- Цоко, яла сам, седни на куфера, че не мога го затвора!
- Остаяш ли ма?! - обнадеждено се ухили благоверният й и погледна избяло към проснатото да съхне бельо на съседката Цола.
- Щенка ти се, дигиди, пръчо несресан!
- Гунке, да не одиш па жив щит у Ирак?
- Дават ли сто доларе на ден? - замисли се баба Гуна.
- Ако ти пущат некоа хумана на главъта, това ше ти е далаверата, ма може и полуумна бомба да та нацели!... Що оно требва да си ептен халипав, та да налетиш на чудо като тебе!
- Надай се! Заминавам на Софеа!
- Они само тебе чакат, онаа програма с метенето е в твоа чест! - ухили се старецът.
- Ше бава унуката, Цочко, що не може законно да стои самоси детето!
- И къде ше спиш - оно е тесно за един гарсон, а вие - четворица!
- У салоня за по-висок интелектуален тон!
- Къде?!
- Нали преградеа балконя, та...
- Слободна жена! И що да не си го гледа Величка, снахата? Нали е безработена! Па и Ласко си е заман без работа!
- Они ша чистат найлоня от аерогарата, що пречи от "Фалконя" да са вижда убава Българеа, телевизор не гледаш ли?
- Значи много ма облекчаваш, ше копам едноличен бункер!
- Вместо да фанеш да насадиш нещо, та да имаме кво да турим у уста, ти!...
- Па от мене по-убаво садиво има ли, я съм си приготвил и дървенея костум!
- Изнудвачо долен, сакаш само до полъта ми да си седиш, ама не - нарекла съм и заминавам, ония ора немат за леб, а ша требва да плащат глоба, по липца на гувернанка! Ама тизе немаш ни милост, ни жалост!
- Що, ма, мисла, че сеги е ред да са прокара и закон: кой си нема иконом и прислуга - он па у тюрмето! Що нали финанцовия министер рече, че ората не си прават добре домашнете бюджете! Как ма виждаш като един финансист на слободна практика? А кой па нема личен шифиор и бодигард - вечна каторга!
- Ако са надаш, че ше са сберем двуйца у интелегентнея салон, много са лъжеш!
- Оно изпролете, Гунке, гълъбичката ми, те - щърковете дойдоа! Язе ше спим на теферич! Като един Лев Толстой на Ясна поляна! Те и копривката покара! Гуне, а кво мислиш, да преварим законя за кой си нема домашен готвач?...
- Хрантутнико държавни, ти кво можеш да уготвиш?! Че тизе и яйце сураво не можеш да изпиеш, що не знааш от коя страна да го продупчиш!...
- Ами - ше гледам по телевизора кво готват - та и я тава, квото за ората, тава и за назе!
- Они по телевизора готват само с ананас и аспержи!
- Гунче - замисли се старецът, - права си, сеги нема да идвам, ша насада и като стане тоа зеленчук, па и авокадото да зазрее - и одма съм при вазе! Нема да са забава хич! "Жди меня и я доду!..."
- Дай да та цуна на изпроводяк! Язе па ше изтъркам с песък убаве сичкея "Цептер" и среброто ше лъсна, да грее!... Ше сме за пример на сички законе!
- За кви коне, ма, всичко а за ората, всичко за човека! "Ей, живот, здравей, здравееей!... Хей, живот, ти моя пеееесен!..."
Хубаво, хубаво...шеговито, интересни езикови находки и реалистичен диалог...само накрая нещо се влачи и ти се иска да е свършило някъде малко сред средата (престарал се човека един вид...знам...трудно се слагат спирачки като си гепил инерция, ама трябва ). Иначе - има си човека потенциал! Рядко да прочете човек в последно време нещо по-така... чудомирско. С истински симпатични аграрни герои!