Логично е в края на един управленски период и преди началото на нов в обществото да протича дискусия за ефективността на управление на икономиката. Когато правим тази оценка обаче, редно е да отчетем, че през 2015 и особено през 2016 г.



България имаше няколко изключителни предимства



за сериозно развитие, като по-голямата част от тях бяха от външен характер.

Първият шанс беше сериозният срив на цената на горивата, включително на всички енергийни продукти. Тъй като България е със силно енергоемка икономика, рязкото намаление на разходите за енергия следваше да се отрази осезаемо върху конкурентоспособността ни. За 2015 г. вносът на петрол и течни горива е нараснал с 32% във физически обеми. Докато стойностно дори при този ръст на количествата е намалял с 12.6%. За 2016 г. вносът за деветмесечието е намалял спрямо цялото количество за 2015 г. с 16%, но ценово - с цели 60%. Аналогична е картината и с вноса на природен газ, на втечнен природен газ и на втечнен пропан.

Вторият шанс бяха събитията в Египет, Турция и Тунис, в резултат на които към България се насочиха сериозни туристически потоци. Това не стана в отговор на целенасочени активни действия на правителството или на туроператорите, а беше следствие предимно на външни фактори. За периода 2015-2016 г. реализираните нощувки са нараснали за една година с 15.6%, докато за предходните 6 години - средно с 6.6% като физически обем.

Третият шанс - събитията в Близкия изток, които позволиха за година и половина българската отбранителна индустрия да реализира износ, безпрецедентен за последните 20 години. По непотвърдени данни в съответствие със статистиката от други държави износът през 2012 г.е бил за 144 млн. щ.д., а само за деветмесечието на 2016 г. този износ достигна 585 млн. щ.д. Числата може да не са прецизни, защото са на база огледална статистика, но е важна тенденцията - постигнат е повече от петкратен ръст на износа на отбранителната индустрия.

Четвъртият шанс бе вливането (макар и частично) на 3.6 млрд. лв. изплатени депозити от КТБ, които влязоха в икономиката, увеличиха рязко оборотите и не случайно една значителна част от ръста на БВП е от повишено вътрешно потребление.

Пропиляна възможност бе и стартирането на проекти, които можеха да са действително икономически обосновани, но се проведоха



по социалистически наивно и са натоварени с голям корупционен потенциал



Чрез прословутото "безплатно" саниране на сгради бяха инжектирани в икономиката сериозни по обем обороти (над 1 млрд. лв.) и косвено субсидирана заетост. Обезпокоително е, че преди да се оцени ефективността на този непазарен проект, се гласуват нови 1 млрд. лв. бюджетни средства за 2017 г.

На фона на всички тези предпоставки генерираният икономически ръст от 3.4% е твърде маргинален. Защо не бяха реализирани шансовете?

Продължава наливането на бюджетни средства в нереформирани системи, една от които е БДЖ. Неправомерно се планира да се превеждат средства от концесии и от приватизационни сделки. Така например за периода 2009-2015 г. пътникопотокът (милиони пасажери - млн. км) е намалял с 46%, докато в Словения е нараснал с 11%. Железопътната система е от ключово значение за развитието на една модерна икономика, но у нас негативните процеси в тази система се задълбочават.

С предоставянето на концесиите на черноморските летища във Варна и Бургас на един оператор държавата узакони географски монопол. Очаква се и отдаване на концесия на летище София.

Изключително сериозна грешка е, че преструктурирането на енергетиката не се извършва с необходимата скорост и не се използват такива мощни инструменти като преструктуриране на кредитите за изграждане на ВЕИ и предоговаряне на ценовите условия за изкупуване на електроенергията и на цената на студения резерв с ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3", които получават безспорна неправомерна държавна помощ, включително с поемане, неясно защо, на плащанията от страна на държавата на въглеродните емисии на двете централи. На практика в енергетиката са заложени мини с отложено избухване.

Неясно е поведението на Българската банка за развитие, чиято основна задача е да финансира, включително да преструктурира кредити на малкия и средния бизнес, в т.ч. на ВЕИ. Вместо това тя се занимава основно с преструктуриране на кредити по дължими вземания на КТБ в сериозни размери към няколко големи длъжници, добре известни в медийното пространство.

