Детето ни чака класиране за общинска ясла. Тайно се надявам да не го приемат и да търсим опции за някой от скъпите варианти - бавачка, кооператив, частна градина... Преди мислех, че е по-добре да ходи в общинско заведение като малко, а ние да пестим за добър университет в чужбина. Явно обаче не е точно така, ако не искам да е потенциална жертва на системата на общинските ясли и градини, която няма никакви изгледи скоро да се подобри. Чувала съм, че има и доволни родители, усмихнати възпитатели и ведро отношение. Но аз лично такива не познавам. Всеобщото мнение на моите познати е силно отрицателно.

Периодично и в медиите излизат



случаи с безобразия в детските заведения



Понякога малчуганите са наранени от друго дете, без възпитателките да забележат или да се намесят, друг път са малтретирани от самия персонал. Във Варна също като в София класирането за детска ясла и градина е по-сложно, отколкото влизането в университет. Там последният скандал е предизвикан от видео, на което се вижда как сестра обижда и удря деца, записано от родител. Сестрата е уволнена. Но какво от това? Дали положението ще се подобри? Едва ли. Защо тогава обществото не реагира? Защо всички скандали се разглеждат поотделно, а не като проблем, който трябва да бъде цялостно решен?

Вероятно защото



обществото все повече свиква да гледа тормозени деца



Няма проблем треньор по гимнастика да дърпа ушите на дете, а то и родителите му да казват, че всичко е наред. Ако прекарате един час в произволен парк, ще станете свидетел на грозни сцени как майки и бащи се отнасят с децата си, как им говорят, на какво ги учат. И хвърлянето на боклуци по земята е най-малкото зло. Трудно може да се очаква от подобни родители да се трогнат от бой в градината.

Децата в някои групи са толкова много, че персоналът разчита част от тях постоянно да са болни, за да могат да обгрижват групите. Има дечица, за които няма легла за следобеден сън и те си почиват върху дюшеци, поставени на пода. На някои места децата изобщо не се извеждат да играят на двора. За да не се налага там да бъдат следени, обличани и събличани за игра. Много по-лесно е да бъдат строени пред телевизора.

За свръхголемите групи вина имат и директорите, и родителите. Защото много малко хора се отказват, когато детето им не бъде прието в редовното класиране.



Започват да се търсят вратички как да бъде заобиколена системата



Един от начините е да се измисли диагноза, която да изведе детето от обикновеното класиране и да го вкара като допълнителна бройка. За това решават директорите. В схемата са забъркани и педиатрите, издаващи бележки за несъществуващи алергии и астми.

Защо трябва да е новина, че в общински градини пилотно стартира обучение на персонала по методите "Монтесори"? Това ще се случи в Пловдив от началото на следващата година. Та това са 100-годишни традиции, които дават резултат и са признати в цял свят. Какво пречи да се прилагат не само в скъпите частни занимални? Но подборът за работа в общинските заведения се прави неясно как. Няма психотестове, няма периодично атестиране. (С какво се хранят децата в общинските градини е друга болна тема. Уж менюто им се прави от специалисти, но е трудно да се нарече здравословно.)

Големите общини са вдигнали ръце от проблемите с градините. Решението минава през подбор на персонала и увеличаване на щата и възнагражденията, условия за прием, които гарантират, че няма да има отворени за произвол врати. Сега системата е откровено недофинансирана. Паралелно с това - постоянно изграждане на нови ясли и градини в кварталите, където има нужда. Вместо да се режат ленти там, където няма. Тогава и родителите ще преживеят таксите да бъдат увеличени. И без друго сега постоянно се събират пари за материали, за тоалетни принадлежности и дори за вода.

Ако има воля, проблемът с детските заведения може да се реши бързо. Той е лакмус дали може да се реши всеки друг общински проблем. Трябват далновидни общински управници, които да се справят с наличното финансиране. И тотална обществена нетърпимост към порочните практики вместо затваряне на очите пред тях с надеждата, че "и нашето дете ще го приемат, нищо, че ще е 38-о в групата".

А през това време децата ще стават все по-малко - и в един момент ще паснат на гнилата система.