Пет минути преди началото на "Свекърва", премиера на Сатиричния театър, голямата зала гъмжи от публика. На първите редове възрастна жена със силен руски акцент пита седящия до нея младеж: "Извинете, кой е авторът на тази пиеса? Показват ли го по телевизията?"

Това не е театрален виц. "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът на Петринел Гочев е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.

Едва ли фактът, че ярката Лолова тази година даже не е включена в номинациите на САБ за наградите "Икар", може да повлияе на любовните реакции на публиката. Решението персонажите в "Свекърва" да импровизират поведение на анимационни герои, отлично се връзва с колажите на самите актьори, прожектирани върху декора. Най-ефектно решени образи са Павел (Веселин Мезеклиев), баба Неделя (Гинка Станчева), Дечка (Елена Атанасова) и г-жа Керекова (интересен дебют на Петя Диманова, чието дело е и музикалното оформление).

Комедиите в живота на писателя-глумец са много. На виц прилича, но не е, историята на "Свекърва". Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите пише в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива. Страшимиров мобилизира българското студенство за бойкот на тържественото откриване, събират се хиляди и тъй като освиркването съвпада с преминаването на каляската на Фердинанд през площада, реакцията става политическа.

Ето как завършва историята с дуела, обявен му от Петко Тодоров, негов съперник в конкурса. Пейо Яворов, знаейки, че Петко никога не е хващал револвер, настоява да го замести. Докато двамата се разправят кой е по герой, срещу тях се възправя невъзмутимият Страшимиров и започва да ги замеря с празни бутилки от лимонада...

Можем само да съжаляваме, че днес липсват подобни български драматурзи, така волни в житейския и драматургичния си размах.