Генералният директор на БНР е много сериозна дама, внушава голям респект. За една година, откакто е началник на 1600 служители в БНР, Поля Станчева потуши конфликтите и гигантските скандали, които се разгаряха в медията. Тя е делова до мозъка на костите си по 12 часа всеки ден. Това обаче е само един от нейните образи. Преди беше тв репортер, в парламента отговаряше за връзките с обществеността. "Жената днес" помоли журналистката да влезе в нова роля - на фотомодел. Поля Станчева е участвала в модни ревюта, но за първи път отвори "тайния" си гардероб пред вас. Досега само близките й знаеха, че тя колекционира национални носии от всяка посетена страна.

А тя е пътувала доста. Като дете е обиколила Далечния изток, като студентка е живяла в Холандия, в Русия, пътувала е къде ли не с парламентарни делегации, сега също обикаля света. Поля има и тракийска носия, в момента събира всички елементи на родопската.

Поля Станчева стартира в журналистиката от "Младежката редакция" на националното радио. После в БНТ прави репортажи за парламента и политическите партии, документални филми. След това 4 години работи в Народното събрание и се връща в радиото като програмен директор. През май 2001 г. я избират за генерален директор. Поля Станчева е завършила лингвистика, доктор е на филологическите науки, защитила е магистърска степен по държавна администрация. Знае английски, руски, шведски и тайски език. Живяла е в Индокитай, завършила е американски колеж в Тайланд.



- Поля, как се озова в Тайланд?

- Баща ми Никола Станчев работеше там, той се занимаваше с външна търговия. Майка ми е биолог, сега и двамата са пенсионери. Така пътувахме доста и живях в Сингапур, 3 години в Банкок. Изтокът ме научи да се концентрирам и вглъбявам в себе си. Правя го поне по веднъж на ден, по-точно - на нощ. Моят остров на спокойствието е един час късно вечер, когато оставам сама.

- Само усамотението ли те успокоява?

- Имам и други похвати. Когато съм в лошо настроение, се мятам на колата и карам по Околовръстното. Така гневът ми минава.

- Не те ли е страх да караш ядосана?

- Аз съм добър шофьор. Обичам високите скорости, но винаги спазвам правилата. Участвала съм в няколко ралита, последното беше дамско. Не се класирах, но за другия път ще се готвя. Иска се майсторство - паркиране, минаване през тунел на заден ход за време.

- Имаш ли врагове?

- Да, и се радвам на това. Нали една поговорка казва, че човек е толкова голям, колкото са големи враговете му.

- Като репортер в БНТ изглеждаше по-фриволна.

- Сега се опитвам да съм сериозна. Улегнах. Ето, косата ми по принцип е много къдрава, но я изправям.

- С къдрици не се ли чувстваш достатъчно сериозна?

- Не, буклите ме правят по-свободна, не са в тон с деловия ми имидж. Промених се, вече винаги ходя с костюми. Смятам, че стилът на една жена зависи до голяма степен от аксесоарите, затова много държа на тях. Обичам хубавите часовници и писалки. Бельото и обувките са най-важни. Бижутата ми са дискретни. Избирам си уникати или давам проект, по който да ги изработят специално за мен. Навремето мечтаех да стана архитект.

- Сигурно рисуваш добре?

- Да. Като ученичка започнах с графика, после ме заинтригува колоритът. Рисувам и сега, предимно акварели, но много рядко. Подхранвам любовта към живописта на изложби. Обожавам мрачната светлина в картините на малките холандци. Обичам Питър Брьогел, Йеронимус Бош, Вермеер, а също и Търнър.

- А какви мъже харесваш?

- Интересни, интелигентни, мащабно мислещи, личности, мъжете с характер.

- Това достатъчно ли е? Имам предвид, че и Хитлер е бил личност с характер.

- Трябва и морал да имат, нравственост, колкото и шаблонно да звучат тези думи.

- Какъв трябва да е мъжът, който ще те грабне?

- Трябва да отговаря на моя стремеж към хармония и симетрия.

- А външността?

- Тя няма толкова голямо значение, колкото интелектът.

- Значи би излязла на среща с... Дани де Вито например?

- Може би, но не съм много сигурна. С Киану Рийвс обаче ще изляза, ако ме покани.

- Какъв тоалет би облякла за тази евентуална среща?

- Може би някоя от екзотичните си рокли. Всъщност рядко обличам колекцията си от национални дрехи, само когато вкъщи идват приятели. Тогава влизам в ролята на тайландка или индийка, поднасям и ястия, характерни за района, от който е дрехата. Не съм постигала върхове в кулинарията, но пък се забавлявам.

- Как още се забавляваш?

- Светските коктейли и приеми не са ми страст, там съм като на работа. По-приятно се чувствам на концерт. Плувам често, карам ски. Пазя си приятелства от студентските години. С няколко приятелки си имаме "дамски клуб" и се събираме редовно на питие и приказки. Между нас няма забранени теми. Това е нещо като групова терапия. Най-много радост ми доставя да си играя с детето. Стефан-Никола също обича да се маскира. На него му купувам карнавални костюми. Преди да се роди Стефан-Никола, исках да го кръстя на баща ми, но той се роди на Стефановден и комбинирахме имената. Наесен ще бъде първокласник. Ще кандидатства в училището в Горна баня, което е под патронажа на Министерството на културата. Приемните изпити не са лесни - концентрация, логика, звуков анализ...

- Ти разведена ли си?

- Не, просто със съпруга ми Стефан живеем разделени отдавна.

- Вярваш ли, че някои хора са предопределени един за друг?

- Да, то е като пъзел. На всеки е предопределен някой друг, който да добави някаква липсваща част и да придаде цялост на личността. Важното е да вярваме, че е така, за да не се разминем с човека. Вече се познавам доста добре и няма да допусна тази грешка.

- Какво може да те трогне дълбоко - жест, подарък?

- Аз съм ловец на мигове. Някои романтични дреболии могат да ме трогнат. Ядосвам се, че не мога да спра времето, когато детето ме гушне, когато усетя топлината на чашата с кафе. Онова, което би ме зарадвало, е уикенд до малко родопско село или разходка до тих манастир. Но и аз бих могла да подаря нещо неочаквано н например да отвлека мъжа, когото обичам.

- Как така ще го отвличаш?

- Представяла съм си, че бих нарушила всички предварителни планове и бих отвлякла този мъж, без да му казвам нищо. Бих го завела дори само за часове на някое красиво място, в моя свят. (Със съкращения)