|
"Странен жанр", защото литературната анкета в нашата страна най-често харесва много на анкетирания, пренебрегва се от колегите му по перо и не се чете от никого, освен от дипломанти-филолози, които преписват оттам.
Това не говори добре за нас. Паметта на нация, претендираща за присъствие на културната карта на света, както и съхранението на тази памет, се безусловен белег за национално самоуважение. То пък е белег за жизненост.
Затова двата тома, които отразяват в голяма степен възгледите и манталитета на двамата известни поети, може и да не харесат на всички, но са важно четиво не само за литературната история, а и за другата.
Никола Инджов е верен на своите лични и идеологически пристрастия, а синкопният вид на разговора е пълен с хумор и находчивост. Което е добра противоотрова срещу повечето патос на места. Кадийски и в анкетата е като в живота си - безогледно приказващ, в повечето пъти обаче - на място. И демонстриращ чудат пример за истински литературен професионализъм в хиперегоцентрична опаковка.
Двете издания раздразниха някои от споменатите вътре, но вероятно това ще накара не само дипломантите да ги четат.
А за възраждането на жанра, след излезлите наскоро анкети с Леда Милева, Иван Динков, Екатерина Йосифова, си е цяла печалба.
|