Слушах един от политическите лидери в комшийска Македония да държи емоционална предизборна реч на кои малцинства разчита, и ми се видя чудно. Човекът заръча да го подкрепят "сите етноси во владата" - освен македонците, то и албанци, и сърби, и турци, и власи, и цигани, че и египтяни. Чакал масова подкрепа и съответно обещаваше да бори корупцията и да текат реки от мед и масло, ако го изберат - както му е ред при предизборното дърдорене в цял свят. За българи не спомена, от тях, изглежда, не чакаше и не искаше нищо.

Сигур там при комшиите ни едничък българин не живее, помислих си. Колко занимателно. Изпариха се сите досущ етер. В Турция има българи, в Румъния има българи, в Сърбия има българи, в Гърция има българи, в Кипър има българи, в прословутия Крим има българи; да не говорим колко нашенци щъкат из Италия, Испания, Великобритания, Китай, САЩ и къде ли още не, а в съседна Македония - тц,



ни един не щъка



То си е феномен - чудо на флуктуидната етническа дисперсия, помислих си. Ала понеже все пак се поусъмних, реших да проверя статистиките. И се оказа, че към 60 000 от югозападните комшии са получили български паспорти за последните десетина-петнайсет години, а към 200 000 били мераклии за такива. Аа, загрях аз - има значи българи там. Обаче изглежда тая тема им е политически болезнена, поражда остракизъм и отключва паранои, затова говорят такива смешни речи големците пред медиите.

Обаче по темата "кражба на история", древни митологии и скорошни обиди няма да се плъзна с риск да ви разочаровам. Казвал съм си мнението многократно, ще го синтезирам пак за повече яснота. Много хора по цял свят се осъществяват в сферата на политическото и националистическото, най-често смесено. Осъществяват се и като риторика, и като действие. Някои си губят в тез активности спокойствието, други живота; трети правят успешна кариера и добруват фамилно поколения напред. Някои си вярват, други не си вярват, но се преструват. Моето скромно мнение е, че човешката личност се осъществява по-пълноценно в други неща: работа, семейство, любов, педагогически усилия и други съзидания - прочее по-семпли идеологически, но твърде съществени сфери.

Затова няма да тръгна да порицавам братята македонци, ако не щат да са българи, а искат да са - примерно - вовек потомци на древния митичен Македон. Или дори египтяни. Тяхна работа и въпрос на избор.

Но за националното определение - днес въпрос на стари призраци и нови раздори, си струва да поразсъждаваме. Пълнолетният гражданин може да поиска и да си избере гражданство така, както си избира гащи в магазина. Наскоро гледах един наш български младеж, който получил зелена карта и станал американски войник. Сега го командироват някъде насам - снимаха го човека със семейството му - изглеждаше напет и честит. Заяви, че се чувства американец и патриот на Америка, но американец с български произход. Не си забравял произхода и си му било драго.

Човек всъщност и



етнически произход може да си избере.



Вече писах как мой екстравагантен приятел при едно преброяване се беше заявил пред преброителката да го пише "печенего-куманин" в графата за етнос. Защо точно го направил, не поясни. Той си е чешит. Ошашавената преброителка първо отказвала, а после, след справка със закона, кандисала с неодобрение.

Аз мисля, че в сферата на националните определения и междуетническите колизии предстои надграждане на средновековието. Дори не предстои, а тече. Знаете ли какво особено е вълнувало завоевателите от минали векове. Населението най-вече. Търсели хората. Хората били богатството - и за роби, и за данъци, и за работници, и за войници, и за службогонци, ако щете. Не пространствата, не километрите. Хората се разбягвали пред завоевателя по гори и планини, а завоевателят ги търсел и кандърдисвал - къде с бой, къде с подаръци и обещания, да го признаят и да му се подчинят. От своя страна обещавал да ги пази и защитава. Най-често си постигал целта.

Днес малките нации изпитват и ще изпитват върху себе си силен, макар и видоизменен, натиск от страна на големите - щях да кажа "нации", но не става дума точно за нации. Става дума за неоимперски конгломерати с могъща икономическа конструкция под привлекателен политически пряпорец. Този пряпорец, за да е ефективен, ще бяга от националистическото, ще обещава мултиетническо добруване, ще се зарича: "Аз ще ви пазя от самите вас и вашите дребни и хищни съседи - Аз съм силата и спасението".

Не твърдя,



че това е лошо.



Както не съм сигурен, че е неизбежно за добро. Въпросът е, че тези процеси ще бълбукат не в един-единствен голям котел, а в няколко. Кой между тях ще изкипи, а кой ще свари уханната гозба на бъдещото планетарно добруване, не можем да знаем. Има различни принципи на избор. Често сме избирали погрешния.