Промените в правосъдната система на Румъния ще са най-чувствителните теми за новата управляваща коалиция в Румъния между Социалдемократическата партия (ПСД) и партията "Алианс на либерали и демократи" (АЛДЕ). Новите румънски управници смятат да продължат да радват хората с щедри обещания, докато се опитват да сложат нашийник на прокурорите за борба с корупцията и да си върнат пълната власт.

Антикорупционните усилия в страната през последните години, които отбелязаха най-значимия си успех през 2012 г., когато бившият премиер Адриан Нъстасе бе пратен в затвора за корупция, доведоха до присъди и изпращане зад решетките на десетки министри, депутати, местни ръководни дейци и бизнесмени. Те бяха осъдени за корупция, лошо управление, злоупотреби и кражби от държавната хазна. Усилията на прокуратурата за борба с корупцията накараха политическите лидери да осъзнаят, че те трябва да се откажат от старите методи на управление, фокусирани основно върху техните собствени интереси, а не върху благосъстоянието на гражданите и на страната и че трябва да ги заместят с нови, основани на повече прозрачност и отговорност при харченето на публични средства.

Някои политици неохотно приеха новото състояние на нещата, мечтаeйки, че един ден отново ще могат да си върнат цялата власт и да управляват страната, без да се озъртат.



Този ден може би скоро ще дойде



В програмата на управляващите, представена в парламента от новия кабинет на ПСД и АЛДЕ начело със Сорин Гриндяну, не се споменава и дума за продължаване на борбата с корупцията. Вместо това в нея е записано, че "правосъдието трябва да служи на всеки гражданин" и че от 2017 г. "нашата цел е да модернизираме законодателството за съдебната власт, за да се предотвратят злоупотреби от тази власт". Новоназначеният министър на правосъдието Флорин Йордаче е един от отличниците в редовете на ПСД в парламента по отношение на усилията за ограничаване властта на прокурорите според публикации в местни медии.

И ПСД, и АЛДЕ не криеха по време на предизборната кампания, че искат да сложат край на това, което те определят като "злоупотреби" от страна на някои правосъдни институции. Основната им мишена е Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА), ръководена от нейния главен прокурор Лаура Кодрута Кьовеши. Точно тази институция разследва и изпрати в затвора много политици през последните три години, включително и бившия премиер и бивш лидер на ПСД Виктор Понта.

Настоящият председател на ПСД Ливиу Драгня има двегодишна условна присъда от април м.г. за изборни измами по време на референдума от 2012 г. за отстраняване от власт на тогавашния президент Траян Бъсеску. Прокурорите на ДНА, работили по това разследване, миналата година дадоха на съд Драгня по друг случай и обвинение в злоупотреба с власт. Драгня трябваше няколко пъти да ходи в ДНА в Букурещ за разпити, като му се наложи да чака на опашка заедно с други заподозрени и свидетели, за да мине проверка и да бъде допуснат в сградата.

Съпредседателят на АЛДЕ и бивш премиер Калин Попеску-Търичану също бе изпратен на съд миналата година от ДНА за това, че е лъгал под клетва в дело за корупция. Много други депутати, ръководители на местни администрации и бизнесмени с политически контакти също бяха пратени на съд от ДНА, някои от тях бяха осъдени.

Драгня, Търичану и партньорите им обаче твърдят, че много от разследванията на ДНА са изфабрикувани и основани на злоупотреби, чиято цел е да отстранят най-влиятелните политици в държавата и чувствително да отслабят властта на парламента. Освен това те неколкократно подхвърлят, че дела на ДНА се диктувани от външни сили, заинтересовани от това да контролират лесно румънските управляващи. Твърденията им намират подкрепа във времето на провеждане на част от разследванията. Политически лидери бяха викани на разпит и дори задържани от ДНА непосредствено преди важни избори в страната по обвинения, свързани с тяхна дейност отпреди няколко години. Някои от тези разследвания все още не са стигнали до съда или са били прекратени, което навежда на мисълта, че делата срещу тях са заведени само за да им бъде попречено да стигнат до властта.

Това



не може да продължава,



казват и Драгня, и Търичану. Първият е новоизбраният председател на Камарата на депутатите, докато другият започна втория си мандат като председател на Сената. Те твърдят, че смятат отново да издигнат ролята на парламента като уважавана и мощна институция, като по този начин върнат властта на хората, които избират парламента.

Тези техни изявления обаче противоречат на действията им. Комисиите в парламента изслушаха чисто формално министрите в кабинета на Гриндяну, а на някои от кандидатите дори не бяха зададени въпроси. Всичко това се случи, защото парламентът трябваше да спази кратките срокове, определени от Ливиу Драгня за одобряването на новото правителство. Всъщност повечето от депутатите, изглежда, нямаха собствено мнение и следваха партийната повеля при гласуването на важни решения, което води до въпроса кой всъщност държи властта - народът, който ги е избрал, или партийните лидери, които задават партийната линия.

Когато бе гласуван за председател на Камарата на представителите в края на декември, Драгня каза, че основна мисия на новия парламент трябва да бъде въвеждане в ред на румънското законодателство, включително и в правосъдната система. Някои от приоритетите, заявени в програмата за управление по отношение на правосъдието, е приемане на закон за отговорността на магистратите и промяна на закона за отговорността на министрите и на държавните служители.

ПСД и АЛДЕ прокарваха подобни закони и в миналото. ПСД и новоназначеният правосъден министър Йордаче вкараха през 2013 г. закон, който не позволяваше на прокурорите да използват записи на разговори на заподозрени по отношение на националната сигурност в разследвания на случаи на корупция. Това доведе до ситуация, в която ДНА, която разчиташе на румънското контраразузнаване да събира доказателства по някои случаи, трябваше да започне отново разследвания по някои много важни случаи.

