Да си имаме акъла - накъде сме тръгнали, като на всяка крачка ни правят на глупаци. И не може да се отрече - успяват със страшна сила. Вкъщи - щом сме направили глупостта да се задомим. В работата или в службата (има съществена разлика!) - щом някой от глупост ни е назначил. И не на последно място, разбира се, в обществено-политическия живот. Две мнения няма - той се оказа най-голямата глупост, постигната с пълнен консенсус.

Това, че ни правят на глупаци, някои не ги впечатлява, понеже по рождение са си такива. Но нас питат ли ни?

Е, и референдум имаше, ще кажете, искат вече глупаците да ги избираме мажоритарно, че и със задължително гласуване.

А реално за нищо не ни питат, ама все ние да отговаряме за всичко. И за да ни е по-лесно, даже трябва сами да се правим на глупаци. Но пък открай време е знайно, че когато човек сам си прави нещо, с мерак го прави. И иде ли му отръки, глей тогава кво става!

Хубавото е, че има от кого да се учим. Учители дал Господ - като се почне от начални, па се мине през доктори на науките, та се стигне до професори, че и шоумени...

Но от наша страна е необходимо трудолюбие - иначе как един ученик би надминал учителя си! Не можеш да разчиташ само на талант или на други природни дадености. И глупавият по рождение е наясно, че големите трудности в живота се постигат с много труд.

Че се стараем, стараем се. Ама взехме и много да се фукаме. Току чуем някой да каже: "Леле, какъв съм глупак!" Но това вече не прави кой знае какво впечатление. По-хитрият обаче ще рече: "Леле, колко съм умен!". Ама и ние не сме вчерашни, знаем какво разбира под "умен" - айде де, в преносен смисъл ще ни се изразява!

Глупостта е насъщна. Тя е като секса - поединично, по двойки или групово... И все нещо се зачева баш когато не трябва.

И е напълно логично глупостта да е с голям обществен резонанс. Пускат я по радиата, показват я по телевизиите, изтипосват я във вестниците, лайкват я в интернет.

Неотдавна една жена написа във фейса: "Почина мъжът ми." Над сто души кликнаха, че харесват това. Бяха все мъже. Така че да не я мислим тая женица...

Много се отракахме в глупостите си и напоследък вече дори изцяло разчитаме само на рутината си. Знаем, че за каквото и да си отворим устата, все глупост ще кажем. А колко му е после да превърнем думите в дела! Истинският глупак (автентичният, а не този, дето само се прави на такъв!) най-мрази празните приказки. Дела са нужни, дела. Защото в края на краищата по делата ни потомците ще съдят за нас. Нали така, колеги от прокуратурата?

Но трябват дружни усилия, колективни, масови. И на децата е ясно, че сам юнак на коня винаги го взимат за магаре. Което впрочем не е съвсем лошо. Магарето също има своите реални шансове. А понякога те са изумително големи. Спомнете си онази паметна пресконференция, на която Партийното Величие перна по темето новоизбрания тогава президент, изричайки сакралните слова: "И магаре да бях предложил, и него щяха да изберат!"

Така и не разбрах има ли разлика. Но след като подписа писмото до Тръмп в края на мандата си, разбрах колко им е акълът и на съветниците му, че не му казаха къде му е мястото, навирайки се между атовете.