в полицията.
То пък предава поръката на двама свои приятели, които си тръгвали. Те се свързват с дежурния на 6-о РПУ от телефон в заведението "Жасмин" в "Симеоново". Полицаят получава сигнал, че някакви мутри притесняват празнуващи младежи. Свързва се с патрул в района, който пристига на мястото десетина минути след стрелбите. Общо са изгърмени 8 патрона - 2 по Карамански, останалите срещу чакащите го в колата охранители.
След стрелбата Въжарски се качва на "Форд"-а си и тръгва към Студентския град. Там го изоставя, взема такси и отива при своя приятел Йордан в "Княжево". Казва му, че е стрелял по Карамански и го моли да се обади на свой човек в 6-о РПУ, нали имал познати. После ляга да спи. Около 5 ч. сутринта Йордан се обажда на познат офицер от районното. В 10 ч. Въжарски е задържан. Не е оказвал съпротива, сам отишъл до полицейската кола, не са му слагали белезници. Затворен е в ареста на Специализираната следствена служба. На следващия ден, 21 декември, се явява на разпит пред следователя Емил Иванов. Показва се като объркан човек, който твърди, че не е сигурен какво е извършил.
Казва, че е стрелял, защото е бил предизвикан.
Карамански го заплашвал с пистолет, бил натикал дулото в устата му, изнудвал го за 5000 марки, защото бил ядосан, че Въжарски му отказал предложенията да наеме заведението "Нептун" и да правят погребална агенция. Убиецът обаче не може да обясни как оръжието се е оказало после в него и Карамански е застрелян. При втори разпит на 29 декември потвърждава първите си показания. От декември до май следователят препитва всички свидетели по случая. Доказано е, че Въжарски е убиецът.
|