Налице е съществено закъснение с изграждането на ТОЛ системата, която в Унгария успешно действа повече от 2 години. Това не позволява България да капитализира стратегическото си положение и лишава бюджета от съществен приход, преди всичко от турския транспортен поток през България. Компенсирането на подобен приход се търси чрез



антисоциалната система на винетките



България е единствената страна в Европа, в която винетки се изискват за второстепенните и третостепенните пътища.

Приходите от въвеждането на електронна ТОЛ система може да позволят да се прилагат механизми на публично-частно партньорство за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура вместо ползването на бюджетни или европейски средства. Не трябва да се забравя, че принципно тази система е с голям корупционен потенциал. Провеждането на проблемната драматично закъсняла обществена поръчка за ТОЛ система на стойност около 200 млн. лв. допълнително поставя редица открити въпроси.

Подлежи на анализ и разрешаването без публично ясни условия на т. нар. игри на щастието с претенциозните наименования "Национална лотария", "Лотария България" и т.н. Неимоверният медиен рекламен натиск (особено в прайм тайма на националните телевизии) и финансовото им обвързване с подобни хазартни начинания създават нов тип картелни структури. Дългосрочното трайно въздействие на подобна политика води до пристрастяване на голяма част от населението с всички крайно негативни последици за цялото общество.

Сериозна грешка е



наливането на средства в саниране не по икономически механизми,



а по механизми от ерата на зрелия социализъм. С обществени средства се санират частни имоти, повишава се тяхната стойност без никакъв контрол за качеството от страна на самите потребители на тази програма и без никаква обратна връзка за постигнатата реална ефективност на разходваните бюджетни средства. За съжаление тази програма продължава и през 2017 г. Според мен рано или късно тя ще бъде подложена на прокурорска проверка.

Не на последно място, стои голяма въпросителна около обявения ръст на събираемостта на средства заради предотвратена контрабанда. Фактът, че засега не е известно някой да е обвинен или осъден за контрабанда, буди основателни подозрения, че уж затворените контрабандни канали всъщност може да са се пренасочили към по-печеливш бизнес, например трафик на хора.

И т.н., и т.н.

Ние вече консумирахме управленската недостатъчност. Тревожен е фактът, че политиците са на път да осъществят нови управленски приумици, ако съдим по информации, които циркулират в публичното пространство.

Широко прокламирано е намерението на един от основните политически играчи да се замени плоското данъчно облагане с прогресивно. През последните години всички данни показват, че



имаме високо ниво на данъчна събираемост благодарение на въвеждането на плоския данък,



който е съобразен както с манталитета на българина, така и с желанието на чуждестранните инвеститори и на активната част от населението. Приходната част на бюджета се увеличава основно благодарение на данъка върху доходите на физическите лица и данък "печалба", т.е. именно поради непроменянето на данъчната система и въвеждането на стабилност и прогнозируемост по отношение на облагането.

Друга порочна идея е търговските вериги да бъдат задължени половината от закупената и предлагана от тях продукция да е от български производители. Това обрича българската икономика на неконкурентоспособност. Не може с административен акт да се осигуряват пазари, а българският потребител да бъде лишаван от по-качествени стоки. Подобна "защита" работи против създаването на конкурентна икономика, защото стопира развитието.

Истината е, че българската продукция в голямата си част продължава да е неконкурентоспособна на международните пазари, включително на европейския. За това говори и фактът, че от общо около 400 000 активни фирми едва 3600 са износители (9%), а продукцията на всички останали остава за преразпределение на вътрешния пазар. Още по-тревожно е, че в огромната си част тези 3600 износители предлагат на международните пазари основно непреработена продукция и суровини, а делът на собствената продукция (с добавена стойност) е пренебрежимо малък.

Всичко това ме кара да призова уважаемите политици да не се изкушават да навлизат в чувствителната сфера на икономиката с конюнктурни решения. Нека не забравят, че икономическата стабилност и просперитет обуславят и така необходимата политическа стабилност.

* Авторът е изпълнителен председател на Българската стопанска камара.