:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,502,980
Активни 95
Страници 9,701
За един ден 1,302,066
Фамилия

Ро(к)лите на Поля Станчева

Бих отвлякла мъжа, когото обичам, споделя генералният директор на БНР
Генералният директор на БНР е много сериозна дама, внушава голям респект. За една година, откакто е началник на 1600 служители в БНР, Поля Станчева потуши конфликтите и гигантските скандали, които се разгаряха в медията. Тя е делова до мозъка на костите си по 12 часа всеки ден. Това обаче е само един от нейните образи. Преди беше тв репортер, в парламента отговаряше за връзките с обществеността. "Жената днес" помоли журналистката да влезе в нова роля - на фотомодел. Поля Станчева е участвала в модни ревюта, но за първи път отвори "тайния" си гардероб пред вас. Досега само близките й знаеха, че тя колекционира национални носии от всяка посетена страна.

А тя е пътувала доста. Като дете е обиколила Далечния изток, като студентка е живяла в Холандия, в Русия, пътувала е къде ли не с парламентарни делегации, сега също обикаля света. Поля има и тракийска носия, в момента събира всички елементи на родопската.

Поля Станчева стартира в журналистиката от "Младежката редакция" на националното радио. После в БНТ прави репортажи за парламента и политическите партии, документални филми. След това 4 години работи в Народното събрание и се връща в радиото като програмен директор. През май 2001 г. я избират за генерален директор. Поля Станчева е завършила лингвистика, доктор е на филологическите науки, защитила е магистърска степен по държавна администрация. Знае английски, руски, шведски и тайски език. Живяла е в Индокитай, завършила е американски колеж в Тайланд.



- Поля, как се озова в Тайланд?

- Баща ми Никола Станчев работеше там, той се занимаваше с външна търговия. Майка ми е биолог, сега и двамата са пенсионери. Така пътувахме доста и живях в Сингапур, 3 години в Банкок. Изтокът ме научи да се концентрирам и вглъбявам в себе си. Правя го поне по веднъж на ден, по-точно - на нощ. Моят остров на спокойствието е един час късно вечер, когато оставам сама.

- Само усамотението ли те успокоява?

- Имам и други похвати. Когато съм в лошо настроение, се мятам на колата и карам по Околовръстното. Така гневът ми минава.

- Не те ли е страх да караш ядосана?

- Аз съм добър шофьор. Обичам високите скорости, но винаги спазвам правилата. Участвала съм в няколко ралита, последното беше дамско. Не се класирах, но за другия път ще се готвя. Иска се майсторство - паркиране, минаване през тунел на заден ход за време.

- Имаш ли врагове?

- Да, и се радвам на това. Нали една поговорка казва, че човек е толкова голям, колкото са големи враговете му.

- Като репортер в БНТ изглеждаше по-фриволна.

- Сега се опитвам да съм сериозна. Улегнах. Ето, косата ми по принцип е много къдрава, но я изправям.

- С къдрици не се ли чувстваш достатъчно сериозна?

- Не, буклите ме правят по-свободна, не са в тон с деловия ми имидж. Промених се, вече винаги ходя с костюми. Смятам, че стилът на една жена зависи до голяма степен от аксесоарите, затова много държа на тях. Обичам хубавите часовници и писалки. Бельото и обувките са най-важни. Бижутата ми са дискретни. Избирам си уникати или давам проект, по който да ги изработят специално за мен. Навремето мечтаех да стана архитект.

- Сигурно рисуваш добре?

- Да. Като ученичка започнах с графика, после ме заинтригува колоритът. Рисувам и сега, предимно акварели, но много рядко. Подхранвам любовта към живописта на изложби. Обожавам мрачната светлина в картините на малките холандци. Обичам Питър Брьогел, Йеронимус Бош, Вермеер, а също и Търнър.

- А какви мъже харесваш?

- Интересни, интелигентни, мащабно мислещи, личности, мъжете с характер.

- Това достатъчно ли е? Имам предвид, че и Хитлер е бил личност с характер.

- Трябва и морал да имат, нравственост, колкото и шаблонно да звучат тези думи.

- Какъв трябва да е мъжът, който ще те грабне?

- Трябва да отговаря на моя стремеж към хармония и симетрия.

- А външността?

- Тя няма толкова голямо значение, колкото интелектът.

- Значи би излязла на среща с... Дани де Вито например?

- Може би, но не съм много сигурна. С Киану Рийвс обаче ще изляза, ако ме покани.

- Какъв тоалет би облякла за тази евентуална среща?

- Може би някоя от екзотичните си рокли. Всъщност рядко обличам колекцията си от национални дрехи, само когато вкъщи идват приятели. Тогава влизам в ролята на тайландка или индийка, поднасям и ястия, характерни за района, от който е дрехата. Не съм постигала върхове в кулинарията, но пък се забавлявам.

- Как още се забавляваш?

- Светските коктейли и приеми не са ми страст, там съм като на работа. По-приятно се чувствам на концерт. Плувам често, карам ски. Пазя си приятелства от студентските години. С няколко приятелки си имаме "дамски клуб" и се събираме редовно на питие и приказки. Между нас няма забранени теми. Това е нещо като групова терапия. Най-много радост ми доставя да си играя с детето. Стефан-Никола също обича да се маскира. На него му купувам карнавални костюми. Преди да се роди Стефан-Никола, исках да го кръстя на баща ми, но той се роди на Стефановден и комбинирахме имената. Наесен ще бъде първокласник. Ще кандидатства в училището в Горна баня, което е под патронажа на Министерството на културата. Приемните изпити не са лесни - концентрация, логика, звуков анализ...

- Ти разведена ли си?

- Не, просто със съпруга ми Стефан живеем разделени отдавна.

- Вярваш ли, че някои хора са предопределени един за друг?

- Да, то е като пъзел. На всеки е предопределен някой друг, който да добави някаква липсваща част и да придаде цялост на личността. Важното е да вярваме, че е така, за да не се разминем с човека. Вече се познавам доста добре и няма да допусна тази грешка.

- Какво може да те трогне дълбоко - жест, подарък?

- Аз съм ловец на мигове. Някои романтични дреболии могат да ме трогнат. Ядосвам се, че не мога да спра времето, когато детето ме гушне, когато усетя топлината на чашата с кафе. Онова, което би ме зарадвало, е уикенд до малко родопско село или разходка до тих манастир. Но и аз бих могла да подаря нещо неочаквано н например да отвлека мъжа, когото обичам.

- Как така ще го отвличаш?

- Представяла съм си, че бих нарушила всички предварителни планове и бих отвлякла този мъж, без да му казвам нищо. Бих го завела дори само за часове на някое красиво място, в моя свят. (Със съкращения)
2113
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД