Сегашният парламент няма юридическото задължение да се произнася по националния референдум. Визираният в закона за прякото участие 3-месечен срок не е започнал да тече, показа проверка на "Сега". Следващото Народно събрание (НС) също не е длъжно да се произнася. Така изразяването на мнение по резултатите от допитването зависи единствено от политическата воля на сегашните или бъдещите депутати. В петък правната комисия отказа да разгледа законопроектите на ГЕРБ и омбудсмана Мая Манолова, внесени от Георги Кадиев, за мажоритарен вот и ясно показа, че желание за съобразяване с референдума към момента няма. Няма обаче и никаква правна норма, която да принуди парламента да се произнесе, независимо дали ще е положително или отрицателно.

Според закона за прякото участие въпросите от референдум, който не е събрал активност от последните парламентарни избори, но тя е над 20%, а повече от половината избиратели са отговорили с "да", отиват за решаване в парламента. НС трябва да се произнесе до 3 месеца. В публичното пространство преобладават мненията, че в момента тече този срок, а предвид факта, че парламентът ще бъде разпуснат в края на януари, решението се очакваше тези дни. Срокът обаче не е започнал, тъй като "Шоуто на Слави" обжалва резултатите на Централната избирателна комисия (ЦИК) пред Върховния административен съд (ВАС) и комисията не е обявила решение за изхода на допитването. 3-месечният срок тече едва след като тя прати решението си на парламента. Всичко това бе потвърдено от говорителя на ЦИК Александър Андреев. "Решение и внасяне в НС ще има след произнасяне на ВАС", заяви той.

"Шоуто на Слави" обжалва резултатите, тъй като смята, че 12 000 гласа са били "укрити", а с тях границата за активността би била премината и волята на избирателите би станала задължителна. Юристи, с които разговаря "Сега", не бяха толкова категорични дали въпреки обжалването ЦИК не е трябвало да излезе с решение, да го прати в парламента и да текат по-нататъшните процедури. При избор на депутати, кметове и съветници например сезирането на съда не спира получаването на мандат. "Да, комисията трябваше да се произнесе", заяви опитен юрист, който пожела да остане анонимен. Подобно мнение изказа и опозиционерът Радан Кънев. "По аргумент от дейността на изборните органи би трябвало 3-месечният срок вече да тече. Например - един общински съвет работи, докато текат производствата по жалбите", заяви Кънев. Бившият конституционен съдия, член на ЦИК (1995 г. - 2006 г.) и правен секретар към президентството (2001-2006 г.) - проф. Пламен Киров, обаче бе категоричен, че комисията правилно не е излязла с решение. "В случая от 12-те хиляди гласа зависи дали е премината границата, т.е. дали резултатите са задължителни, или не. Какво решение да вземе ЦИК, след като тези 12 000 гласа са от решаващо значение за резултата?", заяви Киров.

Датата на произнасянето на ВАС не е известна, срокът за повторното преброяване на бюлетините, поискано за 44 секции от инициаторите на допитването, изтича около 20 януари. Следващият парламент няма общо с целия казус, 3 месечен срок за него няма да тече. "Не е осъществен докрай фактическият състав в рамките на парламента, взел решението за референдума", обясни проф. Киров.

---------НЕЯСНОТИ

Почти всички юристи, с които "Сега" се свързва за коментар върху закона за прякото участие, го определиха като непълен и изключително неиздържан. Това позволява действия "по осмотрение". Затова препоръчаха да бъде променен.