От друга страна, в ключови разследвания често записи на пикантни разговори между политици и бизнесмени изтекоха в медиите, преди да стигнат до съда, и това караше обществото да допусне, че тези хора са виновни, преди да са имали възможността да се защитят в съда.

Новият правосъден министър бе сред инициаторите на закон, гласуван през октомври 2016 г, който дава широк имунитет на адвокатите, писа Hotnews.ro. Освен това той е сред депутатите, активен в прокарването на няколко спорни закона през 2013 г., включително и закона за амнистия и друг за промяна на Наказателния кодекс и за заличаване на депутатите от кръга на държавните служители, което прави невъзможно те да бъдат разследвани от ДНА. Някои от членовете на този закон по-късно бяха обявени от съда за неконституционни. Междувременно някои депутати, които настояваха за приемането на този закон, бяха изправени на съд и дори осъдени.

Министърката на труда в новото правителство Лиа Олгута Василеску, която бе кмет на Крайова, също е била разследвана от ДНА и дори задържана през март 2016 г., прокурорите я пращат на съд през юли 2016 г. по обвинение в корупция, търговия с влияние и пране на пари. Съдът в Букурещ обаче върна делото на ДНА през декември 2016 г. и Василеску обяви, че решението на съда доказва как разследването е водено незаконно.

Атаките на политиците срещу ДНА буквално валят през последните месеци, след като ПСД се чувстваше все по-уверена в победата си. Бившият депутат от ПСД Себастиан Гита, приятел на бившия премиер Виктор Понта, започна личен кръстоносен поход срещу главния прокурор на ДНА Лаура Кодрута Кьовеши. Той усили нападките си срещу нея след изборите от 11 декември м.г.

Гита, който трябваше да се явява всяка седмица в полицейския участък, тъй като имаше наложена мярка "подписка" по дело за корупция, изчезна преди Коледа. Скоро след това той започва да излъчва видeозаписи от собствeния си тв канал Romania TV, в които отправя различни обвинения срещу ДНА и румънското контраразузнаване (СРИ). Според Гита Кьовеши и зам.-директорът на СРИ Флорин Колдя са част от "система", която се стреми методично да елиминира местните бизнесмени и политици, които й се противопоставят. Той твърди, че срещнал Кьовеши в централата на СРИ, където тя била в компанията на Колдя и на агент на ЦРУ, "вероятно шефът на Кьовеши", писа "Евениментул зилей". Същият Гита заявява още, че трагедията в клуб "Колектив", която в крайна сметка доведе до оставката на премиера Виктор Понта, е



организирана от чуждестранни организации, свързани с Джордж Сорос



Според Гита разследванията на ДНА срещу медийните собственици Дан Войкулеску, Сорин Овидиу Ванту, Адриан Сарбу и него самия са напълно изфабрикувани, защото Кьовеши иска медиите да бъдат подчинени на интересите на "системата". Той дори казва, че е бил включен в плана на Кьовеши да отстрани Сорин Овидиу Ванту. Според Гита ДНА се опитва да принуди него и останалите да дават фалшиви показания за лидера на ПСД Ливиу Драгня и срещу Виктор Понта. Досега ДНА и СРИ не са коментирали твърденията на Гита.

Бившият президент Траян Бъсеску, който назначи Лаура Кьовеши за главен прокурор на ДНА през май 2013 г., също се обърна срещу нея. През последните две години той предприе няколко атаки срещу ДНА, след като членове на семейството също бяха разследвани за корупция, а брат му Мирча Бъсеску дори бе осъден за корупция по едно дело.

Така че мнозинството на коалицията ПСД и АЛДЕ може да получи подкрепата и на други партии, когато променя законодателството, свързано със съдебната система. Членове на Партията "Народно движение" на Бъсеску, Националната либерална партия и Унгарският демократически съюз са разследвани за корупция.

Изглежда, че ДНА и Кьовеши вече нямат приятели, ако изключим президента Клаус Йоханис, когото ПСД и съюзниците им обвиняват, че са част от същата "система". Международните съюзници на Румъния, включително и САЩ, които подкрепят антикорупционните усилия в страната чрез гласовете на своите посланици и други представители, в момента са заети повече с политическите промени в собствените си страни. Така румънският антикорупционен поход от последните 3 г. може да си намери майстора в новото правителство и парламент. Засега Драгня и съюзниците му бързат да изпълнят щедрите си предизборни обещания за намаляване на данъците и увеличение на заплатите, за да си гарантират подкрепата на народа.

Но все повече и повече румънци започват да осъзнават, че изкореняването на корупцията от държавната администрация е най-добрият начин, за да се гарантира устойчивото развитие на страната и по-доброто бъдеще на децата им. Тези хора излязоха по улиците през 2013 г., за да спрат проекта за добив на злато в Розия Монтана, през ноември 2015 г. поискаха отговори от властта за трагедията в клуб "Колектив". Натискът им принуди правителството на Виктор Понта да подаде оставка.

Сега обаче те може би няма да са в състояние да променят всичко, защото още повече румънци все още вярват, че ако бързо натрупат пари, животът им ще е по-добър и затова не се интересуват особено дали лидерите им са корумпирани, стига все пак да правят нещо хубаво. Новите управляващи получиха властта си от тези хора и успяха да ги мобилизират с националистически послания. Според тях протестиращите по улиците са водени от агитатори и подвеждани от чуждестранни организации, които искат Румъния да си остане с колониален статут и да не й позволят да се превърне в могъщата страна, каквато заслужава да бъде.

Новите лидери в Румъния знаят много добре, че повечето от техните хора не биха изтървали питомното, за да гонят дивото, и не биха се разтревожили особено за няколко хиляди души, които излизат на улични протести, за да бранят правосъдието.