Редник Джо, закичен с каска, автомат, 56-килограмова раница, четири пълнителя, две гранати, лаптоп, персонална преносима химическа тоалетна и туба с малко ръждива вода на дъното, блуждаеше в пустинята. Беше тръгнал да изпълнява секретна мисия, която (....ЦЕНЗУРА....) В цивилния живот редник Джо бе бодигард на кученцето на едни милионери във Флорида. Когато кученцето не беше под непосредствената му опека, Джо решаваше кръстословици. И вероятно имаше основание да счита, че е може би най-добрият майстор на решаването на кръстословици по тихоокеанското крайбрежие. С изключение, разбира се, на фамозния алеут Титираки, който беше всепризнатият номер едно.

Но да се върнем в пустинята. Както блуждаеше, редник Джо срещна рота българи от помощния контингент, специалисти по чистотата.

- Здравейте, сто войници! - ведро поздрави според инструкциите редник Джо.

Старшият, който вървеше отпред, отвърна на нелош литературен английски със старомоден социалистически акцент:

- Не, ние не сме сто войника! Ако бяхме толкова, колкото сме и още толкова и още половината и още четвъртината от нашия брой и ти, войнико, щяхме да бъдем наистина сто.

И след като го заредиха със свежи консумативи за тоалетната, българите отминаха.

Редник Джо продължи по пътя си без път из пясъците, но в душата му на стар кръстословичар вече се беше загнездил бацилът на любопитството. Но колкото и да се напъваше наум, не можеше да разгадае точния брой на спомагателната българска част. Не щеш ли, след време срещна един бедуин с камила.

- Хай! - ведро махна редник Джо.

- Бай! - махна му и бедуинът. - Има цигари!

- Има - закима редник Джо и разкъса неприкосновения пакет.

Бедуинът клекна, пое цигарата и запуши. Очите му бяха мъдри и жълти като пустинята. Редник Джо реши да сподели с него загадката на българите и му разказа какво са му отговорили те: "Не, ние не сме сто войника! Ако бяхме толкова, колкото сме и още толкова и още половината и още четвъртината от нашия брой и ти, войнико, щяхме да бъдем наистина сто."

- Хм!... - изкашля се бедуинът. - Да се опитаме да я решим. Но слушай и гледай внимателно. Че няма повтаря.

Редник Джо се превърна целият в слух.

Бедуинът протегна кафявата си ръка, заглади пясъка пред себе си и после нарисува една дълга черта, още една дълга черта, след това половината от тая черта, после четвърт черта от нея и още една малка чертичка, почти точка. Получи се горе-долу следното:



---------------- ---------------- -------- ---- -



- Разбираш ли? - попита бедуинът.

- Тц - призна редник Джо.

- Гледай. Една част, още една част, половин част, четвърт част и ти, войнико. Тази мъничка черта си ти, разбираш ли?

- Аха.

- Значи - една част, още една част, половин част, четвърт част и ти колко прави?

- Сто - отговори щастлив редник Джо.

- А без теб колко прави?

- 99.

- Така - смукна за последен път от фаса бедуинът, зарови го в пясъка, изправи се, потупа камилата по шията и закрачи към залеза. - От мен толкова. Вече би трябвало сам да можеш да разбереш броя на българите?

Редник Джо остана взрян в чертите. Главата му щеше да се пръсне. Изведнъж обаче духна вятър. Май започваше пясъчна буря. Вятърът затрупа чертите, нарисувани от бедуина и редник Джо безпомощно се огледа. Самата му секретна мисия, свързана с (.......ЦЕНЗУРА......), вече беше под въпрос.

Дайте да му помогнем. Колко е бил всъщност броят на българските войници в спомагателната част по чистотата?