Продължителната безработица остава сериозен проблем у нас през тази година, като в няколко района мащабите й са застрашителни. В три области - Търговище, Видин и Сливен - вече над половината от регистрираните в бюрата по труда са трайно без препитание, повече от една година. Това означава, че държавната политика по заетостта не работи ефективно по отношение на тази уязвима група, макар и като цяло продължително безработните да намаляват с около 6 хил. души заедно с общото намаление на официалната безработица в страната.

За периода януари - септември с регистрация над една година в бюрата по труда са били средно 124 хил. души от общо над 293 хил. безработни българи, или 42%, показват данните на министерството на труда и Агенцията по заетостта. Това е с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2015 г. От всички продължително безработни близо 84 хил. души са без работа повече от две години. Огромната част от всички са и без специалност и квалификация (70 на сто) и с основно и по-ниско образование (65%).

В Търговище обаче 56.5 на сто от безработните са без препитание над една година. Във Видин и Сливен делът е почти същият - малко над 55 на сто за първите девет месеца на тази година. В областите Търговище и Сливен общата безработица за първите девет месеца е около 15%, а най-много са безработните във Видинско - там всеки пети не работи. Спрямо миналата година и трите области отбелязват значителен ръст на продължително безработните и изместват от първите позиции Кърджали и Смолян. В Сливен миналата година продължително безработен е бил всеки трети от регистрираните, а в Търговище - половината. Във Видин са били 40%.

В 12 области делът на продължително безработните е по-нисък от средния за страната, но разликата между първия и втория е значителна. Така в столицата продължително безработните от всички са едва 8.8%, а във втория район - Бургас, са почти 23 на сто. На трето място е Габрово с 27 на сто. "Сред вероятните причини за значително по-високите стойности на дела на безработните младежи и продължително безработните в някои области в сравнение със средните стойности за страната са недотам доброто социално-икономическо развитие в някои общини, възрастовата структура на населението, както и наличието на маргинализирани групи (включително големи общности от ромски произход) с малки шансове за реализация на пазара на труда", обясняват от Агенцията по заетостта.

БЕЗ ПРОМЯНА

И през 2017 г. парите по националния план за заетост ще са без промяна спрямо тази година - 73 млн. лв. са предвидени за активни мерки за субсидирана заетост. Заради увеличението на минималната заплата на 460 лв. в мерките ще бъдат включени още по-малко хора, отколкото тази година. Все още в МТСП правят разчетите за това. От социалното министерство обаче очакват възстановяването на пазара на труда да продължи. При средно ниво на безработицата тази година от 8% за 2017 г. прогнозата е за 7.3%.