"Ще разгоня фамилията на вашата дяволска веселба", си казва сигурно съвременният терорист преди акция. И предпочита места, където се събират много хора. А много хора се събират най-често за празнуване по концертни зали, клубове, курорти, стадиони. Терористът в Истанбул по Нова година постъпи по същия начин - избра моден клуб. Пълен с представителна извадка на празнуващия свят - изключително пъстра по национален, религиозен и етнически състав, но обединена от общото чувство: "Ние приемаме света такъв, какъвто е, и се опитваме



да му се радваме при възможност"



Който ходи с бомба или автомат днес по света с цел терор, мисли другояче: "Не приемам света, какъвто е. И не му се радвам. И на вас няма да дам да му се радвате."

В тази привидно абсолютно неравностойна битка (неравностойна, защото светът на приемащите разполага с добре организирани институции и добре въоръжени армии, а терористите са единици, не особено интелигентни и проповядващи откровено ретроградство), жертвите са големи. В случая нямам предвид конкретните жертви - от "Рейна", "Батаклан", Берлин, Ница или Бургас...Тяхното нещастие е по човешки тъжно, но всеки ден само в Европа от автомобилни злополуки загиват повече хора, отколкото при масовите атентати. Не броят на жертвите, а символът е важен както за терористите, така - оказва се - и за нас, и за историята ни. Атентатът веднага става новина номер 1 в целия свят и влиза в главите на милиарди. Това променя мисленето, а то променя политиците. Пък политиците променят света. Тази символика на терора бие по символиката на либералната демокрация и ценностите й. За да си я представим по-ясно, можем да намерим някое нейно съвременно политическо, макар и приблизително, въплъщение -



примерно г-жа Меркел в Германия



Канцлерът г-жа Меркел притежава много власт и авторитет - тя управлява първата икономика в Европа. В същото време тя е лидер на нация, обременена с големи политически комплекси, свързани с престъпленията на Райха, а и с лекотата на милитаристичните й активности в недалечното минало. Моделът на г-жа Меркел - нека не се лъжем - е този, който ние сме си представяли, макар и смътно - за посткомунистическа България и посткомунистическия свят. Едно място, наситено с хубави магазини, добре облечени и спокойни хора, толерантност към вери, цветове и нации, работещи демократични институции, пълни портфейли и арт разцвет във всички багри. Сега, десет години след влизането ни в ЕС, ще кажете - абе, нещо има, ама нещо не се получи в тая картина. Ще почнете от портфейлите. Аз обаче ще кажа, че те са само детонационна добавка към по-основни неща. Толерантността е това, което го няма. Няма я в най-различни измерения. Бащата Юсуф, макар в Париж или Берлин, не е толерантен към жена си Айше, ако не млъква, когато той си отвори устата, или към щерката, ако ходи с къса пола и се заплесва по Ханс или Жорж. НАТО не толерира режими като този на Милошевич, ако последният иска да пази държавна територия с военна сила, без да има силата на НАТО зад гърба си. Т. нар. международна общност толерира правата на всеки гражданин, вкл. правото на живот, но този толеранс е с много различни степени. Една е степента, ако гражданин на общността примерно стане заложник в някой бантустан, и друга - ако няколкостотин хиляди не-граждани на общността загинат вследствие лоша преценка на същата общност относно някоя смяна на диктаторски режим със сила вън от общността.



Моделът на г-жа Меркел ще загуби в близко бъдеще,



а в далечно - надяваме се, че не. Той ще загуби, ако пази толерантността си, защото тя при цялата й релативност ще се приема за слабост и наивност. Ще загуби и ако я редуцира - както например при полицейските проверки в Кьолн при онзиденшната "постистина" там - при които хващаха хора на улицата, тъй като са черни. Защото защитниците на правата ще викат "расизъм" (те вече викат), а нечий тъмен мозък вече сигурно мисли: "О, аз ще разгоня мамицата на вашата веселба".

Толерантността, която и така липсва, ще липсва още повече. Тя е голямата жертва на безумия като тези в "Рейна". Не че терористите ще победят. Но ще тикнат света към по-сурови риторики и по-сурови политици от г-жа Меркел. Всъщност го тикнаха. Нищо повече.

А защо им е нужно това ли? Вероятно защото такъв свят ще е малко по-близък до техния. Ще им е по-разбираем. Пак ще го мразят, но се надявам, че в резултат на интуитивната конвергентност в предстоящия нов планетарен котел самите те ще избълбукат към небето като мехурчета от курбан-чорба.